"Труд": Вдигат възрастта за пенсия

Вдигат възрастта за пенсия, акцентира "Труд". Управляващите правят сметки още от 2012 г. да се вдигне възрастта за пенсиониране, която сега е 60 г. за жените и 63 г. за мъжете.

Целта е да бъдат осигурени дългосрочно пари за по-високи пенсии. Повишението на осигуровките не доведе до желаните резултати, заяви вицепремиерът Симеон Дянков в интервю за изданието.

"Интересно е защо осигурителната реформа не е дала резултат, въпреки увеличения размер на осигуровките? Институциите, които ги събират, са на пряко подчинение на финансовия министър Симеон Дянков", коментира вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

"Като цяло възрастта трябва да се вдигне. В много страни в ЕС тя вече е 65 г. и за мъжете, и за жените. Колкото и непопулярна да е една такава мярка, тя трябва да се случи и у нас", е позицията на Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

"Много силно приветствам постепенното вдигане на пенсионната възраст. Това трябва да стане час по-скоро, за да стабилизираме осигурителната система", заявява Георги Прохазки от Центъра за икономическо развитие.

Българите не са много склонни да остават по-дълго на пазара на труда, дори това да им носи по-висока пенсия, след като могат да вземат и пари за старост, и заплата в пълен размер. Това става ясно от справка, изготвена за "Сега" от НОИ за хората, отложили пенсионирането си.

От 2008 г., когато е решено всяка изработена година след придобиване право за пенсия да вдига парите за старост с 3% вместо 1,1% с идеята хората да се отказват от пенсионирането си, досега едва 29 142 души са го отложили.

В същото време около 120 000 пенсионери преди кризата и около 100 000 по време на кризисните 2009 г. и 2010 г. едновременно са работили и са получавали пенсия.

20-те заплати при пенсиониране на военни и полицаи са тоталитарна отживелица, смята изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. В интервю за "Сега" той отбелязва, че привилегиите за определени съсловия са структурна несправедливост.

Всякакви привилегии са недемократични, а тези са вредни и деформират пазара на труда. Не е ясно защо всички служители в МО и МВР трябва да получават 20 работни заплати при пенсиониране или при напускане. Това е голяма несправедливост спрямо всички заети в икономиката.

Но ако структурите, свързани с националната сигурност и обществения ред са ефективни, защо тогава се разраства неимоверно частната охранителна дейност? В този бизнес работят близо 200 000 души и голямата част от тях са ранно пенсионираните служители на МО и на МВР.

Все повече общини искат да си правят общинска полиция. При 2,3 млн. заети в икономиката, общо над 200 000 са в охранителния сектор - една десета от работещите, посочва Данев.

Бюджетът е ненужно стагниран и към пенсиите пак няма разумен подход, смята Димитър Николов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа". В интервю за "Класа" той посочва, че бюджетът тази година търпи поредица упреци, като започнем от философията му и това, че е ориентиран най-вече към свиване на разходите, а не се мисли за увеличаване на приходите.

В него има прекалено много резерви. Не се използва възможността за ограничаване на контрабандата и сивия сектор, които за България са неизчерпаеми източници на средства.

За последните промени в бюджета, които още не сме ги видели окончателно написани и казани, се твърди, че средствата за системата за сигурност и допълнителните 20 заплати при пенсиониране в сектора, които трябваше да бъдат намалени на 10, в крайна сметка ще останат непроменени, а парите за тези доплащания ще бъдат взети от други в държавната сфера.

Тази политика на стагниране на доходи продължава, без реално действие в икономиката и в системата за социално подпомагане.

В опит да върнат реномето на България като атрактивна дестинация за правене на бизнес, управляващите са готови да надминават всяка мярка в щедростта си при директната помощ за крупните чуждестранни компании, пише на първа страница "Сега".

В новия закон за насърчаване на инвестициите е предвидено да се опрощава част от осигуровките и от корпоративния данък, дължими от големите инвеститори, ако те ги вложат в бизнеса си. Проектът ще бъде предложен за обществено обсъждане в началото на следващата година.

Още сега обаче икономисти, които са запознати с намерението, го оценяват критично. Възраженията са, че това е държавна помощ, и страната ни може да бъде санкционирана от Брюксел, както и че така се поставят в неравностойна позиция по-малките фирми.

ГЕРБ заработи като добре смазана партийна машина, коментира специално създадената група за анализи в "Труд", която включва социолози и политолози.

Според тях централният резултат от изборите през октомври е победата на ГЕРБ и концентрацията на цялата власт в едни ръце. За първи път след 1995 г. се случва управляваща партия да се представи толкова силно на местни избори и то след средата на мандата.

Парадоксът на ситуацията е, че подкрепата за властта намаля, а властта се увеличи. Резултатите показват разширяване на политическото присъствие, а не на електоралната тежест.

