Електронни датчици ще броят и снимат колите по пътищата, съобщава под глава "Труд". Те ще фотографират номерата им и могат да се използват и от КАТ, уточнява зам.-шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров.
Ведомството ще обяви поръчка за 208 датчика за магистралите и шосетата. Системата ще струва 2,5 млн. лв., осигурени от еврофондовете. Досега контролът на трафика се извършваше ръчно от 500 преброители на 117 пункта.
Само за заплатите им през последните 5 години са похарчени 3 млн. лв.
Новите устройства ще бъдат монтирани на рамки над пътя. Целта е да следят колко и какви коли минават, за да се планира разширяването и ремонтите на шосетата.
Спряхме източването на БДЖ чрез обществени поръчки, казва пред "Монитор" Владимир Владимиров, председател на съвета на директорите на БДЖ.
"Когато дойдох като председател на съвета на директорите, бяха заложени огромни бюджети за най-различни дейности. Трудовата медицина например струваше неизвестно защо 1,6 млн. лв. Ние постигнахме същите условия срещу 200 хил. лв. годишно.
По-ниски са вече разходите за мобилна телефония. За горивата направихме поръчка за пет години и получихме отстъпка от 50 лв. на тон за горивото. А предишната ни отстъпка беше 4 лв.", посочва Владимиров.
ЖП работниците у нас са с най-ниската производителност в цяла Европа. По думите на председателя на съвета три са начините за увеличаване на производителността: увеличаване на приходите, намаляване броя на персонала или и двете.
Досъдебно производство за далавери със служебни апартаменти се води вече година срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, информира "24 часа" на първа страница.
Така към поредицата от дела срещу ексминистъра ще се прибави още едно. Вместо да избере най-изгодните оферти за купуване на жилища за военни, министерството е сключвало договори на по-високи цени.
Докато спецкомисия на ведомството е избирала най-добрите предложения, в решенията на Министерски съвет са попадали други, по-скъпи. И съответно с фирмите зад тях са сключвани договори, подчертава всекидневникът.
Три са кандидатурите за поста управител на НОИ, съобщава "Новинар".
Това са бившият зам.-шеф на Комисията за финансов надзор Бисер Петков, зам.-шефката на социалната комисия Светлана Ангелова и временно изпълняващата длъжността управител на НОИ Весела Караиванова.
"24 часа" се включва по темата с твърдението, че групата на ГЕРБ е скочила остро срещу вицепремиера Симеон Дянков. На драматично заседание във вторник депутатите са отказали да изслушат доведения от Дянков в парламента кандидат - Бисер Петков, като дори не го допуснали на сбирката.
Вместо това извадили контраноминация - на колежката си Светлана Ангелова, която ден по-късно оттегли кандидатурата си.
Това е пореден бунт на битка за надмощие в правителството между Цветан Цветанов и Симеон Дянков, коментира изданието.
Вотът на недоверие за провала на правителството в сектора на сигурността, който инициира ДПС, е на път да роди нова коалиция в парламента "Всички срещу Цветан Цветанов", прогнозира "Сега", а "Труд" допълва: петима независими народни представители ще спасят кабинета при третия вот на недоверие срещу него.
Зад правителството ще застанат 117-те избраници на ГЕРБ. Заедно с независимите премиерът Бойко Борисов получава 122 гласа (при необходими 121) и оцелява при гласуването на исканото недоверие.
Вотът ще бъде внесен в петък, разискванията ще са най-късно следващия петък, гласуването - 24 часа след тях, уточнява всекидневникът.
Според темата на "Труд" е избухнал скандал в ГЕРБ заради новия шеф на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Пламен Захариев.
Депутати от управляващата партия са скочили срещу земеделския министър Мирослав Найденов, който миналата седмица е разписал назначението му. Захариев наследи поста от Явор Недев, който напусна, след като премиерът Бойко Борисов каза в Разград как разбрал от среща с варненските рибари, че "не го познават".
Темата на "Стандарт" е с акцент култура.
Изданието коментира: "Деликатната усмивка на севастократорица Десислава от Боянската църква изуми експертите от Лувъра. Най-впечатлен от ктиторските портрети и от образите на цар Константин Асен и неговата царица Ирина бил шефът на най-посещавания музей в света Анри Лоарет.
"Стенописите със сигурност ще бъдат представени в Париж. Те са пример за Ренесанса по вашите земи, появил се много по-рано от европейския", обяснили французите при посещението си у нас."
Нашите майстори от първата половина на ХХ век ще са много интересни за Лувъра. Лоарет е посетил и Националната художествена галерия и също проявил интерес към живописците ни, продължава по темата "Стандарт".
