"Труд": "АЕЦ "Белене" - илюзорен потенциал и съмнителни ползи

"Труд" анализира: "АЕЦ "Белене" - илюзорен потенциал и съмнителни ползи". Митове подхранват ентусиазма на много хора за изграждане на централата.

Кредитът, който Русия ще отпусне за построяването, ще се изплаща, токът от "Белене" няма да е толкова изгоден, проектът дава повече възможности за нечестно обогатяване, да не говорим за състоянието на природата.

За "24 часа" политологът Евгений Дайнов продължава енергийната тематика с коментар: "А отзад Москва потрива ръце...".

Повечето безобразия у нас напоследък се случват по график, направен в Русия. А именно: подписването преди края на март на документ, окончателно обвързващ България с допускането на своя територия на руска инсталация, известна като АЕЦ "Белене".

Скандалите със СРС-тата, с Цветанов, флашките, внезапното монополно и картелно вдигане на основни цени - всичко тръгва в момента, в който българското правителство започва да има претенции към руските енергийни проекти на наша територия.

Когато министър Трайков най-сетне показа характер и се противопостави на руския монопол, му беше организиран бърз отстрел. Руснаците от двеста години се отнасят към българите като към свои крепостни.

Премиерът Борисов в рамките на 12 часа отстъпи пред руските интереси по всички фронтове: обяви, че ще строи АЕЦ "Белене" независимо от цената; притисна Трайков за "Лукойл"; подкрепи лукойлския шеф и дори го прати като свой представител в Москва; влезе в съзвучие с Владимир Путин, като застана против "либийската авантюра" на Запада.

"Сега" информира, че цената на тока ще скочи с 227% към 2020 г. при сценарий без АЕЦ "Белене" и само с 8%, ако я има централата, прогнозира енергийният експерт проф. Атанас Тасев.

Електроенергията от бъдещата АЕЦ ще е 50 евро за 1 МВтч, сочат изчисленията му.

По-висока цена - 7-7,5 евроцента, даде колегата му Иван Хиновски, който също се позова на анализ.

На първа страница изданието коментира едномесечния мораториум върху цената на горивата от страна на "Лукойл", която притежава единствената рафинерия в България.

Договорката ще бъде скрепена със споразумение между кабинета "Борисов" и "Лукойл България". Правителството пое и ангажимент да създаде дългосрочни облекчения на петролните фирми и големите превозвачи. След въвеждането им цените на горивата трябва да паднат с около 8 стотинки на литър.

"Пари" допълва: През 2011 г. министър-председателят обяви замразяване на цените на дизела на 2,49 лв./л. "Лукойл" все по-често говори политически, премиерът все по-често се държи като неин говорител, а решенията все по-често, изглежда, се вземат в Москва.

Ежедневникът цитира министър Трайков, за когото: "Лукойл" и "Росатом" си позволяват безпрецедентен за чужди компании тон към българското правителство".

Църквата обяви война на държавата, съобщава "Новинар". Светият синод кара свещениците да крият от инспекторите за заплатите си.

Общият брой на свещениците у нас, като в това число се включват и владици и монаси, е около 1100. Колко точно са духовниците Светият синод не знае. Но само 45% от тях се осигуряват.

Финансовото богатство на населението в края на 2010 г. се равнява на 39,7 млрд. лв., като увеличение има основно на частните пенсионни спестявания и на банковите депозити. Те са нараснали с 3 млрд. лв. през миналата година, като 1,2 млрд. лева са доходи от лихви, цитира "Сега" доклад на Индъстри уоч.

През следващите няколко тримесечия ще се замогваме бавно - заради слаб ръст на доходите. Паралелно с това ипотечното кредитиране продължава да расте с 3% годишно. Повече от половината българи вече живеят на кредит, констатира банкерът Левон Хампарцумян.

Пред "Труд" Пламен Орешарски, бивш финансов министър и депутат от левицата, заявява: "След замразяването на цените идва шок".

"Всяко използване на пределни цени е неприемлив интервенционализъм на държавата в икономиката. То временно смекчава недоволството на потребителите, но води до възникване на дисбаланси в производството и потреблението.

В резултат може да се стигне до разстройство на коментираните икономически сектори и дори на цялата икономическа система", прогнозира Орешарски.

Нона Караджова, министър на околната среда и водите, казва за "Монитор":

"Мием си зъбите с 10 литра вода на ден. Губим 60% по остарялата ВиК мрежа, а в Германия течовете са едва 3%. Доброто състояние, на колкото се може по-голяма част от водния ресурс, е един от приоритетите на Министерството на околната среда и водите.

За щастие индустриалното замърсяване от заводи, ферми и т.н. вече е овладяно. Дори когато има инциденти, те са по-скоро въпрос на авария или на отделни пропуски, а не на обичайна практика.

Основните проблеми за нашите реки и Черноморието обаче идват от изливането в тях на водите от битовите канализационни системи", обобщи министър Караджова.

"Труд" информира: Радиацията е в Европа, но няма опасност за нас. Радиоактивни частици от замърсяването в Япония са преминали през Европа.

Става дума за незначително количество, което не може да повлияе на обичайния радиационен фон и не е опасно за здравето на хората. България не е застрашена по никакъв начин от японския облак. "Всякакви твърдения в тази посока са абсолютно некомпетентни", казва генералният директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН доц. Георги Корчев.

"Монитор" оповестява: Само 20% от директорите на училища успешни. Проучване от миналата година показало, че има 20% успешни директори, 40 на сто се справят, а останалите не трябва да заемат този пост, коментира училищният психолог Иван Игов.

Той уточни, че само през миналата година 500 директори са напуснали образователната система, а след пет години половината учители ще се пенсионират.

Експертът разкритикува предложенията на образователното министерство за нов Закон за предучилищното и училищното образование. Според Евгения Костадинова, директор дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" в МОМН, целта на новата концепция е учениците да са поставени при равни условия и резултатите от обучението да са едни и същи във всички училища.

В интервю за "24 часа" Макото Ито, посланик на Япония в България, споделя: "Вашето съчувствие ни трогна. В посолството валят отзиви, съболезнования, предложения за помощ. Усеща се българската любов към моята страна.

След Кобе възстановихме всичко за три-четири години, този път ще отнеме повече, но японците обичат родината си, имат много силно развито чувство за взаимопомощ и то в най-голяма степен им помага при такива бедствия", заключава Негово Превъзходителство.