"Стандарт": Преди изборите - драма и отчаяние

Президентският вот: Драма за левицата, отчаяние за десните, коментира "Стандарт".

Гняв, страх, задкулисие, омерзение, надежда, предопределеност - такива страсти бушуват в редиците на БСП за предстоящия президентски вот. Гняв към ръководството на партията, което безхаберно пропиля времето за намиране и налагане на силна национална фигура. Страх от реалната опасност кандидатът на левицата (ако той не е Стефан Данаилов) да не стигне дори до балотаж. Задкулисие, в което повечето виждат как различните крила и перца в столетницата се боричкат за влияние, изваждайки от нафталина неизбираеми имена.

Омерзение на всички партийни нива, ако ситуацията в даден момент принуди червените против волята им да подкрепят Меглена Кунева. Цялото поведение на червените лидери издава обърканост и паника.

За "Синята коалиция" кандидатката на царя (Кунева) е тема "табу". Но с номинации като Румен Христов и Светослав Малинов десният избирател няма особени шансове да се почувства горд.

Мнозина от хората с дясно мислене отсега казват, че за тях президентският вот е приключил. Защото виждат, че никой от останалите играчи не ги слага в сметките си.

Късата писта - опасна или удобна за кметската битка, коментира "Труд". Според автора не е нормално официално издигнатите кандидати до момента да се броят на пръсти.

Забавянето на кандидатурите за кметските избори според едни се дължи на тактиката на бавене на топката, която налага ГЕРБ. Това принуждава другите партии да се ослушват.

Бойко Борисов е избрал да обяви основните си играчи в края на лятото, не само за да държи в напрежение опонентите си. А и защото смята, че е достатъчно да прехвърли част от авторитета си върху кандидатите на ГЕРБ.

Късата писта преди големи състезания като президентски и кметски избори според едни не е добър вариант. Състезателите няма да имат време да загреят и ще получат много травми, а ескалацията на напрежението ще е застрашителна.

Според други късата писта е чудесна за ударна кампания. И без това се харчат много излишни пари за празни обещания, които не се изпълняват.

Ние сме взели решение кандидатите на ГЕРБ за президент и вицепрезидент да бъдат обявени не по-рано от края на юли и началото на август, посочва в интервю за "Телеграф" вицепремиерът Цветан Цветанов.

И допълва: "Ние не разсъждаваме от позицията дали лицето е популярно. В чисто исторически план всички политици на прехода са популярни, но трябва да видим какво реално са свършили, докато са били на власт. Затова критерият ни на първо място е този човек да бъде почтен. Важно е да има качества, които да отговарят на широк кръг от българските граждани, защото той ще бъде президент на всички българи."

Партийна кандидатура може да ни препъне на балотажа за президент, смята депутатът от "Коалиция за България" Димитър Дъбов. В интервю за "Дума" той посочва, че се налага да се мисли за много широка коалиция за президентския вот, която да даде подкрепа за кандидат, който да може да победи този на ГЕРБ.

"Нужни са много добра коалиционна политика, много консултации с най-широк кръг партии, в това число и от центристкото пространство. Не изключва дори дясноцентристкото пространство. Всичко това е нужно с оглед на целта, която си поставя БСП - да не бъде допуснато кандидатът на ГЕРБ да бъде избран за президент", казва той.

Десните трябва да си отвоюваме София, е озаглавено интервюто в "Новинар" със Стефан Софиянски, експремиер и бивш градоначалник. Кандидатурата му сега отново е издигната за кандидат кмет от Общността на демократичните сили (ОДС).

Позицията на Софиянски е: "Някой трябва да поеме отговорността да се противопостави на това, което се случва днес в България. И този някой, според мен, трябва да е един от тримата десни лидери - Иван Костов, Петър Стоянов и аз. За да защитим името Съюз на демократичните сили, независимо каква е съвременната абревиатура - ССД, БДС-радикали, "Гергьовден" и т.н. Синьото трябва да бъде защитено и представено от лидер.

Сигурен съм, че с хора без познание не можем да защитим позициите си. Виждаме какво стана в държавата, когато на управленски позиции са хора без познание", отбелязва Софиянски.

