В се повече хора откриват, че не е нужно да избират между София и живота на село. Дистанционната работа им позволява да сменят градския шум с природа, двор и по-бавен ритъм, без да се отказват от кариерата си. Във Варвара тази промяна вече се усеща. Хора идват за седмици, работят онлайн, прекарват повече време със семействата си, а някои започват да мислят и за собствен имот в селото. Това все още не е масово бягство от града, но показва как изглежда новият живот извън София, не като окончателно преместване, а като възможност да живееш между два свята.
Преди няколко години Латинка Перничева не си представяла, че ще се върне да живее във Варвара. Днес дистанционната работа ѝ позволява да прекарва все повече време там – мястото, където е израснала и където родителите ѝ все още живеят. Нейната история показва една от възможните версии на новия живот извън големия град: не окончателно бягство от София, а постепенно преместване на част от ежедневието на място, където човек може да работи, без да се отказва от природата и по-бавния ритъм.
Изборът да се върне във Варвара не е бил планиран като голяма промяна в начина на живот. Всичко започнало с наследен имот със стара къща. Дълго време семейството ѝ не знаело какво ще прави с него. По това време тя пътувала много по работа, детето ѝ било малко, а София изглеждала по-подходящото място за семейния живот.
Промяната дошла постепенно с възможността да работи дистанционно.
„Когато дистанционната работа стана все по-възможна, все повече исках да прекарвам времето си в домашна, а не в офисна среда. Тогава започнах и работа, която можех да върша изцяло отдалечено. Когато обаче си постоянно между четири стени в града, започваш да оценяваш възможността между две срещи да излезеш в двора, да поемеш въздух и вместо градския шум да чуваш природата. Искаше ми се да намеря начин да съчетая натоварения корпоративен живот с по-бавния ритъм“, разказва Латинка Перничева пред Vesti.bg.
По време на пандемията семейството прекарва месеци във Варвара. Именно тогава идеята за новия им начин на живот започва да се избистря. Те вече са започнали да проектират къща върху наследствения имот, но все още не са имали напълно ясна визия за бъдещото му използване.
„Искахме да създадем място, което да се усеща като дом извън дома, без да липсват удобствата на градското жилище. Място за хора, които имат същата потребност като нас: да бъдат извън града за почивка или работа, но в уютна и удобна къща“, посочва Перничева.
Строителството продължава по-дълго от очакваното. Семейството участва лично в процеса, заедно със строителите и майсторите. През юли тази година мястото вече започва да приема гости.
Първоначално повечето от тях идват за почивка или за уикенд. Това са приятелски семейства, семейства от няколко поколения или групи, които търсят място, където да прекарат време заедно. Но сред тях постепенно се появяват и хора, които използват престоя си не само за почивка, а и за работа.
„Имахме гости, които наеха къщата за цяла седмица със семействата си и работеха дистанционно. Споделиха, че са си изградили свой дневен режим: ставане рано, йога край басейна, работа, обща почивка с барбекю, отново работа, а вечерта коктейли край басейна“, разказва собственичката на къщата за гости.
Имало е и малък корпоративен екип от няколко града в страната. През деня хората работели заедно, а вечер използвали времето за разговори и сплотяване на екипа. Други групи са използвали мястото за работа по теми, свързани с личностното развитие.
Досега са гостували около 120 души. Повечето са българи, но има и италиански и британски гости. Някои вече са се върнали повторно, а други са резервирали по-дълги престои за следващото лято.
Перничева обаче подчертава, че все още е рано да се говори за ясно обособена група на дигитални номади във Варвара.
„Не бих казала, че вече има един ясно определен тип човек, който избира Варвара. Мисля обаче, че привличаме хора, които търсят точно това, което предлагаме: не просто извънградска къща за една-две нощувки, а чисто, уютно и удобно място, в което е помислено и за по-дълъг престой“, обяснява Перничева.
Именно продължителността на престоя е един от интересните детайли. Част от хората не идват само за традиционния уикенд, а опитват да пренесат за няколко дни или седмица обичайния си живот извън града, с работа, семейство и почивка едновременно.
Според Перничева Варвара не се конкурира пряко със София, Пловдив или Банско. Причината хората да я избират е различна.
„Не мисля, че Варвара се конкурира пряко със София, Пловдив или Банско. Тя не предлага същия тип социален живот, множество заведения или установена общност от дигитални номади. Хората идват тук по други причини“, посочва тя.
Една от тях е близостта. До селото се стига сравнително лесно от София, а при необходимост човек може бързо да се върне в града. Това е важно и за хората, които не искат напълно да прекъснат връзката си с досегашния си живот.
„Струва ми се, че хората избират Варвара най-вече защото могат лесно да сменят средата и ритъма си, без да се откъсват напълно от работата и обичайния си живот. Тук могат да продължат да работят, но между срещите да излязат в двора, да се разходят из селото или гората, да бъдат близо до природата и да прекарват повече време със семейството или приятелите си“, разказва Перничева.
