"Труд": Румъния пак ни изпревари по заплати

Румъния пак ни изпревари по заплати, коментира "Труд".

България отново е с най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз. Румъния пак ни изпревари, след като правителството в Букурещ вдигна от 1 февруари т.г. минималното възнаграждение от 157 на 171 евро.

Така радостта, че сме изпреварили поне съседите, трая само месец. Страната ни излезе с 2 евро напред на 1 януари т.г., когато най-ниското възнаграждение бе увеличено от 290 на 310 лева (около 159 евро).

Според критериите на Евростат минималните заплати са ниски, ако са под 500 евро месечно. Под този праг са България, Румъния и прибалтийските републики плюс централноевропейските държави. Само Словения от по-новите членки на ЕС покрива критериите за средноевропейско ниво на доходите. В малката бивша югорепублика минималната заплата е 784 евро.

Поскъпването на тока изпреварва със 104% инфлацията, пише "24 часа".

Изданието извади цените през последните 13 години, за да пресъздаде картината на поскъпването. Изводът е, че повишението на цената на тока изпреварва значително инфлацията през годините.

Със 132,3% е увеличена цената на дневния ток от 2000 г. до 5 март 2013 г.  А нощната тарифа е скочила с цели 206%. В същото време общото поскъпване на живота, измерено чрез индекса на потребителските цени, тоест инфлацията, е "само" 101,7 на сто. С други думи при нощната тарифа скокът на тока е с над 104% по-голям, а при дневната - с около 30%.

Трябваше да вържем "поразяващите ръчички" е заглавието на материал в рубриката "Наблюдател" на "Сега".

В критична ситуация паниката е най-лошият съветник. Българската така наречена политическа класа е научила добре този урок в последните повече от две десетилетия. Реакциите са добре отработени. Паника няма.

Гневът на улицата постепенно се канализира в угода на днешното статукво. Когато това лъсне окончателно, сметката вече ще е написана, ще е осребрена от когото трябва, а всички ние ще я плащаме с години.

Бавенето на играта във футбола, особено в края на мача, по правило се наказва с жълт картон. Дава се и добавено време. Често се случва в това добавено време бавещият играта да губи мача. Нищо подобно не се случва в политиката и в държавното управление.

Добавеното време е златен шанс да се спечели от дотогавашното присъствие във властта. Какво може да натвори правителство в оставка, вече е виждано. "Поразяващите ръчички" най-бързо действат в последните дни и часове от едно управление.

Молят омбудсмана да склони за премиер, пише "Стандарт".

Все още не са отпаднали окончателно посланичката ни в Швейцария Меглена Плугчиева и Румяна Кючукова, член на борда на директорите на Световната банка.

Като резервен вариант обаче Плевнелиев сондирал и учени икономисти от БАН и университетите у нас. Вече се завъртя името на проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН.

Кой печели и кой губи от протестите, коментира "Труд".

На пръв поглед от ситуацията засега губят всички партии. На втори, печелят "винаги готовите" за избори: БСП и ДПС, чиито гласове общо взето са предвидими. Губят всички, при които гласовете са предвидимо малко. Печелят радикалните протестни играчи.

На трети поглед обаче "партийността" намира внезапни шансове - колкото и да е звучен шамарът от улицата. ГЕРБ печели, че не загуби, колкото можеше, ако беше останал ответник на гнева. И Сергей Станишев печели коз - апелът за "гражданскост" му дава аргумент в разчистването на "старите лица" в БСП и в централизирането й.

А къде сме всички ние? Засега всички ние губим. Защото протестът извади наяве плачевна ситуация. Защото проблемите изглеждат икономически, а се търсят дори не политически, а процедурни решения.

12% биха гласували за партия на протеста - с толкова тръгна НДСВ, прогнозира в интервю за "24 часа" социологът Мира Радева.

Тя посочва, че подкрепата за ГЕРБ и БСП е близо до реми - 22:19,5%. Възможно е на изборите ГЕРБ да е с малка преднина пред БСП. Това се дължи на обществените нагласи, които през годините са се изместили от център-ляво към център-дясно.

При такъв сценарий Бойко Борисов вероятно ще откаже да прави коалиционен кабинет. Затова по-вероятно е БСП да направи програмно правителство с ДПС и "България на гражданите".

Но ако хората свържат идеята за програмно правителство с уж непартийнияи уж експертен кабинет "Беров" от 1992-1994 г., когато на тъмно бяха направени доста неприятни икономически сделки, е много възможно да влезем в италиански сценарий - цикъл на непрекъснати предсрочни избори, предупреждава Радева. 

Борисов и Станишев се отказаха от управлението, но ние сме готови, заявява в интервю за "Сега" Даниел Вълчев, член на националния съвет на "Движение България на гражданите".

"Оставката на правителството хвана неподготвена най-вече партия ГЕРБ. Според мен г-н Борисов се изплаши за рейтинга си и се отказа от управлението. Интересното е, че г-н Станишев го последва няколко седмици по-късно, казвайки, че и той не иска да управлява.

В крайна сметка, след като и ГЕРБ, и БСП се страхуват да поемат отговорност за управлението, добре е да се знае, че ние сме готови. В момента работим по два документа, свързани с явяването на изборите. Единият е по-кратък и в него са изброени 31 неща, които ще променят нашия живот. По-големият документ е предизборната ни програма", казва Вълчев.

"Ние ще се явим самостоятелно на изборите, а след това няма да влизаме в коалиция нито с БСП, нито с ГЕРБ, нито с ДПС. Но все пак има нюанси в отношението ни към тези две партии", обяснява той.

"С БСП имаме дълбоки идеологически различия. Те са хора, които считат, че е по-добре да се национализира, докато ние считаме, че е по-добре да се приватизира, но почтено и при спазване на правила.

Ние вярваме, че инициативността, трудът и талантът на отделния човек градят благосъстоянието на обществото, а не обратно. Ние сме дясно ориентирана партия. Що се отнася до ГЕРБ, при тях е доста спорно доколко са дясна партия, съдейки по политиката им.

Теоретично е възможно да подкрепим едно правителство и за това не е необходимо да се влиза в коалиция. "България на гражданите" обаче играе за първото място и вярваме, че всички, които не искат сегашната криза да продължи, но не са готови да се съгласят и с леви експерименти, ще ни подкрепят", завършва Вълчев.

Хапчето по-скъпо в нощната аптека, пише "Монитор".

Цените на лекарствата в нощните аптеки да скочат с около 10%. Това предлагат от Български фармацевтичен съюз.

Такова увеличение се иска за илачите на стойност до 50 лева, а по-скъпите да се продават с твърда надценка от 5 лева.

Поскъпването на лекарствата по тъмно се предлага, за да стимулират собствениците на аптеки да отварят денонощни гишета.

От 50 до 500 лв. рушвет на канала в КАТ за коли с проблеми, пише "24 часа".

Между 50 и 500 лева е средната тарифа, която прибира катаджия от всеки "клиент" на "специалните" услуги на каналите в КАТ - София.

Това са размерите на рушветите, които получават техници там, за да си затворят очите и да регистрират автомобили, които не отговарят на техническите изисквания, имат фалшиви документи, били са бракувани или имат други проблеми.

Колко струват незаконните услуги в КАТ, установи разследване на дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР, които преди седмици арестуваха няколко служители на "Пътна полиция" в столицата, след като са следили с месеци дейността им.