Под това заглавие "Труд" публикува анализа на политици и социолози за политическата ситуация у нас в първия летен месец на годината.
Първоначалното впечатление е за стабилизация на правителството и липса на резки и непосредствени предизвикателства пред него. Същевременно е налице двоен процес - на ерозия и на силово укрепване на властта.
Ерозията е видима от два фактора. Първо, нито една политическа сила вече не е склонна открито и ясно да подкрепи ГЕРБ, както показа отминалият вот на недоверие. Управляващата партия навлиза в своеобразна парламентарна изолация.
И второ, стабилизацията на процентно изразената обществена подкрепа не променя факта, че управлението се ползва с отрицателен рейтинг. Единствено липсата на безспорна алтернатива не позволява последиците от тази ерозия да станат явни.
А силовото укрепване на властта се изразява както в сближаване между партийна и полицейска власт, така и по линя на натиск на изпълнителната власт върху съдебната.
Антон Станков - бивш министър на правосъдието при управлението на НДСВ, определя ситуацията в правосъдната ни система като много тежка.
В интервю за "Новинар" той казва: "Пада авторитетът на съдебната система. Вътрешните скандали и във Висшия съдебен съвет и в правораздаването с нищо не помагат за издигането на авторитета на съда и на системата като цяло.
Конфликтът с изпълнителната власт, който вече определено можем да наречем традиционен за последните две години, също не е продуктивен.
В същото време това, което се случва в съдебната власт, не е много по-различно от това, което се случва в законодателната или изпълнителната власт. Цялата държавност е в криза в момента.
Изходът безспорно е преформулиране на дефиницията за съдебната власт. Една нова конституция означава преразглеждане на правомощията на президента, преразглеждане на парламентарните правила, засилване на местното самоуправление, така че проблемите за една нова конституция не са само в съдебната власт.
Един нов основен закон означава нов национален консенсус. За момента аз не виждам такъв."
ГЕРБ препоръчва депутатите да станат фирми, отбелязва "Сега". Депутатите нямат никакво намерение да се отказват от безотчетните представителни пари, но притиснати от общественото мнение търсят начин да ги легализират.
Най-новата идея на управляващите е народните представители да се регистрират като фирми и да плащат на своите сътрудници като обикновени работодатели.
За намерението съобщи вчера заместник-шефът на групата Димитър Главчев само ден след като експертът по изборите проф. Михаил Константинов предложи да се регистрират по ДДС.
В момента депутатите, които използват сътрудници, плащат на ръка и без никакви документи. Това означава, че тези суми не се облагат с никакви данъци, не се плащат осигуровки и не се отчитат пред данъчните, нито се внасят пари в НОИ.
София няма нужда от специален закон, а от добро управление, коментира "Сега" законопроектът за столицата. Той беше обещан преди парламентарните избори от кмета и изготвен за местния вот с прозрачната идея да нахрани урните.
Законопроектът е изключително слаб и в този му вид не би следвало да напредне дори и в това Народно събрание, но по всичко личи, че ще бъде употребен, за да подмени разговора преди изборите.
Така вместо за начина, по който се управлява градът, публиката ще е принудена да се занимава с богатото откъм страсти противопоставяне София-провинция.
Встрани от политическите сметки, законът за София не решава никакви проблеми. Предвидените в него компенсации са абсурдни, ефектът им спрямо общинския бюджет би бил пренебрежителен, а опитът да се дефинира какво е столица е направо жалък.
Кметските дуели ще "изхвърлят" излишните лидери, коментира "Сега". Партиите са много предпазливи и много боязливи.
Обявиха отделни кандидатури за кметове, но това са по-скоро имената на участници в предизвестени битки. Тези, които ще наклонят везните и ще определят дали една формация печели или губи, ще се натъманяват до последно. Това са области и общини, които имат символично значение.
Сериозна ще бъде битката за Пловдив, Варна, Русе, Благоевград, Враца, Велико Търново, Кюстендил, Силистра, Шумен, някои общини от смесените региони, където ГЕРБ се напъват да разбият статуквото, и дори за малка община като Трекляно, към която вниманието на управляващите се е приковало, неизвестно защо.
Много важно е дали ГЕРБ може да пробие в община като Дупница и още няколко, които влизат в графата "частна община". Както и е интересно дали БСП ще успеят да си върнат Враца, Стара Загора и Видин. На 23 октомври ще бъдем свидетели на кметски дуели, но не на честта, а на силата и парите.
