На базата на последното си проучване, проведено на 7 и 8 май, НЦИОМ не се ангажира с категорична прогноза за развоя на изборната надпревара.
За БНР от НЦИОМ коментираха причините за неизвестните около вота:
- Висок дял на колебаещи се избиратели и на такива, които не желаят да посочат конкретните си електорални намерения.
- Регистрирани от НЦИОМ непренебрежим дял от избиратели, които през тази кампания декларират готовност да продават гласа си - 12%.
- Част от гласоподавателите все още не са наясно как да отбележат вота си на бюлетината, така че гласът им да бъде зачетен.
- Липса на достоверна информация в каква форма на поведение ще се изрази протестният вот и как това би повлияло на резултатите от изборите.
- Скандалите в социологическата общност не благоприятстват набирането на достоверна информация.
Делът на посочващите, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори, възлиза на 55%. Този дял нараства в сравнение с последното изследване на НЦИОМ отпреди две седмици.
Над средната готовност за гласуване е регистрирана в селата. Все още най-слаба е мобилизацията на избирателите в столицата.
Делът на колебаещите се възлиза на 18%, а тези, които нямат намерение да гласуват са 27%.
Съобразно професионалните стандарти за представяне на данни от социологически проучвания непосредствено преди избори, НЦИОМ представя резултатите от настоящото проучване като дялове от посочилите конкретна политическа формация, за която ще гласуват.
Сред посочващите, че ще гласуват за конкретна политическа формация, разпределението на гласовете за основните политически сили е следното:
ГЕРБ - 34% (плюс-минус 2.9%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването);
БСП - 25% (плюс-минус 2.7%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването);
ДПС - 13% (плюс-минус 2.1%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването);
АТАКА - 9% (плюс-минус 1.8%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването).
За други партии извън споменатите четири, към момента ще гласуват общо 19%.
Четири от тези партии имат шансове да преминат изборната бариера от 4% от действителните гласове - НФСБ, РЗС, ДСБ, Движение България на гражданите, като от НЦИОМ уточняват, че последователността, в която те са изброени е произволна.
Интерес в последните дни на кампанията предизвикват коалиция коалиция "Център – Свобода и достойнство" (Христина Христова и Касим Дал), както и "Глас народен" на Светльо Витков.
Броят на формациите в бъдещия парламент остава до деня на вота голямата неизвестна, коментират социолозите от НЦИОМ. В състава на следващото Народно събрание могат да влязат между 4 и 7 партии. Това прави некоректно прогнозирането на броя на мандатите и тяхното разпределение в следващия парламент, посочват от НЦИОМ.
19% от пълнолетните българи са посочили, че са променили своя избор в хода на предизборната кампания.
Настоящото изследване на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ.
Изследването регистрира обществено-политически нагласи към периода на провеждането му и няма характер на прогноза за изборните резултати. Изследването е проведено в периода 7-8 май 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната.
По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата). Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.
криза, която тихо расте" />
