"Повече Бойко, по-малко втори мандат", коментира "Труд".
"Все повече ГЕРБ! - не престават да поддакват малки, големи и още по-големи ГЕРБ-ери след новите министерски попълнения в икономиката и здравеопазването. Всъщност няма повече ГЕРБ, има повече Бойко. А защо му е на Бойко Борисов повече власт? Защото бушоните свършиха. Повече няма кой да изгърми. Останалите министерства са политически слаботокови, пише авторът.
Според него последните правителствени промени не са стратегия да се печелят следващите избори, а да се изкара по-уютно сегашният мандат.
Пазарът на труда започва да се ориентира в изобилието от висши училища у нас, пише на първа страница "Сега". В професионални направления, към които има масов интерес и по-голям пазар, класацията на университетите по качество следва до голяма степен тази за реализацията на студентите. За завършващи трудни направления като физика, химия, биологически науки у нас обаче работа продължава да няма, а заплатите са ниски.
Проблеми има и с технологичните дисциплини, които би следвало да намират лесно приложение в икономиката. Такава обща картина рисува рейтингът на висшите училища у нас. И тази година абсолютният лидер е Софийският университет, който се класира на първо място във всяко едно от направленията, в които работи.
"Не подпомагаме частните училища, парите са за децата", заявява в интервю за"24 часа" министърът на образованието, младежта и науката проф. Сергей Игнатов. Бюджетният разход ще бъде за дейността "обучение на детето", а не за издръжка на училището, защото носител на финансирането са децата, а не институциите, пояснява той.
Ако ги няма частните училища, държавата така или иначе би финансирала обучението на децата, които сега учат в тях. Това не е революция, а логична крачка към осигуряване на равнопоставеност на децата и родителите по отношение на държавното финансиране. Няма как една такава промяна да се отрази отрицателно върху държавните и общинските училища. Частните училища са под 1% от системата и не могат да повлияят негативно на останалите училища, обяснява той.
"Три мандата НДСВ захранва властта. Очертава се четвърти", е озаглавено интервюто в "24 часа" с проф. Огнян Герджиков, бивш председател на Народното събрание. Водещите фигури в ГЕРБ са хора от НДСВ - Бойко Борисов, Цветан Цветанов и не само те. Новото сдружение "България на гражданите" също се води от емблематични за НДСВ хора като Меглена Кунева и Даниел Вълчав.
Някои ще кажат, че това не е коректно към партия, която им е дала немалко. Но в крайна сметка човек има нужда от развитие. Те виждат в своя нов проект възможност не само за изява, но и да бъдат в управлението на държавата. Това изглежда много по-реално с проекта "Кунева", отколкото с НДСВ на този етап, смята Герджиков.
Плоският данък ли дълбае пропаст между бедни и богати, коментира в "Сега" Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Аргументът на двете основни леви формации в България - синдикатите и БСП, е, че плоският данък може би е имал някаква положителна роля по изсветляването на икономиката, но категорично е причинил увеличаване на неравенството в страната.
Плоският данък е въведен през 2008 г., така че неговото съществуване може да засегне единствено данните за 2008 и 2009. Ако хипотезата, че плоският данък увеличава подоходното неравенство, е вярна, би трябвало да видим ясно увеличение и в измерванията за 2008 и 2009 г. спрямо годините непосредствено преди това.
Големите инфраструктурни и енергийни проекти ще раздвижат строителството, смята Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите в България. В интервю за "Класа" той отчита, че и тази година строителният бранш няма да излезе от кризата. По данните на НСИ продължава спадът в сектора и е най-голям във високото строителство. Последните месеци се отчита и намаляване на инфраструктурното строителство.
Общият спад при пътното строителство през 2011 г. спрямо 2010 г. е 7-8%. И ако все още браншът работи, се дължи именно на европейските проекти. Негативно влияние оказва и сериозното намаление на преките чуждестранни инвестиции. Спрямо 2008 г. спадът на чуждите вложения в строителния сектор е около 96%. Това, което би могло да раздвижи дейностите, са проекти в сферата на енергетиката.
"Сега му е времето за външен дълг", смята бившият министър на финансите (2001-2005) Милен Велчев. В интервю за "Труд" той казва, че напоследък е разбрал, че финансовият министър Симеон Дянков има идея да диверсифицира източниците за рефинансиране на предстоящия падеж по външния дълг.
"Това е добра идея, като моят съвет би бил да обърне с предимство внимание на международните капиталови пазари. През последните месеци те са в много добро състояние. Оптимизмът на пазарите надделява, този прозорец, който не трае много дълго, трябва да се използва, така че в момента България би могла да се финансира на много изгодни условия - с 10 годишни инструмента на нива около 5%", обяснява Велчев.
Дянков пуска външен заем до юли, съобщава "Сега". България ще излезе на световните пазари с емисия облигации, като се надява да постигне лихва от 5.5%. Това ще стане най-късно до юли, като цялата организация ще отнеме 3 седмици, увери вицепремиерът Симеон Дянков.
"Ако бяхме излезли на пазарите с 5-7-годишна емисия преди одобряването на гръцката сделка, щяхме да постигнем лихва от 7.5%, ако излезем сега, лихвата ще е 5.5%, така че времето за емисия е между сега и юли", обясни още Дянков.
Румъния няма право на претенции към България, категоричен е Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ. В интервю за "Монитор" той казва:
"Нека да сме наясно, че Румъния е пред избори. Винаги за съжаление преди избори на Балканите политици се опитват да използват националната кауза или как се борят за защита на националните интереси. Явно и колегите в Румъния не успяха да се преборят с това изкушение да опитват да печелят изборни дивиденти от подобни теми. Двете страни са заявили при влизането си в ЕС, че нямат териториални претенции една към друга."
