Н а 12 април 1961 г. на борда на космическия кораб „Восток“ съветският военен пилот Юрий Алексеевич Гагарин извършва една обиколка на Земята и става първият човек в историята, полетял в космоса.
Тези 108 минути слагат началото на пилотираната космонавтика. Четири години по-рано на 4 октомври 1957 г. е поставено началото на практическото усвояване на космоса със старта на първия изкуствен спътник на Земята в Съветския съюз.
12 април е обявен за Международен ден на авиацията и космонавтиката от 1969 г. с решение на Международната федерация по авиация (ФАИ). На 7 април 2011 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, според която Международният ден на човешкия полет в космоса 12 април се чества като начало на космическата ера за човечеството.
On this day in 1961, Yuri Gagarin became the first human in space aboard Vostok 1 — marking the dawn of human spaceflight!#YuriGagarin #Vostok1 #HappySpaceDay #CosmonauticsDay #YurisNight #FirstOrbit pic.twitter.com/OcVqY0AcOS
— The Space Pirate🏴☠️🥷🏻🚀 (@TheSpacePirateX) April 12, 2025
България сред звездите
Мечтата за изпращане на космонавти става реалност през 1977 г., когато в рамките на програмата „Интеркосмос“ втората група (след първата: Чехословакия, Полша, ГДР) страни (състояща се от България, Куба, Монголия, Румъния, Унгария), изпраща своите кандидати за космонавти в съветския Център за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин“.
Подборът за първия набор български космонавти започва през 1977 г. Всички кандидати са военни летци. Основното административно изискване кандидати да са завършили Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в периода между 1964 и 1972 г., което означава да имат пълно висше образование (училището го дава от 1964 г.) и поне 3 години летателен стаж.
Заявление подават стотици военни летци. Първият подбор е през лекарската комисия в България. Успешно преминалите се изпращат за обстойно изследване във Военно-медицинската академия в София, което продължава няколко седмици. Тъй като изискванията са твърде строги и кандидатите силно оредяват, се налага да се увеличи възрастовата граница. Така е сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Кандидатите в нея заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк. Следва нов подбор, който съкращава кандидатите до 4 души. Те, заедно с екип с началник-щаб на Националната комисия по програмата на Българска Космонавтика Йордан Миланов заминават за Москва. Окончателно се решава, че двойката ще включва:
- Георги Иванов Какалов – основен кандидат
- Александър Александров – дубльор
Поради неприятното значение на руски на фамилното име Какалов на основния кандидат се решава за фамилия да бъде ползвано неговото бащино име Иванов.
Today's cosmonaut birthday; Georgi Ivanov https://t.co/NKF5swXKow pic.twitter.com/HAOB1kxy6b
— Alastair "Stairs" Clark (@cheesemeister97) July 2, 2024
Полетът на Георги Иванов
На 10 април 1979 г., в 20:34 ч. московско време Георги Иванов е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж. Командир на полета е Николай Рукавишников. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая – Иванов, поема управлението на мисията.
Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.
Любопитен факт за Георги Иванов е неговият световен рекорд, който и до днес не е подобрен. Този рекорд е именно, че по времето на цялата мисия той остава спокоен, пулсът му не повишава нормата, дори когато мисията е прекратена и се налага да кацнат аварийно.
Втори българин в космоса
Happy Birthday to cosmonaut Alexander Alexandrov - 2nd Bulgarian to have flown to space.
— MajorTim.space (@majortimspace) December 1, 2019
He launched on 7th June 1988 on Soyuz TM-5 as a Research Cosmonaut along with mission commander Anatoly Solovyev & Viktor Savinykh to Mir space station - Alexander became 1st Bulgarian on Mir pic.twitter.com/t70aXp8G0F
България получава втори шанс да изпрати космонавт на орбита през 1986 г., когато завърналият се от посещение в СССР министър на отбраната на НРБ армейски генерал Добри Джуров обявява, че е успял да уговори със съветските власти изпращане в Космоса на втори космонавт. След щателен медицински подбор на повече от 300 летци от българските ВВС остават 10 кандидати, от които пристигналите в България съветски медици избират 4 души. В Москва окончателно са избрани 2 кандидати:
- Александър Александров – основен кандидат
- Красимир Стоянов – дубльор
Полетът на Александър Александров
Вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“ (излитане) заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних, Станция Мир и Союз ТМ-4 е Александър Александров. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.
По време на полета извършва 59 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.
Космонавтиката в България
Космонавтиката в България води началото си от космическите изследвания в страната, чиито върхове са полетите с български космонавти през 1979 и 1988 г.
Народна република България (НРБ) е единствената държава от членовете на международната програма „Интеркосмос“, която е изпратила двама космонавти в Космоса на околоземна орбита. В подготовката активно участва и тогавашната Централна лаборатория за космически изследвания (днес Институт за космически изследвания и технологии) на Българската академия на науките.