Освен ГЕРБ като партия, една личност може да бъде откроена като победител - шефът на щаба Цветан Цветанов. С обиколките си, с опита от партийното строителство, с направените контакти и взетите решения Цветанов се утвърждава като основен кадровик на партията.

Това е допълнително обстоятелство, с което министър-председателят Бойко Борисов трябва тепърва да се съобразява в своите действия.

Българинът живее за внуците, затова гласува за мен, казва в интервю за "Труд" премиерът Бойко Борисов. Той определя българите като интелигентна нация с инстинкт, която гледа телевизия и чете вестници.

В личен план българинът е изключителен прагматик. Той обича децата си, внуците си повече от себе си. Готов е да понесе лишения днес, но да е сигурно, че внукът или внучката ще е добре.

"И съм убеден, че той затова ни даде вот и сега. На доверие", допълва министър-председателят. Според него хората просто осъзнават, че големите структурни проекти са моторът на една държава.

През 2009 г. магистрала "Тракия" определи гласовете от София до Бургас, сега магистрала "Струма" - от София до Благоевград, "Хемус" - от София до Велико Търново и Варна.

"За Доган е важен не президентът, а пазарлъкът с правителството", е озаглавено интервюто в "24 часа" с Антонина Желязкова, историк, експерт по проблемите на Балканите.

Тя смята, че в този момент за избирателите на ДПС е все едно дали президент е Ивайло Калфин, или Росен Плевнелиев, или Меглена Кунева. Президентът като институция не им дава хляба, нито възможностите за образование и достъп до европейските фондове.

По различни причини, но същото важи и за лидера Ахмед Доган и ДПС елитите. Те се интересуват единствено от политическите и икономическите пазарлъци с изпълнителната власт - централна и местна, с водещите олигарси, с медийните групировки, с локалните мутри, които се опитват да направят или задържат като кметове и общински съветници.

Не се интересуват от президентската институция, защото с нито един от тримата кандидати не биха могли да правят далавера.

НДСВ се опитва да създаде дясноцентристки ПАСОК, коментира "Труд". Отбелязва се, че освен драматичният провал на сините на отминалите избори, по долните етажи на политиката не бе отбелязано почти нищо.

Изведнъж НДСВ се обяви за четвърта политическа сила по постигнати на местния вот резултати. Това даде повод председателят на партията Христина Христова да обяви, че НДСВ се позиционира център-дясно и че на това празно място може да се оформи силно движение от много партии с либерални и дясноцентристки позиции.

Широко си протягаме ръката, нямаме излишни политически скрупули да разговаряме с всеки, твърдят от НДСВ. При острите критики, които за пореден път отправи към ГЕРБ, е очевидно, че НДСВ се стреми да стане обединител на един своеобразен дясноцентристки ПАСОК или поне като начало да бъде повече алтернатива и балансьор на очертаващия се двуполюсен модел.

Десен провал и търсене на нова опаковка, коментира "Монитор". Отбелязва се, че сега е моментът СДС окончателно да се раздели с партии и лидери, които са имали неблагоразумието не само да скъсат с тях, но и да се опитат да ги унищожат.

Но това едва ли ще се случи по начина, по който го подготвя синият лидер. Мартин Димитров поиска вот на партийно доверие на 22 ноември. Най-вероятно ще го получи от Националния съвет, който той контролира. Но това пак ще е в нарушение на демократичните принципи, защото, след като избирателите не са ти гласували доверие, получаването му от една малка група лица го превръща във фарс.

Така че не се очакват кой знае какви промени. И това пак ще налива вода в мелницата на другата маргинална дясна партия. Не случайно техни протежета призовават двете партии да се саморазпуснат и да се появи нещо ново вдясно.

От една страна, това изглежда най-правилното решение, но от друга - не е, защото се подготвят подставени лица да го поведат. В същото време в ДСБ е започнала война на кръга около лидера Иван Костов срещу оформящия се много силен екип около неуспелия кандидат за кмет Прошко Прошков.

Истината е, че Прошков е един от възможните обединители на дясното. Въпрос на време е това действително да се случи.

Разследваме разпределянето на парите в БАН, казва в интервю за "Монитор" Сергей Игнатов, министър на образованието. Реформите в БАН ще бъдат насочени към учените, не към администрацията, заявява той.

Основният проблем на БАН е, че има много работници, назначени на длъжности, за които не се изисква научна компетентност. На фона на 7000 служители на БАН учените са 2900. Останалите са администрация и помощен персонал и където е възможно той трябва да бъде намален.

Синдикатите ще направят някои изчисления и финансови анализи на това как се разпределят парите в БАН. Защото бюджетът на академията от 54 млн. лв. е с близо 50-60% повече от субсидията, която получава Софийският университет. А там учат 25 000 студенти, работят около 1000 преподаватели и още 3000 административни работници.

Това сравнение поставя под въпрос как с толкова по-малка субсидия университетът продължава да съществува. Решението за БАН е в прилагането на по-добър мениджмънт.