"Уолстрийт джърнъл": Българите са обезверени преди изборите

Масовите протести в България срещу строгите мерки за икономии и цените на тока свалиха правителството през февруари. Изборите в неделя обаче може да доведат до

още повече политически сътресения,

пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Най-новите допитвания до общественото мнение показват, че консервативната партия, която управляваше доскоро страната, и основният й ляв съперник са с почти изравнени позиции, което прави още по-сложна перспективата за сформиране на коалиция.

Недоволството от ниския жизнен стандарт и корупцията в най-бедната страна в ЕС достигна връхната си точка тази зима и доведе до протестни демонстрации в цялата страна - в началото заради растящите сметки за електричество.

В израз на отчаянието, обзело обществото, най-малко седем души се самозапалиха, като някои от тях изрично заявиха, че правят това в знак на протест срещу правителствената политика и корупцията. Шестима от самозапалилите се починаха, припомня "Уолстрийт джърнъл".

Вестникът цитира двайсетина годишна жена, живееща в София, която казва, че изборите и надеждите за подобрение й изглеждат като виц.

Струва ми се, че

партиите и водачите им нямат нищо общо с мен и живота,

който водя, допълва тя.

Ще бъде много трудно да се състави коалиция, прогнозира пред всекидневника Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда, който се застъпва за честни избори и правна реформа.

Според нея избирателната активност ще бъде ниска, тъй като хората са изгубили надежда в изгледите за подобрение на положението в страната и почти не вярват, че някоя партия е способна да извърши промяна.

Нито партията на Борисов, нито социалистите ще бъдат категорични победители, а коалиция, фокусирана само върху няколко общи проблема, може да означава нови избори още през септември, коментира пред изданието Джеймс Гаундри, анализатор в "Ай Ейч Ес Глобал Инсайт".

Предсрочните парламентарни избори тази неделя в България трябва да определят 240-те депутати за следващите четири години.

Избирателният процес се провежда в тежка атмосфера на напрежение,

коментира "Евронюз".

Оставката на дясноцентристкия министър-председател Бойко Борисов, дотогава силният човек на деня в страната, в действителност не бе достатъчна, за да успокои политическата и социалната криза, най-лошата от края на 90-те години.

Не е сигурен и изходът от тези избори.

Недоволството зимата беше срещу боледуващата икономика на страната, свикнала с повтарящи се кризи от края на комунизма преди 23 години.

Четири години замразени заплати и растяща безработица, която вече е 11,9% и засяга близо 30% от младите хора до 25 г., се резултат от търпението на българите, които чакаха подобряване на условията им на живот след присъединяването към ЕС през 2007 г.

Засилиха се обаче подозренията на българите към техните политици

на фона на корупционни афери. Предизборната кампания се превърна и в уреждане на сметки между ГЕРБ и социалистите около скандала с незаконното подслушване, засегнал Цветан Цветанов, дясната ръка на Борисов.

Уморени и без алтернативи, избирателите проявяват слаб интерес към изборите.

18% от тях казват, че не искат да отидат до урните, а 35% все още не са решили за кого да гласуват.

Повечето партии обещаха да се борят срещу практиката на купуването на гласове, все още широко разпространена в страната. В зависимост от икономическата ситуация, тя може да засегне

до 15% от бюлетините, особено на тези от ромското малцинство,

по-бедно от средното за страната, допълва "Евронюз".

Дни преди предсрочните парламентарни избори разликата в подкрепата за българската партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов и съперничещата й социалистическа партия се стопява, констатира в свой анализ агенция "Блумбърг".

Това положение поражда опасения дали следващото правителство ще може да разшири и прилага програмата на строги икономии.

Най-вероятно изборите ще доведат до фрагментиран парламент, коментира Никълъс Спиро. Според него проблемът на страната ни не е липсата на доверие към България сред част от пазарите, а липсата на доверие към страната от част от собствените й граждани.

Евентуалният резултат от изборите е несигурен и

следващото правителство едва ли ще е стабилно,

коментира наскоро "Икономист интелиджънс юнит".

Подкрепата за Борисов ерозира, след като той не успя да подобри жизнения стандарт на българите, живеещи при сурови финансови ограничения от 1997 г., когато заради криза фалираха 1/3 от банките в страната.

На 3 май Европейската комисия прогнозира икономически растеж за България през 2013 г. от 0,9% - сериозен спад от 22 февруари, когато прогнозата беше за 1,4%.

Причините са "слаб пазар на работната сила" и "неблагоприятна външна среда". БВП в България нарасна с 0,8% през 2012 г., през март безработицата беше 11,8%, малко под рекордните за последните осем години 12%, отбелязани през февруари.

В същото време държавният дълг на България - 18,5% от БВП за 2012 г., е вторият най-нисък в ЕС след този на Естония. За сравнение в съюза средното ниво на задлъжнялост е 86,9% от БВП, сочи "Евростат".