Пламен Орешарски и жена му държат 170 000 евро на влог. Притежават три апартамента в София и един в Кюстендил, които струват общо 337 590 лева и са придобити в периода 1998 - 2006 г.
"Две седмици след началото на протестите те вече не са израз на възмущение от политическата наглост, а показват неистовото желание България от провалена да стане успешна държава", пише днес седмичникът "Капитал" под заглавие Какво да се прави".
"Има добри и лоши новини. Лошата е, че протестите едва ли ще са достатъчни, за да предизвикат оставката на правителството. По всичко изглежда, че БСП, ДПС и "Атака" няма да изпуснат сами властта и ще се държат, докато могат. През това време ще избухват редовно скандали, #ignorevolen ще разиграва евтините си циркове, но Орешарски, Станишев и Местан ще залегнат здраво в окопите, без да вдигат бялото знаме. Тази ситуация може да продължи една седмица, може и година.
В най-неприятния и нежелан сценарий до оставката на кабинета ще се дойде, след като напрежението нарасне дотолкова, че да се стигне до драматични сблъсъци.
Липсата на бърз успех за протестите накара много хора да се питат: "Какво правим?" Някои задават този въпрос ядосано, други дори с отчаяние. Независимо от липсата на резултат към момента обаче хубавата новина от протестите е самото обединение на хората в тях. Днес по улиците се случва истинска революция, в която гражданите си искат държавата обратно от мафията", се казва в статията.
Също в "Капитал" под заглавие "На Мишо шамарът" се посочва, че председателят на парламента Михаил Миков реши да поучава медиите какво е обективна журналистика и това предизвика острата реакция на журналисти и неправителствени организации. Медии, асо;циации и поплярни журналисти напомниха на Миков какво повелява конституцията и, че желанието му да посочва "правилната" и да заклеймява "неправилната" журналистика е недопустимо и представлява опит за цензура и сплашване.
В трета публикация по темата в "Капитал" се анализират причините защо протестите не се разгарят в страната, както в столицата.
"Причините са са много по-дълбоки и минават през анализа на това защо 50% от българите не гласуват на избори. Пробивът в матрицата, битката за възстановяването на демократичните правила е много дълга, трудна и в някакъв смисъл абстрактна и прагматизмът на хората в страната, с който оцеляват в най-гладните години на прехода, е много интуитивен за това. Да размахаш гневно абсурдната си сметка за ток пред кметството е едно, да разхлабиш хватката на мафията от публичните ресурси - съвсем друго. Хората са наясно, че това изисква съвсем други средства и умения, граждански опит и самочувствие, които съзнателно са стъпквани, мачкани, изтривани през годините.
Отвращението им от политическия живот не е само умора от прехода, а най-гнусната част от овладяването на държавата от мафията. Много пъти през последните 20 години илюзиите за промяна катастрофираха тежко и не е случайно, че хората са толкова предпазливи в това да повярват, че сега може да е различно. И те да участват в това."
"Труд" интервюира професор Калин Янакиев, който на въпроса дали политиците са обърнали внимание на призива на Светия синод на Българската православна църква, казва: "Като имаме предвид каква е кликата, срещу която текат протестите, дълбоко се съмнявам. Дайте си сметка от какво бяха отвратени хората и защо излязоха на улицата. Каква неестественост! Правителство, чийто основен мандатоносител са социалистите, разчита на подкрепата на откровени фашизоиди, които извеждат посред нощите като плъхове малобройни шпицкоманди.
Същите тези фашизоиди и ксенофоби са в негласна коалиция с партия, чийто електорат основно е мюсюлмански, етнически турски. А от трета страна, правителството се крепи на гласовете на тази партия, която по определение би трябвало да защитава правата и свободите на онези, на които същите тези социалисти или техните бащи навремето отнеха правата и свободите. Това ясно показва на хората, че не ги управляват никакви политически партии с политически програми и визии, а ги управлява задкулисна клика."
"24 часа" разказва за автора на някои от най-интересните плакати на протестите - художника Правдолюб Иванов, един от най-известните и наложили се автори в съвременното българско изкуство, със стабилно участие на международната сцена. Той пръв написал "Не съм платен, мразя ви безплатно".
Другите му плакати са: "Мафията си има правителство, дали си има и народ, зависи от нас",
SerGAME OVER, "Кънчо, Райчев, Кольо, къде сте? Да не са открили голф сезона?", "Ако на лъжата краката са къси, правителството ще ходи на ръце", "Мафията направила "грешка", иска втори шанс". Самият художник харесва особено друг лозунг - "Правя катарзис по домовете".
В статия в "Монитор", озаглавена "Този филм сме го гледали", Яна Йорданова пита протестиращите сега в страната защо преди месец и половина, когато имаха възможност,не отидоха до урните, за да се опитат да изградят въображаемия остров на Томас Мор.
Авторката пита също: "И какво ще постигнем оттук насетне, ако излезем отново да гласуваме - нима резултатът ще е по-различен? Едва ли. Дори политолози признават, че конфигурацията в парламента ще е почти същата. Може би трябва да се впуснем в спиралата "избори до дупка”, докато получените мандати удовлетворят всеки. Нека си признаем, че сценарият за подобен филм съвсем не е с happy and. Най-много митингуващи отново да пият кафе пред парламента и да чуваме познатите до болка лозунги."
Последвайте ни