Сред предимствата Перничева посочва и минералната вода, природата, възможностите за разходки и теснолинейката, която преминава през Варвара и свързва района с Велинград и Родопите. Според нея обаче туристическият потенциал все още не е достатъчно добре развит и представен.
Друг важен фактор за дистанционната работа е интернетът. По думите ѝ той не е проблем във Варвара, а достъпът до по-големи градове също е сравнително лесен.
Но животът на село има и своите ограничения.
„Разликата спрямо големия град е, че някои покупки, доставки и ангажименти трябва да се планират предварително. Има редовен обществен транспорт, но автомобилът дава значително повече свобода. Медицинските услуги също са по-ограничени, като за по-голяма част от тях трябва да се пътува до Пазарджик. За престой от няколко дни това не е сериозно затруднение, но при постоянно живеене придобива по-голямо значение“, обяснява тя.
Тъкмо тук според нея е голямата разлика между това да прекараш няколко седмици на село и да преместиш живота си там. За един човек, който живее сам, нуждите могат да бъдат едни. За семейство с деца съвсем други.
„Ако Варвара беше отдалечено планинско село, не знам дали този начин на живот би работил за мен. От значение са и индивидуалните обстоятелства. За човек, който живее сам или чиито деца вече са пораснали, потребностите са едни. За семейство с малки деца картината може да бъде различна заради по-ограничените образователни възможности и по-малкия брой деца и млади хора в селото“, посочва собственичката на къщата за гости.
Това е и една от причините Перничева да не определя случващото се като истинска деурбанизация. По-скоро вижда процес, в който хората започват да прекарват все повече време извън града, без окончателно да го напускат.
„В масовия случай обаче ми се струва, че престоят извън града все още има по-скоро туристически или временен характер. Една от причините според мен е в ограничените икономически възможности, които много села предлагат“, разказва Латинка Перничева.
По думите ѝ във Варвара и района няма особено много възможности човек да упражнява на място професиите, които днес определяме като съвременни. В същото време все по-малко хора могат или искат да работят със земята.
Затова, според нея, дистанционната работа е важна, но сама по себе си не е достатъчна, за да върне младите хора трайно в селата.
„Затова добрият интернет е необходим, но не е достатъчен. Трябват образование, услуги, транспорт, възможности за децата и среда, в която хората могат да се срещат и общуват. Не става дума селото да се превърне в град. Но ако искаме един млад активен човек да остане постоянно, трябва да мислим не само дали може да работи оттам, а как ще изглежда целият му живот“, разказва Латинка.
Във Варвара, казва тя, демографският проблем също се усеща, макар селото да не е обезлюдяло. Населението е предимно застаряващо, а това влияе върху възможностите, които едно младо семейство може да намери на място.
Перничева дава личен пример - дъщеря си. Като малка тя прекарвала времето си във Варвара с удоволствие, близо до баба си и дядо си, природата и земята. С порастването обаче потребностите ѝ се променили.
„Като тийнейджър обаче нуждите ѝ са различни. Тук няма много деца на нейната възраст и липсват занимания, които да отговарят на интересите на един млад и съвременен човек. Това постепенно я отдалечава от Варвара“, посочва тя.
Така възниква една от големите дилеми пред хората, които могат да работят дистанционно: възможно е родителите да предпочитат спокойствието на селото, но децата им да имат нужда от среда, която селото трудно може да предложи.
„За един родител, който харесва дистанционната работа и спокойствието на селото, това създава реална дилема. Трябва да намери начин да балансира собствения си избор с потребностите и благополучието на детето“, разказва Латинка Перничева.
Има и още един риск - изолацията. Ако човек работи дистанционно и живее сам, лесно може да прекара целия ден пред екрана без реален контакт с други хора.
„Живеем във време, в което все по-малко общуваме лице в лице. При дистанционната работа е много лесно човек да остане по цял ден пред екрана и постепенно да се изолира, ако не полага съзнателни усилия да поддържа човешки контакти“, казва Перничева.
Именно затова, според нея, бъдещето на подобни места не може да бъде изградено само върху бърз интернет и евтини имоти.
Междувременно първите гости вече започват да гледат на Варвара не само като на място за кратък престой. Част от тях пазаруват от местния магазин или от хора, които предлагат собствена продукция. Има и гости, които са проявили интерес към имоти в района.
Перничева обаче е предпазлива да определя тези случаи като тенденция.
„Това са отделни случаи и все още е рано да ги наречем тенденция. Но показват, че една къща за гости може да насочи вниманието и към самото място, не само към настаняването. Ако повече хора започнат да идват и да остават по-дълго, това естествено би се отразило и на местните магазини, производители и услуги“, казва тя.
Що се отнася до пазара на имоти, тя също не прави категорични заключения. Чувала е, че има сериозно търсене, но подчертава, че не разполага с достатъчно лични наблюдения, за да посочи конкретни цени или да направи надеждно сравнение с предишни години.