Всичките три басейна на хотел "Берлин Голдън Бийч" на Златни пясъци, където загина 13-годишно момиче от Германия, не са имали разрешително, отбелязва "24 часа". Злополучното водно съоръжение, където в понеделник се удави Сара Ернст, се намира вътре в сградата.
"Труд" се включва по темата като допълва, че лицензираните басейни във Варна и курортите в региона са само 64 басейна от над 230.
Освен трагичния инцидент от Златни пясъци, през последните дни възникнаха още няколко скандала около морските ни курорти - откриха стара храна в пакетите "ол инклузив", деца се натровиха от мръсна вода.
Пред "Стандарт" кмета на Каварна Цонко Цонев обобщава: "Сезонът отива на зле и за съжаление това си го причиняваме ние самите. Няма по-лоша реклама от това в курортите ти да се натровят или да пострадат туристи.
От подобни инциденти на България може да й излезе изключително лошо име и това да се отрази години напред. Крайно време е да се замислим за тези пакети "ол инклузив", които се предлагат, и за това какво може да получи човек на толкова ниски цени... не съм чул в Турция или Гърция да са се натровили туристи от негодна храна.
Трябва да се опитаме да променим тази политика в туристическия бранш колкото се може по-бързо, преди да е ударила по името ни".
В интервю за "Дума" финансовият министър Симеон Дянков споделя:
"Първите две години като министър на финансите минаха в това да излезем от кризата и мисля, че успяхме. Резултатите от последните четири тримесечия показват, че икономиката се стабилизира.
Не се наложи да взимаме външни заеми, няма и да се наложи. Не стана лошият сценарий. И следващите две години от мандата моят фокус ще бъде много повече върху отделни сектори на икономиката и, разбира се, социалната политика, доходите как могат да растат."
В отговор на въпрос Дянков заявява, че след две години средният българин ще бъде по-богат от средния румънец. Формулата за излизане от кризата е да се влагат повече средства в образование, наука и здравеопазване.
"Ако нацията е по-здрава, тя е и по-можеща - да се учи повече и да работи повече. Една от големите ми цели до края на мандата е да се направи по-голямо преразпределение към тези сектори и към културата за сметка на сектора за сигурност.
България спрямо средното за Европа трябва да харчи повече за образование и наука, за да сме по-ефективна нация като икономика", аргументира се министърът.
По думите му след две години минималната заплата и минималната пенсия ще бъдат по-високи от тези, които са сега.
"Ако икономическият растеж е около 4 процента, както прогнозират някои анализатори, ще можем да си позволим и по-голямо увеличение на доходите в рамките на бюджета за 2012 г. и следващия. И другото, от което зависи, е дали в рамките на бюджета може да стане по-голямо преразпределение от секторите, които не водят до някаква голяма ефективност в икономиката, към секторите, за които си говорихме - наука, образование, здравеопазване", казва Дянков.
"Няма универсално хапче срещу кризи", е заглавието над интервю в "Труд" с бащата на шоковата терапия Лешек Балцерович. След проведено изследване в много страни, експертът стига до извода, че за да се реформират ефективно посткомунистическите държави, не трябва да се чака.
"По-добре е да се действа бързо и широкомащабно. Някои хора нарекоха това "шокова терапия", пояснява Балцевич и анализира прехода в България:
"Мисля, че имахте добър старт. Спомням си срещата си с Иван Костов в началото на 90-те. Но след това имахте социалистическо правителство и пострадахте от финансова катастрофа заради т. нар. пирамиди.
Така загубихте време и БВП, но трябва да гледате в бъдещето и да наваксвате. Трябват ви добри политики и дисциплина, особено в бюджетната и финансовата сфера".
По думите на Балцерович добрата политика означава валутна стабилност, а България има валутен борд, който работи добре. Експертът съветва: "да се фиксирате върху диспропорциите в икономиката - ако има бариери пред конкуренцията, те да се премахнат.
Съдилищата ви още има какво да подобряват - и от гледна точка на ефективността, и на независимостта. Затова съветът ми е - установете къде има проблеми, убедете общественото мнение, че определени мерки трябва да се прокарат, и давайте напред."
Илиана Иванова, евродепутат от Европейската народна партия, отдавна води кампания за падане на ограниченията за българските работници в ЕС.
В интервю за "24 часа" Иванова посочва, че до края на годината се предвиждат инициативи както в Европейския парламент, така и при двустранните контакти между страните. През ноември ще излезе и новият анализ на Европейската комисия за ситуацията с ограниченията.
В заключение на своите думи евродепутатът призовава: "Нека всички европейски граждани да имат равни права да работят в ЕС и пазарът да е този, който регулира процеса, така цялата европейска икономика ще бъде по-конкурентна на световната сцена!"
