Напаст от кърлежи в България, алармира "Труд".
Стотици пациенти, ухапани от кърлежи, напълниха поликлиники и болници в цялата страна. Това е много опасно, защото паразитите пренасят тежки заболявания, сред които и кримската хеморагична треска, а тя отнема живота на всеки трети заболял.
Регистрираме лавинообразно увеличаване на жертвите на паразита в последните 2 седмици, казва пред изданието доц. Ива Христова, шеф на Националната референтна лаборатория по предавани от кърлежи инфекции.
Според нея пикът на ухапванията се дължи на неправилно и неефективно пръскане на тревата, избуяла от обилните дъждове.
Постоянният арест да не се обжалва, акцентира "Стандарт". На всеки 6 месеца съдът да се произнася служебно дали задържането под стража да продължи. Такава поправка в Наказателно-процесуалния кодекс поиска по примера на Германия прокуратурата в годишния си доклад за 2010 г.
В момента решетките, постановени от районен съд, могат да се оспорват на две инстанции - градска и апелативна. Много често, особено по т.нар. знакови дела, прокуратурата е упреквана, че иска необосновано постоянен арест. Затова обвинението настоява за удължаване на срока за разследване от 2 на 6 месеца.
Според прокурорите трябва да се премахне и разпитът пред съдия в досъдебната фаза. Обвинителите искат показанията, дадени пред следовател или прокурор в присъствието на адвокат, да се четат в съдебната зала без разрешение на страните по делото.
Така според магистратите ще се прекъсне порочната практика ключови свидетели да се отмятат от думите си.
"Кунева - неясни интереси зад лъскав параван", е анализът в "24 часа". Поводът е, че тази седмица Меглена Кунева заяви претенции да бъде кандидат за президент на гражданите, като събра зад себе си Инициативен комитет.
Според автора - Надежда Нейнски - евродепутат от "Синята коалиция", в битката за президент трябва да влязат убедени демократи - кандидати на десницата, на левицата, на центъра. Защото няма независими кандидати. Въпросът по-скоро е от кого зависят. И най-неубедителната партийна подкрепа е все пак по-ясна гаранция от неясната подкрепа на сянката.
Първо инвестиции, после големи заплати, коментира в "Стандарт" Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". Според него увеличението на минималната заплата и вероятното повишение и на по-горните нива няма да доведе до очаквания ръст в потреблението, който да задвижи вътрешната икономика.
Защото потреблението зависи от това доколко хората виждат оптимизъм в бъдещето. Ако те се страхуват, че ще изгубят работата си и няма да може да намерят нова, хората няма да харчат, а ще спестяват, за да посрещнат трудния период.
Крайно време е да се съсредоточим към реални мерки за създаване на работни места, за търсене на труд, защото оттам ще се увеличи нивото на заплащане в страната.
Партиите ще спечелят най-много от вдигането на минималната заплата, пише на първа страница "Сега".
Партиите ще спечелят най-много, ако минималната работна заплата бъде увеличена от 1 юли, става ясно от прегледа на плащанията, които са обвързани с нея. Над 6,2 млн. лв. повече за партийни субсидии ще трябва да предвиди хазната за догодина, ако заплатата скочи от 240 лв. на 270 лв.
Но ако увеличението стане факт в началото на 2012 г., както иска бизнесът, субсидията им на практика ще бъде замразена, тъй като тя се определя по размера й към 30 септември на предходната година. Партиите с над 1% на последните парламентарни избори получават по 5% от минималната работна заплата на спечелен глас.
През 2012 г. ГЕРБ би имал право на над 22,6 млн. лв. годишна сума за издръжка, което е с 2,5 млн. лв. повече от сега. Общо издръжката на партиите струва около 50 млн. лв. на година.
Възрастните хора ще получат еднакви суми като добавка към пенсиите си от 1 юли, съобщава "Труд".
Не може да има диференциране, това е дискриминация, заяви финансовият министър Симеон Дянков в отговор на въпрос дали хората с по-малки пенсии ще вземат по-големи добавки.
Още не е ясно колко ще бъде увеличението, но лансираният вариант от 10 лв. на месец няма да компенсира скока на цените. Натрупаната инфлация от юли 2009 г., когато пенсиите са вдигани за последен път, до април 2011 г. е 7,9%.
"Страшен дефицит заради пенсиите? Не - няма да ги харчат на борсата в Ню Йорк...", е разборът в "24 часа" на Иван Нейков - министър на труда и социалната политика в правителството на ОДС начело с Иван Костов - 1997 г.
Според него се създава впечатлението, че парите, които бюджетът ще отпусне за доплащания към пенсиите, са безмислено похарчени. Но всъщност тази финансова операция - от бюджета, през пенсиите до пазара, вече не изглежда като жест на милосърдие.
Защото има ясно изразено и обратно движение - от пенсионерите, през производителите, търговците и системите за различни услуги до приходи в бюджета.Най-малкото няма да се сбъднат апокалиптичните прогнози, че това решение ще увеличи бюджетния дефицит и ще попречи за по-бързото излизане от кризата.
Премиерът оцени на 10 лв. месечно пенсионерската любов, коментира "Сега". Според автора бюджетът не може да си позволи осезаемо вдигане на пенсиите. Повечето сметки сочат, че месечното увеличение ще е средно десетина лева на човек - сума, с която нито един пенсионер няма да се почувства по-заможен.
В същото време обаче държавните финанси ще се почувстват по-несигурни, защото десетина лева повече за 2,23 милиона пенсионери означава сериозен разход за хазната - над 22 млн. повече всеки месец, или над 120 млн. допълнително само до края на годината. Въпросът е откъде ще се вземат.
Държавата се проваля тежко с осигуряването за старост. Но упорито не желае да разреши на хората да поемат отговорност за парите и старините си, а не да разчитат на празните обещания на политиците, коментира в "Сега" Петър Ганев, Институт за пазарна икономика.
Държавата представя някаква дългосрочна визия за пенсионна реформа и записва, че пенсиите са замразени в следващите две години. В следващия момент обаче дългосрочната визия е забравена и започва кампанията за покачване на пенсиите - социалният министър обещава, финансовият е уклончив, синдикатите пеят познатата песен и накрая премиерът обещава компенсации за пенсионерите.
Всичко това, за да ни напомни най-важното - размерът на пенсиите зависи от политиците.
Всички правила, коефициенти и дългосрочни стратегии трябва да вдъхнат доверие на осигуряващите се, но тяхната пенсия така или иначе си остава едно празно обещание на политиците.
Бием ГЕРБ с 12 на нула, коментира вчера депутатът от левицата Любен Корнезов решението на Конституционния съд за предизвикания от управляващите хаос с прехвърлянето на 100 млн. лв. от частните пенсионни фондове към НОИ, отбелязва "Дума".
Юристът допълни, че всичките 12 магистрати от КС са били категорични в решението си, а в становището им е написано, че "такъв административно команден подход не е прилаган дори в тоталитарни държави".
Той допълни, че това е поредното действие на властта, с което се доказва, че ГЕРБ "с полицейски ботуши погазва българската конституция".