Знае обаче за млади семейства с наследствени имоти, които са избрали да живеят във Варвара и да пътуват до Пазарджик или Пловдив за работа, вместо да живеят постоянно в града.
„Не мисля, че изборът задължително трябва да бъде между града и селото. За много хора по-реалистично е да съчетават двете според работата, семейството и етапа от живота си“, казва тя.
Тъкмо тази комбинация изглежда най-близо до реалността, която тя наблюдава. Не масово преселване от градовете към селата, а постепенно разместване на времето, повече дни извън града, работа от различно място и възможност човек да има повече от една среда, в която живее.
„В моя кръг от познати забелязвам подобна тенденция, макар все още да е слаба. Чувам за все повече хора, които купуват имоти в села на един-два часа от София и подреждат там свой нов дом, а не просто вила за уикенда. Интересното е, че често това са хора, родени и израснали в градовете“, посочва Перничева.
За нея обаче е рано това да бъде наречено деурбанизация.
„Затова за мен е рано да говорим уверено за деурбанизация. По-скоро виждам хора, които прекарват все повече време извън града, отколкото хора, които окончателно го напускат. Аз лично бих искала с времето възможностите за постоянен живот тук да станат повече“, обяснява тя.
И може би именно в това се състои по-интересната история на Варвара. Не в това дали селото вече е станало център на дигитални номади, по думите на самата Перничева то все още не е, а в това, че дистанционната работа премахва една от най-големите пречки пред живота извън града.
Тя позволява на човек да живее на място, където няма работа за неговата професия, без непременно да напуска професията си. Но за да се превърне това във трайна промяна, трябва да се промени не само начинът на работа, а и средата около него.
„Не става дума селото да се превърне в град. Но ако искаме един млад активен човек да остане постоянно, трябва да мислим не само дали може да работи оттам, а как ще изглежда целият му живот“, категорична е Перничева.
Проверка на Vesti.bg показва, че имотите в село Варвара, община Септември, също се предлагат на цени, които показват все по-голяма разлика между традиционната „селска къща“ и имота, който вече се продава като възможност за живот, почивка или туристически бизнес.
Варвара се намира в подножието на Западните Родопи, в близост до Велинград, а районът е известен и с минералните си извори. В официални документи на общината селото е посочено като едно от населените места в община Септември, а към наличните общински данни от 2023 г. във Варвара са регистрирани 2024 души по постоянен и 1956 по настоящ адрес.
На пазара в момента се виждат сравнително достъпни предложения, но и имоти с чувствително по-висока цена. В Imot.bg например се предлага стара двуетажна селска къща с площ 68 кв. м и двор от 946 кв. м за 55 000 евро. Това е приблизително 809 евро на квадратен метър жилищна площ, но големият двор е съществена част от стойността на имота. В същата база данни има и оферта за 120 кв. м етаж от къща с цена 90 000 евро.
Така Варвара изглежда като пазар, на който все още може да се намери имот на сравнително ниска входна цена, но стойността вече не се определя единствено от квадратурата на сградата. Важни са дворът, състоянието на къщата, възможността за преустройство и най-вече местоположението, в близост до планината, минералните бани и туристическия център Велинград.
Показателен е и интересът към земята около селото. В актуална оферта от септември 2026 г. парцел от 1040 кв. м в местността „Тесния път“, на границата на регулацията, се предлага за 25 600 евро, или около 25 евро на квадратен метър.
Имотът към момента е земеделска земя и няма изградени ток и вода, но се описва като подходящ за жилищно строителство, като процедурата за промяна на статута му е в ход.
Варвара има и друго предимство, което я отличава от много малки и обезлюдяващи села, тя не е изолирано населено място, а село с над 2000 души, транспортна връзка и туристически потенциал. През района преминава теснолинейката Септември - Добринище, а минералните води са част от местната туристическа инфраструктура. В официалния регистър на община Септември например има отделни записи за съоръженията и разрешителните за водовземане от находището на минерална вода „Варвара“.
И тук се появява същият голям въпрос: дали дистанционната работа може да даде нов живот на село, което не започва от нулата, а вече има инфраструктура и туристически потенциал? За човек, който работи онлайн, Варвара предлага комбинация, която трудно се намира в едно традиционно село, природа и спокойствие, но и сравнително бърз достъп до Велинград и Пазарджик, минерални извори, туристически обекти и железопътна връзка.
От обявите може да се види какво искат продавачите, но не и на каква цена действително са продадени имотите. Затова тези числа могат да покажат посоката и структурата на пазара, но сами по себе си не доказват поскъпване.
Селото има потенциал да бъде следващият тип населено място, към който да се насочат хората, търсещи алтернатива на града, не обезлюдяло село, което трябва да бъде „съживено“ от нулата, а вече живо място, което може да привлече нови жители благодарение на възможността да се работи отвсякъде.
