Тютюневите складове в Пловдив - над 100 години история, обгърната в пламъци

М ожете ли да си представите Античният театър в Пловдив да бъде изравнен със земята или пък археологическият комплекс „Небет тепе“ да бъде изринат от булдозери? Звучи ужасяващо, нали? Случващото се с тютюневите складове е също толкова страшно.

Паметници на културата, пазещи в ронещите си стени над 100-годишна история. Сгради, проектирани от най-добрите архитекти за времето си, дали облик на цял един квартал. Свидетелство за благородното дело на един търговец. Вдъхновение за наш култов роман и снимачна площадка за екранизацията му. Тютюневите складове в Пловдив са всичко това.

Вижте снимки на складовете преди и сега в нашата галерия

Те са изоставени, занемарени и бавно се рушат. Последно бяха включени в проект за реставрация, като част от културното наследство на България. Тази година обаче започнаха да ги сполетяват беди.

През месец март  багери разрушиха най-значимия тютюнев склад – “Ориента“, само ден преди той да бъде обявен за паметник на културата.

Тази събота се разрази голям пожар в центъра на Провдив, при който пострадаха тежко пет големи тютюневи склада. Три от тях бяха напълно унищожени, като сред тях е историческото наследство на един от най-големите дарители в историята ни – Димитър Кудоглу. Вчера десетки граждани в Пловдив излязоха на протест с искането за справедливост след умишленото унищожаване на част от културното наследство на България.

Димитър Петров Кудев или Кудоглу е български търговец на тютюн, работил основно в Германия и известен със своята благотворителност. След като напуска Ксанти, се заселва в големия център на търговия с тютюн – Дрезден, Германия.

Макар и далеч от родината, той не забравя за нея. Създава болница в Пловдив, чиято издръжка плаща чрез парите от наема на два тютюневи склада, които са негова собственост.

През 1962 г. филмът „Тютюн“ по романа на Димитър Димов е заснет в тютюневите складове в Пловдив

„Запазил съм всички над 100 ленти с филми, снимки и материали от заснемането на „Тютюн“, които намерих в складовете след покупката" – разказва пред медии инж. Георги Узунов, който купува един от складовете през 2008 г. Сред запазеното е и табелата, която указва, че в тези складове започват многобройните демонстрации и стачки на пловдивските тютюноработници. 

За написването на романа "Тютюн"  Димов е черпел вдъхновение от складовете

През 40-те години на ХХ в. Димитър Димов живее в Пловдив и преподава в Агрономо-лесовъдния факултет на Пловдивския университет. По това време пише и романа си, превърнал се в класика.  Редовно е ходел по складовете, за да наблюдава работата и да разговаря с работниците. А ето и едно свидетелство на работничка:

“Дойде в склада, седне на един сандък, седи и гледа. Работниците го питат: ‘Абе, тебе кой те храни?’ А той отговаря:’Аз съм си надвил вече на харча.”

През 1946 г. е отпечатан първият откъс от „Тютюн“, озаглавен „Тютюнев склад“. През 1951 г. романът е публикуван официално, отзиви и критики не спират да валят, но истинската оценка, която е вълнувала автора, която е била истинска важна за него, е била на работниците в складовете. В един от складовете на Пловдив е било организирано четене на романа, разказва Екатерина Иванова в “Страници от жизнения и творчески път на Д. Димов”.

Кварталът на тютюневите складове в Пловдив се ражда през първите три десетилетия на ХХ век

Той започва от Централна гара, минава през Сточна гара и завършва на ул. „Иван Вазов". „Тютюнът е бил каран с каруци, впоследствие с коли от селата, след това товарен на вагони и продаван в цяла Европа", разказва директорът на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев в интервю през 2013 г.

С проектирането на тютюневите складове в Пловдив са свързани имената на най-добрите архитекти от миналия век

Неслучайно складовете се съревновават с европейските образци на подобни сгради от този период. Проектирането им е дело на арх. Камен Петков, арх. Васил Търпоманов и арх. Димитър Попов-Професора.

Складовете са с масивни обеми, с добра пропорция и с интересно оформени фасади, които понякога са много богато декорирани. Пример за това са богатите флорални мотиви по складовете на Димитър Кудоглу. Вътре сградите са просторни, с оформени големи отворени пространства, повечето с дървени конструкции на горните етажи.

"Категорично ще настоявам паметници на културата да не се рушат и при подобни случаи да се възстановяват"

Това каза в Пловдив министърът на културата Вежди Рашидов, след като на място инспектира състоянието на четирите тютюневи склада, които изгоряха в събота. Той допълни, че независимо от причината за пожара, на собствениците на имотите ще бъде наложена максималната глоба по Закона за културното наследство от 30 000 лева, като определи тази сума като "крайно недостатъчна". Той отказа да коментира причините за пожара, но каза, че ако се окаже, че има умисъл, ще трябва да се приложи пълната строгост на закона.

Предстои да видим обаче ще открият ли виновника и как ще бъде наказан той.

Във видеото може да видите кадри на горящите складове, заснети с дрон.