Обедняваме бавно, прогресивно дори, акцентира "Труд". Според най-новите данни на статистиката средната работна заплата от януари 2010-а е нараснала с 12,9%, т.е. с около 80 лв.
Инфлацията обаче я е подяла с 5,7% и издръжката на живота е скочила с 6,8%. За да живее нормално, на един човек от домакинството сега му трябват 528,14 лв. месечно при 489 лв. в началото на миналата година.
Но средномесечният общ доход на човек (289 лв. сега) е едва 54,8% от необходимите средства за живот.
За да покриват разходите си, хората започнаха да продават земя, златни бижута, да ипотекират имоти и да заделят пари в банките за черни дни.
Дори и след повишението на минималната заплата у нас от 123 на 138 евро (от 240 на 270 лв.), което ще се случи от 1 септември, България ще остане на последно място в Европейския съюз по този показател, отбелязва "Сега".
Това показва справка на Евростат към юли 2011 г., разпространена вчера. Ако обаче се сравнява с друг, далеч по-реален показател - средната заплата, положението е различно.
Според Евростат в България минималната работна заплата е 38,3% от средната, а в други пет държави от ЕС съотношението е по-лошо. Класацията на Евростат доказва, че с административни мерки държавите със слаби икономики и ниски цени не могат да се отлепят от дъното.
Да не прекаляваме с "евтината" държава, коментира в "Сега" Боян Захариев, програмен директор в Институт "Отворено общество".
По думите му светът се променя и първото логично следствие от това е, че имаме нужда от нови идеи. Новата икономика все повече изисква креативно мислене, неконформизъм, сътрудничество и работа в екип.
Доброто управление на публичния сектор и на основните обществени услуги е ключът към икономическото развитие. Тук става дума именно за развитие, не само за растеж, защото издигането в култ на икономическия растеж, така, както го дефинираме и измерваме в момента, също постепенно ще стане част от миналото.
Трябва да се запитаме колко ще струват качествените обществени услуги на данъкоплатеца. В България от много време насам се извършва реформа в държавната администрация, вдъхновена от идеите за малката държава, които в продължение на десетилетия господстваха в теорията за общественото управление.
Странно колко много хора са готови да пръскат пари за хубава кола, но се оставят да бъдат подведени от доктринерски лозунги, които им казват, че могат да имат добро управление за без пари.
Но е съвсем обяснимо, особено за държави с неразвити пазарни и обществени институции.
"Годината е лоша, работа няма. През последните 5 години заетостта никога не е била толкова ниска, колкото е тази година - около 45% при населението над 15-годишна възраст", коментира в "24 часа" Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
Според него причината е, че нито един глупав текст от Кодекса на труда не отпадна и пазарът на труда не стана по-гъвкав. Напротив, държавната политика е все повече неща да зависят от решението на колективите, представени в т.нар. тристранка, и все по-малко неща да зависят от договорката между работодател и работник.
Колкото и да се събира тристранката, каквито и нови регламенти да измисли, тя не може да създаде нови работни места. Когато трудът не е свободен, а регулиран, то новите работни места така и не се появяват.
"Бойко Борисов като склад за червени точки", коментира "Труд". Независимо кое име ще посочат ГЕРБ за кандидат-президент, кмет на София и на други градове, фактическият реален играч на терена се казва Бойко Борисов.
С всекидневните си изяви премиерът сам води голяма част от предизборната борба на партията си на всички фронтове. Въпреки рисковете от обвинения в популизъм с вроденото си чувство за правилно медийно поведение Борисов отново избра най-верния подход - всекидневни срещи с хора, откриване на обекти, присъствие на значими събития.
Личният му рейтинг е по-висок от този на партията и според водещи социолози прелива доверие в самите ГЕРБ. С непрекъснатите си обиколки из страната Борисов се превръща в нещо като склад за червени точки, които прехвърля на кандидатите за различни постове.
Днес господства идеологията на егоизма, е озаглавено интервюто в "Сега" с политолога Антоний Тодоров. Според него от страна на потенциално състезаващите се политически актьори в изборите липсват идеи, организация и подготовка, а от страна на публиката липсва какъвто и да било интерес.
"Склонен съм да взема страната на гражданите, смятайки че тяхната пасивност и дезинтересованост е логичен резултат от поведението на политическата класа.
Но напоследък все повече ми се струва, че това е малко едностранчива гледна точка и че на нас ни липсва достатъчно будно гражданско чувство.
Изглежда изпускаме нещо много важно - създаването и възпитаването на граждани. Гражданинът не се ражда, той се формира вследствие на един труден процес на възпитание, на социализация, на участие в различни дела на обществото.
Само че господстващата днес идеология е идеологията на егоизма. Този граждански егоизъм води до пасивност и липсата на натиск към политическата общност да бъде по-активна и да прави нещо по-значимо.
"Победата на ГЕРБ за президент не е сигурна", прогнозира в интервю за "Труд" социологът Мира Радева. Тя посочва, че е факт, че ГЕРБ стабилизира позициите си. В момента те стоят доста добре. Техният евентуален кандидат за президент - строителният министър Росен Плевнелиев също е стабилен.
И в президентска роля той е много харесван. Има добри шансове, но има страшно много неизвестни. И първата от тях е позицията на ДПС.
Лидерът на партията Ахмед Доган е класически политически играч, който до последно ще си вдига залозите. Интригата на президентските избори е голяма - и на първия, и на втория тур, смята Радева.
За вота в София решава лично Иван Костов, става ясно от интервю в "Новинар" с Николай Желев, участник в преговорния екип между СДС и ДСБ.
Той разказва: "Договорките бяха ясни - да сме заедно на вота. Това означаваше да издигнем общ кандидат за кмет и обща листа, която да е съставена по 50 процента от наши и техни кандидати.
На срещите ни с ДСБ те изненадващо за нас извъртяха позициите си и обявиха, че подреждането на листата трябвало да е в съответствие с постигнатите резултати от вътрешния вот. Т.е. пропорцията между наши и техни хора да е в съотношение 3:2 за тях вместо първоначално договорената 1:1. "
Думата на Първанов винаги ще се чува в БСП, както и моята, казва в интервю за "24 часа" лидерът на БСП Сергей Станишев. По думите му това какво президентът Георги Първанов ще прави след изтичането на мандата, е негов избор.
Всеки бивш президент има достатъчно авторитет да провежда политическа дейност. Само че който и да било не може да влезе обратно в роля, от която е излязъл.
Според Станишев във всяка партия хора с опита на Първанов трябва да бъдат използвани, те винаги ще имат влияние.
Едва 13 от общо 184 от обещанията на Бойко Борисов са изпълнени след две години управление на ГЕРБ, съобщава "Дума". Кабинетът пък е успял да превърне в истина около 10 на сто от обещанията си, като и при Борисов, и при министрите му 60% от уверенията са останали нереализирани.
От 400 записани и проследени обещания едва 10 на сто са напълно осъществени, а останалите 30 процента са в процес на развитие. Това сочат данните на фондация "14 януари", която преди година започна да измерва лъжите на политиците в сайта politikat.net.
На интернет страницата се записват подробно всички дадени обещания както на Бойко Борисов, така и на министрите му. Авторите на проекта очакват в навечерието на изборите кошницата с обещания на ГЕРБ да става все по-препълнена и щедра.
Затова в сайта вече има специална секция "Избори 2011", която ще следи за думите на всеки кандидат за кмет и президент.
