"Сидеров се сби с независим депутат в студио на БНР" (сайтът "vesti.bg"); и друга, сякаш незабележима, но повече показателна: "Сидеров не се сби с Цветанка Ризова в студиото на Нова телевизия".
Разбира се, това "не се" може да отдадем на кавалерското чувство на лидера на „Атака", на неговия респект към женския пол - Цветанка Ризова не е Корман Исмаилов, че да я хванеш за гушата; ала ми се струва, че тук има нещо по-голямо и то е във връзка с начините, по които телевизията може да се (зло)употребява.
И тези начини Волен Сидеров владее перфектно, все пак той е бивш журналист, някогашен главен редактор на в. "Демокрация" и водещ на предаване по телевизия СКАТ, от което предаване, всъщност, тръгна и партията му, и името й.
Медията - каквато и да е тя, но най-вече телевизията, обича извънредните ситуации. Нещо повече, от тях тя пълнее най-добре. Колкото и да твърдим, че по своята същност медиите са хоризонтални, в своето функциониране те търсят неравности, издатини или вдлъбнатини, които да посочат на общественото внимание; търсят възвишености и пропадания, особено последните.
Следователно точно такива нащърбености трябва да бъдат случките, на които медиите и телевизията в частност биха обърнали най-горещо внимание, за да ги превърнат в топ и хит новина.
Оттук вече е ясно защо напоследък лидерът на "Атака" произвежда почти всекидневно скандал след скандал - Атон, Батак, Великден, петъчната молитва, БНР... със сигурност ще има още: ами защото това е начинът да бъдеш в окото на медията, да си непрестанно в устата й.
Не оставяш обществото на мира, за да не те остави медията на мира. Влизаш на първо място в новините, журналистите следят действията ти (убеден съм, например, че ресорни репортери вече търчат непрестанно след Волен Сидеров), дават ти възможност да се показваш в ключовите публицистични предавания.
Манифестен факт в този смисъл бе явяването на депутатката Деница Гаджева в "Панорама" на БНТ - не че имаше кой знае какво да каже, не че можеше кой знае какво да каже, не че искаше кой знае какво да каже, искаше само да се покаже. Изигра ролята на екзотичен екземпляр в зоопарк, пред който се трупат най-многолюдни тълпи да му се възхищават и радват.
Е, в този случай възхита и радост нямаше, но имаше показ, а на "Атака" повече не й е нужно. На лидера й обаче е. И тук идва обяснението защо той се сби в националното радио и защо не се сби в Нова телевизия - ами защото в радиото имаше, а в телевизията нямаше опонент. Това първо.
Второто е, че в телевизията си видим, в радиото - не. Вече попаднал на екран, няма нужда да засилваш още радикализма, целта, така или иначе, е изпълнена, виждат те. (Макар че очаквам в най-скоро време скандал и в някоя телевизия.) И те виждат не в конкуренция с другиго, а само теб, в целия ти ръст.
Ето го големият плюс от създаването на обществено безпокойство - получаваш привилегията да си сам в студиото и без опонент да излагаш тезите си. И да бъдеш винаги прав, във всичко прав.
При Цветанка Ризова Волен Сидеров не прие нито веднъж, че би могъл да греши: на социолозите не обръща внимание, политиците не го интересуват, американският посланик си е заслужил заслуженото, кметът бил пиян, а владиката със скъп часовник...
И не случайно той е приел поканата тъкмо в "На 4 очи" - форматът на предаването улеснява монолога, политикът получава възможност да изложи тезите си, без някой да му възразява (както беше в "Панорама", където Деница Гаджева накрая замлъкна, оборена от министър Сергей Игнатов).
Но не само той, вече и журналистите си имат едно на ум: скандалният Сидеров трябва да е сам, за да не стане скандал. А когато Сидеров е сам, тогава той е най-прав.
И тук е мястото да си спомним сър Карл Попър и неговата теория за фалшификацията...
Източник: kultura.bg
Последвайте ни
