И докато течеше дебат между премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов дали силовото министерство да спре да приема дарове от държавни и частни фирми, както и от физически лица, всички подминаваха факта, че ведомството, което харчи над 1 млрд. лева годишно от бюджета, притежава 100% от три фирми.
И никой не коментира, че МВР е единственото в света, което едновременно се бори с престъпността, грижи се за здравето и живота на хората, за спазването на законността, за документите за самоличност, за сигурността на границите, за противодействието на мафията и тероризма и... управлява търговски дружества, отбелязва изданието.
"Ако аргументът на политиците МВР да си запази фирмите до днес е, че те печелят, защо тогава все не им стигат парите и се нуждаят от дарения? И от още и още пари на данъкоплатците, за да си вършат работата!", коментира "Сега".
Вътрешният министър Цветан Цветанов спази обещанието си от миналата седмица пред "Труд" и спря даренията в МВР от физически лица и фирми, пише изданието. Заповедта за забрана на спонсорството влиза в сила от 1 септември, но с четири изключения. И занапред министерството ще може да приема помощи от общини, фирми със 100% държавно участие, държавни структури, които са свързани с държавната власт, както и от международни организации или свързани с дейността му органи.
"Малка победа, но наша победа", коментира "Пари". Според автора колкото и да сме самокритични и да отричаме съществуването на гражданско общество в България, забраната за дарения за МВР е именно победа на гражданското общество. Общественият натиск тук никога не е бил това, което на малка част от гражданите много ни се иска да бъде - решаващ фактор за действията на управляващите. И точно защото преминаването от скандал в скандал без абсолютно никакви последици е станало национален спорт, точно затова редките позитивни примери трябва да бъдат отличавани.
"Калфин или Кунева ще отиде на балотаж - зависи от ГЕРБ", прогнозира в интервю за "24 часа" Боряна Димитрова, директор на социологическа агенция "Алфа рисърч". Тя посочва, че подкрепата за Ивайло Калфин е изцяло вътрешнопартийна. Плюс за него е съвпадението на президентски и местни избори, тъй като вътрешната енергия и партийната мобилизация в общините с по-силни позиции на БСП в местната власт ще увеличат и неговата подкрепа. Меглена Кунева събира съвсем друг тип подкрепа, в известен смисъл подобна на онази, на която разчиташе ГЕРБ при своето утвърждаване - негативизъм към политическите партии, желание за персонализиран избор на "лицето на България" пред света. Парадоксалното е, че резултатът от битката между Кунева и Калфин няма да бъде решен от тях двамата и техните кампании, а от поведението на ГЕРБ и неговия кандидат.
"Капани за наивници", коментира "Монитор". Ако преди години предизборната надпревара можеше да бъде оприличена като бой на булдози под килим, днес родната действителност е друга. Кандидати, чиито шансове за успех социолозите определят като съмнителни, храбро атакуват и залагат капани за наивници най-вече във виртуалното пространство.
Тези дни стана ясно, че регулираният от закона срок за началото на кампанията за местните избори и президентския вот е препоръчителен. Колкото и странно да звучи това в правния мир, постоянно ставаме свидетели на активна кандидатска кампания. Кошницата с обещания към избирателите е препълнена. Въдиците са хвърлени в дълбокото. Остава само наивни и късопаметни избиратели да се хванат, пише вестникът.
"Докато ни събират и разделят лидери, а не принципи, нищо добро не ни чака", е озаглавено интервюто в "Новинар" със Стефан Иванов, член на Националния съвет на СДС. По думите му десните хора по принцип са по-интелигентни, а оттам и по-взискателни. Понякога десните лидери изостават от темпото, което им налагат избирателите, и това "разминаване" се отразява в намалена изборна подкрепа.
Парадокс е, че все повече хора се определят като десни, а сумарната подкрепа за реалните десни формации намалява. За да има консолидация, трябва да има искреност и желание това да стане. Големият проблем на десницата в България е кой лидер е по-велик от другия и това продължава да разяжда доверието в нея. "Докато ни събират и разделят лидери, а не принципи, нищо добро не ни чака", заключава Иванов.
Необслужваните лизингови договори достигнаха рекордните 21,89% към 30 юни 2011 г., показват данни на БНБ, съобщава "Дума". За сравнение през юни 2010 г. процентът беше 17,36%, а към 31 март 2011 г. е бил 21,33%. Общата стойност на необслужваните договори обаче намалява и е 66,8 млн. лв. към 30 юни 2011 г. спрямо 71,7 млн. лв. преди година, и 67,07 млн. лв. преди три месеца. Причината за увеличение на дела им в общите лизингови договори е фактът, че сумата на лизинговите договори като цяло намалява по-бързо.
За 2 години бизнесът е закрил 300 хил. работни места, отбелязва "Сега". Обезкуражените българи, които изобщо не търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят, са стигнали 260 хил. Броят на самоосигуряващите се (най-често собственици на малки и средни предприятия) е намалял с 22 хил. Тези данни показват тревожната ситуация с постоянно намаляващия брой на хората, които реално правят осигурителни вноски в България, предупреди вчера БСК.
"За 5 години рентата на земята се вдигна 5 пъти", отчита в интервю за "Труд" Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Според него се сбъдва прогнозата, че капиталите няма да се насочат към градските имоти - жилища, офиси, а към земеделските земи, които при умело управление носят добра доходност. Получи се и стечение на обстоятелствата - добрите стопански години дадоха сили на арендаторите да пристъпят по-смело към покупка на ниви. Те категорично са на първо място по активност като купувачи. След това са българските инвестиционни дружества. На трето място са чуждестранните инвеститори. Те все още опипват пазара и трудно осъзнават, че земята у нас е изключително раздробена.
"Стандарт" коментира предложението на БСК да спре субсидията за "ненужни" специалности. Според изследванията на камарата се оказва, че такива са най-желаните в момента специалности - икономика и право. Какво обаче ще се случи, ако хазната врътне кранчето за тях и ги остави само в режим на платено обучение? На първо място, ще фалират самите университети. Отделен е въпросът, че тази политика поставя под ножа всяка професия, която не дава принадена стойност. А е въпрос на престиж държавата да финансира именно специалностите, които й носят много повече в нематериалната сфера, защото за тях бизнесът няма да плати. Именно те са част от общия културен контекст на нацията.
Промени във финансирането на университетите безспорно трябва да има - това се говори от години. Не обаче на принципа на противопоставянето на "нужни" срещу "ненужни" професии, като просто променяме списъка им на пет или на десет години. Защото образованието не е само пазар, заключава изданието.
Източник: БТА
Последвайте ни
