Д епутатите приеха на първо четене четири от общо пет законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Вече втори ден народните представители дебатират по промените в НПК. Вчера обсъждането бе прекратено поради липса на кворум в пленарната зала.
Нарушаване на реда в НС: Трима депутати бяха наказани за обиди
Един от приетите законопроекти бе предложеният от Костадин Костадинов („Възраждане“) и група народните представители.
Със законопроекта на "Възраждане" се цели постигане на по-обективен, бърз наказателен процес в досъдебната фаза.
Разширява се правото на обвиняемия да обжалва повечето прокурорски актове в досъдебната фаза, например постановлението, с което се отказва събиране на доказателства в досъдебната фаза на процеса, като това гарантира в пълен обем правото на защита на обвиняемите. Създава се възможност разследващите полицаи да могат да започват, да преценяват започването и образуването на досъдебно производство, като се запазва и задължението им те незабавно да сигнализират за това наблюдаващия прокурор.
Приети бяха и двата законопроекта, предложени от Министерския съвет.
С единия законопроект на служебния кабинет се създава механизъм за разследване на главния прокурор. Образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от наказателната колегия на ВКС и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във ВКС.
Предлага се този съдия да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор. Измененията предвиждат още решението на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което се прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на главния прокурор, да се приема с мнозинство не по-малко от 13 гласа, т.е. намаляване на изискуемото в момента мнозинство от 17 гласа.
С втория законопроект, внесен от кабинета, се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство. Предвижда се задържането на дете да се използва като крайна мярка, като то не може да продължи повече от пет месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление и повече от една година, когато се предвижда наказание, не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание.
Във всички останали случаи се предлага продължителността на задържането под стража в досъдебното производство да не може да продължи повече от два месеца. Законопроектът предвижда делата, по които обвиняемият е непълнолетен, да се разследват, разглеждат и решават с предимство, и въвежда принципното положение непълнолетните обвиняеми да бъдат съдени при закрити врата.
Внесеният законопроект от Бойко Рашков („Продължаваме Промяната“) също бе приет.
Измененията на "Продължаваме Промяната" също целят постигане на процесуална бързина. С тях се предоставя възможност на разследващите органи да могат да внасят искане за освидетелстване, за разрешение за претърсване и изземване пред първоинстанционния съд, както и да представят за одобрение от съда на протокола за извършеното действие в условията на неотложност.
Предложено е да се разшири възможността за използване на специални разузнавателни средства, спрямо свидетел, дал съгласието си за това, за тежки умишлени престъпления. Промените предвиждат възможност разследващите полицаи да провеждат досъдебни производства срещу магистрати. Предлага се и отпадане на изменения в НПК (чл. 194, ал. 1, т. 2а) от 2018 г. поради липсата на ефективни резултати.
Парламентът отхвърли промените, внесени от Надежда Йорданова („Демократична България“).
Със законопроекта се предлагаше делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, да са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.
Йорданова призова правната комисия възможно най-бързо да изготви доклада за общия законопроект, така че да може промените да бъдат приети до края на работата на 48-ото Народно събрание.