Хубавото е, че лидерите на основните партии ще си сверят часовниците с избирателя. И излишните историята ще ги изхвърли на политическото "бунище".
Въпреки мнението на мнозина в ГЕРБ, че сега - преди местните избори, е най-добрият момент да се атакува поразклатеното ДПС, управляващите са принудени да се държат дипломатично.
Пред "Дневник" политици от партията на Бойко Борисов вчера обясниха, че след изборите наесен ще трябва да разчитат на подкрепата на ДПС за поправките в конституцията, целящи въвеждането на т.нар. фискален борд.
Без тези гласове промените няма да минат, така че не можем да си позволим да ги предизвикваме, коментират в партията.
Докато в ГЕРБ са ядосани, че са с вързани ръце, в другия лагер са доволни от спечеленото затишие на важен предизборен фронт. За конституционните поправки 117-те народни представители от ГЕРБ могат да разчитат на 17 независими и на 9 от СДС (или общо 143).
За приемането на промените обаче са нужни 160 гласа, т.е. и тези на ДПС.
Правителството сложи лимит за лечението на деца в чужбина, пише на първа страница "Сега". Кабинетът на Бойко Борисов се отказа да плаща изцяло лечението на български деца в чужбина.
Правителството вчера реши да въведе лимити, според които едно дете за година може да получи от фонда за лечение на деца до 180 000 лв. В най-честия случай засегнати ще са пациенти, които се нуждаят от трансплантации, останалите обикновено се вместват в тази сума.
Лимитът се въвежда, за да могат повече деца да се възползват от помощта за лечение, мотивираха решението от здравното министерство.
"Само за един месец са платени 3 костно-мозъчни трансплантации за 800 000 лв. и ако не се наложи лимит, средствата няма да стигнат. По-логично е да има праг, така че пари да има и за всички нуждаещи се деца, а не за няколко", обясниха от МЗ.
Премиерът Бойко Борисов коментира темата в интервю за "24 часа".
"Толкова пари има в държавата и много от трансплантациите могат да се проведат в България, а обикновено всички отиват на най-скъпия вариант.
Въпросът беше как да осигурим повече органи за трансплантиране, но за жалост това не се случва. Здравеопазването е много тромава система и реформите в нея трудно се случват", обяснява Борисов.
Нова далавера с горива, наредих масови проверки, казва в интервю за "24 часа" премиерът Бойко Борисов.
Правителството подозира, че търговци на горива заобикалят плащането на данъци у нас, като обмитяват внасяните от Гърция количества в Румъния. Борисов е наредил да започне веднага проверка с данъчните.
"В момента в страната се внася много гориво и ще проследим плащането на данъците по веригата на тези, които внасят от Гърция за Констанца. Там обмитяват за жълти стотинки и връщат горивото обратно", посочва Борисов.
Следим цените в най-важните сектори, уверява в интервю за "Труд" Петко Николов, председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Той обяснява: "В практиката ни има достатъчно казуси, в които сме разглеждали динамиката на цените на конкретни стоки на българския пазар и съотношението им спрямо пазара в останалите държави членки на ЕС.
Установявали сме различни тенденции - както по-ниски, така и по-високи цени спрямо тези, които плащат българските граждани.
Практиката ни недвусмислено показва, че решенията на КЗК се позовават на сериозни доказателства, а не на моментни впечатления и догатки.
Ние непрекъснато наблюдаваме значимите за потребителите и бизнеса сектори. Комисията се самосезира при всяко основателно съмнение за извършено нарушение на Закона за защита на конкуренцията."
Очакваме скоро и "азиатските тигри" да инвестират у нас, казва в интервю за "Класа" Цветан Симеонов, председател на БТПП. Той посочва, че България настъпателно и сериозно следваше политиката на подобряване на икономическата среда, особено след кризата през 1996-1997 г. и въвеждането на валутния борд.
"Това повишаваше през годините доверието на всички инвеститори. Не случайно през периода 2007-2008 г. страната беше сред лидерите в привлечените инвестиции на човек от населението.
Като прибавим и стабилната банкова система след фалита на 19 банки, съчетано с подобряването на данъчното законодателство, това доведе до своите резултати. България, даже в условията на криза, си остава едно привлекателно място, без да игнорираме предимствата на данъчното законодателство, което вече е широко известно като факт", казва Симеонов.