Износът на космическо оборудване от ЕС достига 1,217 млрд. евро през 2024 г., България е осма сред страните членки с 5,6 млн
Европейският съюз е изнесъл космическо оборудване на стойност 1,217 млрд. евро през миналата година, съобщи Евростат. Публикацията на официалната статистическа служба на ЕС е във връзка с Международния ден на авиацията и космонавтиката. Спрямо предпандемичната 2019 г. износът е нараснал със 17 млн. евро (2%), докато стойността на вноса на тези продукти в ЕС се е увеличила с 41% от 117 млн. евро до 166 млн. евро.
Основният дял от износа на космическо оборудване на ЕС, за страните за които има данни, е бил от Германия, която е доставила на своите международни партньори стоки в тази област за близо 825 млн. евро.
Износът на космическите продукти от България е бил на стойност 5,6 млн. евро през 2024 г. През 2023 г. той е бил за значително по-малка сума - 853 889 евро. От 17-те страни от ЕС, за които има налични данни, България е била на осмо място по паричен обем на износа на космическо оборудване през 2024 г., като преди нас освен Германия е Франция (223 млн. евро), Белгия (61 млн. евро), Финландия (30 млн. евро), Италия (25 млн. евро), Нидерландия (19 млн. евро) и Швеция (17 млн. евро).
В посоченото оборудване влизат продукти за космически кораби, сателити, ракети носители и други, уточнява Евростат. Най-голяма дестинация за износа на европейско космическо оборудване през миналата година е била САЩ, накъдето е насочен 77,3 от сто експорта. Индонезия е на второ място, допринасяйки за 9,7 на сто от износа, докато Южна Корея е трета с 8,6 на сто.
Събития по повод празника
- БАН
По повод Международния ден на авиацията и космонавтиката Институтът за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) организира Ден на отворените врати, който ще се състои днес на територията на Научния комплекс-1 на БАН, на ул. „Акад. Георги Бончев“ блок 1. Това съобщи пресцентърът на БАН.
В Деня на отворените врати в зала 309 ще бъдат представени лекции за постиженията в областта на космическите изследвания в ИКИТ-БАН. Ще може да се разгледа постоянната изложба с апаратура във фоайетата на института. Ще бъдат отворени и специализираните лаборатории в ИКИТ-БАН. Ще има и демонстрации с дронове.
Инициативата ще бъде открита от проф. Георги Желев – директор на ИКИТ-БАН. Учените от Института за космически изследвания и технологии канят всички интересуващи се да посетят Деня на отворените врати в ИКИТ-БАН, се казва в съобщението.
- Авиобаза „Безмер“ отваря вратите си за посетители
Авиобаза „Безмер“ край Ямбол отваря вратите си днес за посетители от 9:30 до 13:00 ч. Поводът е Международният ден на авиацията и космонавтиката – 12 април, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.
Посетителите ще имат възможност да се запознаят отблизо с щурмовите самолети Су-25, стрелково въоръжение, летателна екипировка, специална и самолетообслужваща техника. Музеят на авиобазата също ще бъде отворен за приятелите на авиацията.
През 1974 г. в редиците на авиобаза „Безмер“ постъпва вторият български космонавт Александър Александров. Той служи като летец пилот в авиобазата до 1977 г., когато е избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“.
Музеят на авиацията край Пловдив (филиал на Националния военноисторически музей) също отбелязва Международния ден на авиацията и космонавтиката и годишнината от полета на първия български космонавт с различни прояви от 9 до 12 април.
- Космическо шоу и дегустация на храна за космонавти ще има в Бургас
С разнообразна програма и вход свободен Авиомузей Бургас ще посреща своите посетители по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката, съобщават от екипа на културната институция.
В чест на празника, който като дата съвпада с полета на първия човек в космоса – Юрий Гагарин, на 12 и 13 април всички желаещите ще могат да разгледат десетте самолетни експоната в авиомузея. Сред тях е и модел Ан-12, в който е поместена и интерактивната изложба „Летящият човек“, както и реактивният пътнически самолет Ту-154, чийто последен полет е бил именно до летище Бургас. Посетителите ще получат и вестника на Авиомузей – Бургас и Община Бургас, посветен на „Българските постижения в космоса”.
Допълнителната програма за празника на 12 и 13 април включва арт работилница за рисуване върху мешки, прожекции на всеки кръгъл час в Мобилен планетариум „Млечен път“ и дегустация на космическа храна, приготвена чрез метода лиофилизация. В събота, в края на деня, е предвидено и космическо шоу за деца, което чрез научни експерименти с течен азот ще разкаже за звездите, планетите и галактиките.
