"Труд" за ГЕРБ: Ще сме на власт или ще ни махнат?

Ще сме на власт или ще ни махнат, коментира "Труд". Цели съсловия усещат потенциалната си сила на гласоподаватели и гръмко заявяват своите претенции. И съответно целокупният министерски и депутатски състав на ГЕРБ се впряга да сътворява "добри новини".

Увеличението на заплатите на лекарите, и на учителите, и на военните, и на полицията, и социалните кухни ще вземат около 250-300 млн. лв. Такъв предизборен харч управляващите могат да си позволят - мъчително, но могат.

Само че всички тези категории трудещи се представляват едва около 160 000 гласоподаватели. А отсреща е армията от 2,2 млн. пенсионери. И всичките те са гласоподаватели. При увеличение на пенсиите в рамките на инфлацията ще са необходими около 1 млрд. Точно този разход управляващите не могат да си позволят.

Икономистите сред тях казват - "Не може!" Политиците казват - "Трябва, иначе ще ни издухат!". Тук се крие и големият въпрос пред гербистите - "Ще управляваме ли пак или ще ни махат?".

Социалният министър Тотю Младенов окончателно попари вчера надеждите на пенсионерите, че може да получат повече пари още от 1 януари, като заяви, че парите на възрастните ще се вдигнат чак от 1 април, пише "Сега".

Подобен вариант първо лансира шефът на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, но след нея финансовият министър Симеон Дянков продължи да говори за индексация още от началото на годината. На свой ред Стоянова обяви, че няма разминаване в думите на двамата.

Властта е единодушна само за процента на увеличението - около 10 на сто, за да се компенсира ръстът на инфлацията през последните три години.

Проблемът с неизбежната отбрана ще подпали политически пожар, коментира "Сега". Темата за неизбежната отбрана отново влетя в публичното пространство покрай влизането в сила на 5-годишната присъда на Йордан Опиц.

Той бе признат за виновен за убийство и незаконно държане на оръжие. При всеки такъв случай започва ожесточено говорене за неизбежната отбрана. Появяват се политици, които предлагат да паднат всички ограничения пред защитата на имуществото. СДС, "Атака", ВМРО с различни вариации предложиха хората да могат да се защитават и да стрелят в общи линии винаги, когато решат, че някой напада тях или имота им.

Повече от очевидно е, че е необходим сериозен дебат за това докъде трябва да се простират пределите на неизбежната отбрана. Едно разширяване на предвижданите възможности може да се окаже със сериозна превантивна функция. И кражбите драстично да намалеят.

Може обаче да започнат частно правосъдие и саморазправа. И България много лесно ще се превърне в джунгла.

Държавата незаконно ще търгува с гражданство, коментира "Труд". Поводът е приетото от Министерския съвет предложение за промени в Закона за насърчаване на инвестициите. С него се дава право на постоянно пребиваване в България на чужденци, които са дарили на държавата 200 000 лв.

А след пет години постоянно пребиваване се получава българско гражданство. Казано с други думи - България предвижда най-обикновена покупка на гражданство. Това ще доведе не до привличане на заможни инвеститори, а до наводняване на страната с всякакви хора.

Авторът предлага българско гражданство да придобиват по-лесно само инвеститорите с бизнес насоченост и възможности.

За общинските болници - повече пари, е озаглавено интервюто в "Труд" с Десислава Атанасова, министър на здравеопазването. Тя посочва, че единият от секторите, в които ще се инвестира повече е здравеопазването.

Средствата трябва да бъдат разпределени така, че да се увеличи делът за доболничната помощ. В момента областните болници получават по 20 лв. за всеки човек, потърсил медицинска помощ в спешните им портали. Общинските болници обаче не получават и една стотинка за това. От догодина и те ще получават пари за положените грижи.

Атанасова отбелязва, че се отделя необходимото внимание за специализациите на лекарите. Проектът за тях е на стойност 16 млн. лв. и е с продължителност 19 месеца. Предвижда се финансиране под формата на стипендии.

Патриотични игри, коментира "Стандарт". "Националният фронт за спасение на България" на Валери Симеонов - собственик на телевизия СКАТ и незаобиколим фактор в Общинския съвет в Бургас, и ГОРД - на евродепутата Слави Бинев, се очертава като първия националистически блок, който ще премери силите си в изборите за 42-ро народно събрание.

