М инистерство на културата отрече твърденията на шефа на Българското национално радио Андон Балтаков, че неговите предложения за промените в медийния закон са били отхвърлени.
Той изтъкна именно това като мотив за депозирането на оставката си в Съвета за електронни медии.
Директорът на БНР подаде оставка
В сряда в интервю в ефира, който управлява, Балтаков поиска да бъде предсрочно освободен от поста на генерален директор, защото не били приети предложенията на БНР за промени в закона. Той поиска оставката на министъра на културата Боил Банов и постави ултиматум на СЕМ.
Балтаков твърди, че културното министерство е подменило предложенията на работната група, изготвила измененията за закона.
В позиция до медиите от министерството напомнят, че обобщеният законопроект е изготвен с участието на представители на БНР, БНТ и останалите заинтересовани страни, а освен това въобще не е изтекъл срокът за предложения и корекции, който тече от 19 октомври до 18 ноември в портала за обществено обсъждане.
Избраха Андон Балтаков за директор на БНР
"Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е разработен в изпълнение на разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2020 г. от работна група, създадена със заповед на министъра на културата. В работната група участваха представители на заинтересованите институции: Съвет за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Министерството на финансите, Министерство на културата, Сметна палата и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Участието в работната група даде възможност на пряко заинтересованите страни да изложат своите становища по всички въпроси, отнасящи се до управлението на обществените медии", заявиха в отговор от Министерство на културата.
КПКОНПИ разследва шефа на НСО и бивш директор на БНР
"Ролята и целта на Министерството на културата е единствено да създаде необходимата организация за провеждане на работните заседания, като даде възможност на всички страни да проведат дебата за медиите свободно и в широк формат, без да налага своя позиция или политики и без да дава предложения или мнения, свързани с регулирането на медийната среда или работата на обществените медии. Целта на законопроекта е да бъде постигнато съответствие с разпоредбите на Закона за публичните финанси, като бъдат преразгледани разпоредби на ЗРТ относно фонд "Радио и телевизия", както и финансирането на БНР и БНТ да се приведе в съответствие с правилата на държавните помощи", поясняват още оттам.
"Всички предложени разпоредби, които касаят финансирането на обществените медии, бяха обобщени в законопроект, предложен към настоящия момент за обществено обсъждане. Проектът на ЗРТ е публикуван на интернет страницата на Министерството на културата и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни.
В периода от 19 октомври до 18 ноември могат да бъдат процедирани предложения от всички заинтересовани страни, включително от Българското национално радио", напомнят още от министерството на културата.
Управляващи и опозицията влязоха в остър спор заради случващото се в Българското национално радио.
След като стана ясно, че директорът на обществената медия Антон Балтаков подава оставка заради предложени промени от Министерството на културата в медийния закон, с част от които той изразява категорично несъгласие, спорът се пренесе в пленарната зала на парламента.
Опозицията от БСП дори поиска оставката на министър Боил Банов и обяви, че "явно БНР му пречи", съобщава БГНЕС.
"Министерството на културата изключително арогантно не се е съобразило с предложенията на хората от радиото за промените в Закона за радиото и телевизията. Това вече е целенасочена атака срещу БНР", заяви депутатът от левицата Александър Симов в декларация от името на парламентарната група.
Той обвини управляващите от ГЕРБ, че за две години "една от последните останали свободни медии е хвърлена в хаос". Според Симов с предлаганите промени "буквално се залага намордник на БНТ и БНР", който разкритикува остро предложението СЕМ да се превърне в "администратор на парите" на обществените медии.
"Не приемаме обвиненията, че върху БНР е оказван политически натиск и че изобщо е имало симптоми за такъв в последната година", отговори му Тома Биков от ГЕРБ.
Ставало въпрос единствено за обикновен законодателен процес, в който участие е взела специално създадена работна група, в чийто състав пък влизали представители на медиите, както и организации, свързани с тях.
"Тя изработи закон в почти пълен консенсус. Този закон, изготвен от тази работна група, е представен на обществено обсъждане в момента. След като мине то, той ще влезе за обсъждане в Народното събрание. Между първо и второ четене могат да бъдат вкарани различни промени", уточни Биков, според когото управляващите няма да приемат ултиматуми от никого.
Биков обяви още, че управляващите са оттеглили предложенията си увеличаване на мандатите на генералните директори на БНТ и БНР, както и възможността те да предлагат управителните съвети, а причината за това са били протестите пред сградата на обществената телевизия.
"Този закон не засяга свободата на словото, категоричен бе още Тома Биков, който подчерта, че в последните месеци БНР не била просто критична към управляващите, а се държала като изцяло опозиционна медия.
"И ние нямаме нищо против това, и ние не сме направили нищо, за да спрем това, въпреки че част от водещите на БНР излизат от рамките на закона, който ги задължава да не правят политически коментари, а само да задават въпроси", заяви още той.
