Ами да, у нас "коалиция" е мръсна дума отвсякъде. Когато преди три години Ахмед Доган обяви на всеослушание "жадни сме един за друг", коалиционните му партньори Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски смутено се спогледаха като жертви на системно домашно насилие. Все в духа на коалиционната перверзия лидерът на ДПС измисли и най-сполучливия девиз на бившата тройна коалиция: "Обгрижвай партньора си, за да го обикнеш".
Е, след четири години коалиционен разгул се видя докъде я докараха.
Припомням тези политически остроумия заради дилемата, която стои на дневен ред - с коалиция ли да управлява Бойко Борисов или без. Върху привържениците на варианта ГЕРБ + "Синя коалиция" тегне подозрението в корист. Защото за двустранния съюз настояват не други, а самите сини лидери - Иван Костов и Мартин Димитров.
Аргументите им са общовойскови - така се гарантира по-голяма стабилност, по-лесно се водят преговори с един, отколкото с трима, а пък и притежаваме управленско ноу-хау.
От другата страна са Бойко Борисов и народът. Победителят на парламентарните избори видимо се мръщи на възможността да дели власт с Костов. Повече го блазни неизпробваният у нас вариант за правителство на малцинството с широката парламентарна подкрепа на сини, националисти и опортюнисти.
Подкрепа са му и онези милион и 600 хиляди български граждани, които го избраха за началник на държавата. Него, а не Костов. Ако ги искаха в пакет, гласовете за "Синята коалиция" нямаше да са някакви си скромни 280 хиляди.
Отделно ще му стискат палци почти всички българи, които не щат и да чуят вече за коалиции.
Доколко стабилно обаче ще е подобно правителство на малцинството? В българската политика поначало честната дума няма ни юридическа, ни морална стойност.
Меморандумът, който герберите предлагат на потенциалните си парламентарни поддръжници, няма задължителен характер. То у нас законите не важат, та какво остава за лист хартия с добри пожелания.
Още повече че точка 2-ра от документа гласи: разследване на практиките на управление на ПРЕДИШНИ правителства и подвеждане под отговорност при всеки установен от разследващите органи случай.
Формулировката няма с какво да очарова Иван Костов и едва ли ще стимулира лоялността му към новия премиер. При първото по-драстично разминаване в позициите сините ще му обърнат гръб. За повратливостта на Яне Янев от РЗС пък песни се пеят, така че клетвите му във вярност приличат на лош театър.
Подкрепата на "Атака" минава през периферни теми като признаването на геноцида на Османската империя над българи и арменци и други исторически несправедливости, които нямат отношение към изгазването от кризата и борбата с корупцията и са малко камъче, което може да гътне колата.
Това са рисковете. Достатъчни, за да сринат миноритарния кабинет на ГЕРБ.
Но плюсовете са повече. Борисов няма да управлява с Костов на шията и така ще си спести ежедневните напомняния за авиокомпания "Балкан" и РМД-тата. Подобно клеймо си лепна БСП след прегръдката с царя и сега тъкмо на нея й придирят за непостроените магистрали, нищо, че батака забърка НДСВ.
Без коалиционен партньор Бойко ще си спести и болките в ставите от извиването на ръце. Менторският тон на сините съпредседатели Костов и Димитров, които отсега се редуват да му отправят подканяния и ултиматуми, не вещае нищо добро.
Тези 5 мандата, които десните ще му набавят за мнозинство, рискуват да му излязат през носа барабар с "ключа към успешното управление", "синьото лято" и общо двамината експерти, които "Синята коалиция" се опитва да му пробута.
Още един аргумент в полза на самостоятелно правителство на ГЕРБ - това е сигурната подкрепа от Европа. Опекунът на Борисов - Европейската народна партия, доминира и в новия Европарламент, така че благосклонността на Големия брат му е в кърпа вързана.
Ако кабинетът падне в резултат на аритметически "неудобности", вината ще бъде приписана на сателитите, на чието благоволение се крепи. При нови избори това само ще подобри резултата на "жертвата".
Ако обаче правителството се издъни в политиката, тогава ГЕРБ мигновено ще отпраши към безславната история на прехода подир СДС, НДСВ и пр. И ничия подкрепа няма да е в състояние да го спаси. Нещо повече - ще завлече към дъното и своите съучастници в провала.
Така че с коалиция или без, управлението ще зависи от съвсем други фактори - почтеност, прозрачност, решителност. Недостигащите мандати до абсолютно мнозинство ще са онзи залог за моралност в управлението, който ще държи Борисов и компания нащрек.
Идват тежки времена, в които загуби ли Бойко, губи целият народ. Много моля да не избързвате с историческите аналогии.
Източник:
Сега