Двете формации отлично се допълват - компанията на Бинев е съсредоточена в столицата, но все още няма боеспособни структури в страната. Фронтът пък, обратно, е изградил силни по места подразделения, които се опират на телевизионните екипи на СКАТ, които силно застъпват проблемите с недоволството на хората от малките градове и селата, където софийските медии често не стигат.

Като втора националистическа коалиция на хоризонта изгрява възможният съюз между "Атака" и ВМРО. Партиите на Волен Сидеров и Красимир Каракачанов също изпробват ефективността и вероятността за безпроблемно сътрудничество с локални акции.

Двата националистически блока имат шанс за следващия парламент, ако не се изпокарат. 

Есенна антикорупционна активност, коментира "Монитор". Само за десетина дни управляващите пресираха опозицията с две антикорупционни комисии, които визират висшите етажи по време на тяхното управление.

На пръв поглед няма нищо необичайно. И управляващите, и опозицията би трябвало да се възползват от двете очертаващи се като много шумни комисии. Едните, за да покажат, че смятат да продължат управлението си още един мандат, а другите - че все още ги има, та позабравилите ги избиратели да се сетят отново за тях и да ги подкрепят на предстоящите избори.

Не може да се прогнозира какъв ще е резултатът от депутатските разследвания. Със сигурност обаче изскочилите скелети от гардероба на грабителите няма да зарадват данъкоплатците, които ще разберат за пореден път, че парите им са отишли в губещи проекти или направо са потънали в джобовете на върхушката от криминалния преход.

И по света, и у нас храните са кокошката със златните яйца, коментира в "24 часа" финансистът Емил Хърсев. Ако говорим за най-печелившата сфера в България, измерена в проценти ръст, това е производството на селскостопанска продукция, най-забележимо при големите арендатори и получатели на селскостопански субсидии.

Статистиката невинаги потвърждава това, защото има период на забавяне при улавянето на една тенденция. Хърсев твърди, че най-бързо растящите отрасли в България през последните години са всичко, свързано с храни - производство и преработка, с изключение на млекопроизводството, и да не забравяме туризма като генератор на БВП.

Планираме повече средства за здравеопазване и социални дейности, посочва в интервю за "Монитор" Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента.

Тя прогнозира, че икономическата криза в Европа ще продължи да оказва негативно влияние и върху българската икономика. Негативно е влиянието и на пазарите на суровини, от които сме зависими.

Всичко това няма да даде възможност за увеличение на разходната част на бюджет 2013. Още повече, че всички резерви ще бъдат насочени към индексирането на пенсиите. Увеличение все пак се предвижда за сектора на образованието, здравеопазването и социалните дейности.

Скъпият ток и газ свиха производството с 30%, казва в интервю за "Стандарт" председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов.

Той коментира решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ДКЕВР) да въведе нова такса за достъп на производителите на ток от възобновяеми енергийни източници.

"Още през юли се оказа, че средствата, събрани с увеличената от 1 юли такса за зелена енергия, са недостатъчни. През август бяха намалени плащанията към ЕРП-та, които възстановяват разходите им за енергия от възобновяеми източници, основно поради невъзможността събраните пари от таксата да покрият целия ресурс, необходим за изкупуването на зеления ток.

Смятаме, че ДКЕВР трябваше да предприеме мерки, за да възстанови баланса в системата. Конкретното решение на регулатора  не е най-доброто и най-удачното. Затова БФИЕК не може да подкрепи тази стъпка. С тези допълнителни разходи, които за предприятията се изразяват в милиони левове, ние допълнително губим конкурентоспособност, ограничаваме индустрията да инвестира и да се развива. Това води до още по-голямо обезличаване на българската икономика", отбелязва Стаменов.

Европа е загрижена за свободата на медиите в България, отбелязва в интервю за "Капитал Daily" Нели Крус, вицепредседател на Европейската комисия и комисар по цифровите технологии.

"Намираме някои от последните развития в сектора за смущаващи. България е на последно място в ЕС в индекса на "Репортери без граница" за свободата на пресата за 2011-2012 г. и това е притеснително.

Загриженост предизвиква и увеличеното насилие над журналисти, за което беше съобщено от представителя на ОССЕ за свобода на медиите. Насилието няма място в демокрацията. ЕК призова българското правителство да гарантира, че журналистите могат да работят безопасно", казва Крус.