"Синята коалиция" отказа да включи Стефан Софиянски в предварителните избори на 12 юни, които ще решат кой ще е кандидатът на десните за кмет на София, съобщава "24 часа".

Лидерът на сините Мартин Димитров е уведомил ОДС за решението с официално писмо. Димитров посочва, че обединението на демократично мислещите избиратели е сред основните цели на "Синята коалиция", и обещава сътрудничество с ОДС след вътрешния вот.

Лазар Груев поиска съдиите да говорят, пише "24 часа". Коректният тон и мълчанието понякога не са в полза на обществото. Това заяви председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев по време на пресконференция за работата на съдилищата.

Той призова ръководителите на съдилищата да обясняват актовете на съда. 575 473 са приключените от съдилищата дела за 2010 г., сочи докладът, представен от Груев.

По 496 026 съдиите са се произнесли в 3-месечен срок. Има обаче сериозен проблем с недостига на съдии във всички съдилища.

Край на бумащината в европроектите. Вместо в кашони документите ще идват по интернет, обещава министърът по управление на евросредствата Томислав Дончев.

В интервю за "Стандарт" той обяснява, че 2/3 от изискванията, които се спазват у нас, не са български. Допълнително в крачка се налагат да бъдат правени промени, които по същество увеличават бюрократичната тежест по препоръки на одиторите - наши и европейски.

Има и една вътрешна склонност на администрациите за преосигуряване. Строгите правила обаче са причина за по-малко злоупотреби.

Нови 450 млн. евро за продължаване работата на Международен фонд "Козлодуй" е поискала България от Европейската комисия, пише на първа страница "Сега".

Информацията на Mediapool бе потвърдена от министерството на икономиката, където по предварителни разчети се надяват 250 млн. евро от въпросната сума да отидат за извеждането от експлоатация на спрените четири реактора на АЕЦ "Козлодуй", а 200 млн. евро. - за енергийна ефективност.

Няколко причини да ни залеят нелегалните цигари изброява в анализа на "24 часа" Тихомир Безлов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията.

Част от причините да се случи този контрабанден поток са външни. На първо място това са цените на цигарите - скокът от 80 ст. до 4,60 лв. в рамките на 10 г. прави българските цигари, съпоставени с дохода, драстично по-скъпи от тези в ЕС.

Вторият фактор е свиването на разликите между цените на цигарите от 50% през 2007 г. на 18% през 2010 г. Точно през 2007-2008 г. се отстранява своеобразната "защитна стена" от евтини цигари. Вътрешните причини са лоша оценка на рисковете и отсъствие на капацитет при държавните институции - митници и МВР.

Харчи се за ремонти след фиктивни бедствия, посочва в интервю за "Труд" Теменужка Петкова, директор на Агенцията за държавна финансова инспекция. "Анализът на резултатите от нашата дейност показва, че областта на обществените поръчки е високорискова, обяснява Петкова.

За последните 4 години агенцията е проверила над 5500 процедури за 5 млрд. лева. При половината от тези процедури сме установили нарушения. През миналата година сме проверили 1391 обществени поръчки като при 807 от тях, което е 58%, сме констатирали нарушения.

Не са редки случаите, в които попадаме на най-тежкото нарушение - непровеждането на търг, въпреки че има законово изискване за това."

Задават се избори, които ще увеличат натиска за повече текущи разходи. Затова все още не изключваме сценарий на задълбочаване на дефицита и оттам на стопяване на фискалния резерв. Това е записано в непериодичен доклад на "Индъстри уоч" за макрорисковете в Европа и България до 2012 г., отбелязва "Дневник".

"ЕС е основният търговски партньор на България и затова българската индустрия следва развитието на пазара в Европа. Сега най-важният въпрос е дали Европа върви по стабилен път на възстановяване, или предстои нова рецесия", пише в доклада.

Заключенията в него сочат, че "в България подобрението на бюджетната позиция е знак за възможна стабилизация на фискалната политика и ограничаване на политическия риск, както и риска от потенциална промяна на паричния режим.

Все пак трябва да се има предвид, че правителството е твърде зависимо от инфлационната динамика (която е извън неговия контрол), за да осигури изпълнение на приходите си. До момента правителството реже основно капиталови разходи, но това е възможно да не е достатъчно, за да се постигне бюджетен баланс.