"Стандарт": Цигания в държавата

"Цигания в държавата", анализира случилото се и случващото се в/около Катуница "Стандарт".

Може да сме българи, но живеем в циганска държава. Всичко, което се случва в последните десет дни, разтърсили България, е потвърждение за това.

Катуница подпали общия ни катун, за да блесне пред очите ни, че 20 години живеем в огромна лъжа. Лъжа, че у нас няма етническо противопоставяне; лъжа, че има върховенство на закона; лъжа, че има справедливост и възмездие; лъжа, че младите не се интересуват от политика; лъжа, че народът не се вълнува от циганския проблем.

Държавата изтупа от праха стари идеи заради Катуница, пише "Сега". Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС), свикан от президента Георги Първанов, не начерта реални мерки и възможни решения след случая в Катуница.

Няколкото часа приказки в президентството между председателя на парламента Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов, министри и представителите на политическите партии доказаха, че само са претоплени стари идеи и много пъти заявявани и бързо забравяни намерения.

Така от безпрецедентно свикания в предизборно време КСНС резултат едва ли ще има, той не предложи нищо, което да не прилича на празно обещание.

Според "Атака" Консултативният съвет е замел проблема с циганизацията.

"Пари" коментира: "И пак обещание за проверка на богатството". Вместо да определи проблемите и да предложи решения КСНС за пореден път предложи проверки на незаконно забогателите. Без да обясни защо НАП и т. нар. комисия "Кушлев" не са свършили вече тази работа.

За "24 часа" Тихомир Безлов се опитва да уточни: "Къде издишат трите мерки на съвета".

И сега държавата няма инструмент да направи ефикасна проверка на незаконно забогателите. Хората с повече от три висящи дела трябва да са в специален регистър.

Идеята е да се чукне клавиш и да се появи досие - на този пет пъти са му повдигнали обвинение, три пъти са го осъдили, излежава присъда, пуснат е предсрочно и т.н.

Сега обаче какво става? Няма обобщена информация. Не можеш да разбереш например кой на какво го е осъдил и кой по веригата го е скатал. Държавата действа чудовищно неефективно. А ако беше една нормална частна компания, тя за нула време щеше да направи информационна система като тази, с която държавата се мотае от 15 г., посочва пробойните анализът.

За "Новинар" политологът Румяна Коларова споделя оценката си за събитията в Катуница, съотнесени като рефлексия към предстоящите избори:

"Безредиците правят вота по-непредвидим, прогнозите несигурни. Това ще удължи времето, през което социологическите агенции ще могат да манипулират избирателите.

Много е важно, че всеки такъв капсулиран остатък от времената на соца е изключително взривоопасен. Липсата на реформи ще продължава да поражда размирици.

Затова смятам, че ромите тепърва ще генерират напрежение и ще създават все по-тежки проблеми. Българските политици и социолози са неподготвени да оценят ефекта от такива събития", убедена е г-жа Коларова.

"24 часа" на първа страница обяснява как МВР и прокуратурата не могат да подслушват търговците на гласове, нито да внедряват агент под прикритие за разкриването им.

За тези престъпления законът не го позволява, предупреждава зам. главният прокурор Валери Първанов в интервю за изданието. До абсурда се стигнало след пропуск в НПК. Така дори снимките с джиесеми и апарати няма да се приемат за доказателство в съда.

Приключена е проверката за сигналите и делата срещу Цар Киро. Тя показва, че магистратите не са опъвали чадър над него и фамилията му.

"Дума" на първа страница цитира питане на левия лидер Станишев. "Кой от ГЕРБ е разговарял с Кирил Рашков и това ли е причината да бездейства полицията?"

Въпрос, на който председателят на НС на БСП Сергей Станишев настоя вчера да отговорят лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и председателят на предизборния им щаб Цветан Цветанов.

Досещаме се за договорки за изборите между ГЕРБ и Кирил Рашков, отбеляза Станишев.

Той допълни, че в продължение на седмица никой от правителството не дава отговор на важните въпроси около случилото се в Катуница и се прави опит да си "избършат" ръцете с полицаите. А според претендента Ивайло Калфин - краят на ГЕРБ наближава.

В отговор за "Труд" Красимир Велчев, председател на ПГ на ГЕРБ, казва: "Чадърът над Цар Киро е от хора на средно ниво".

България е готова да даде четвърти лиценз за GSM оператор. Комисията за регулиране на съобщенията обяви на сайта си търг с тайно наддаване при начална цена за лиценза от 49,5 млн. лв., пише "Сега".

Кандидатите трябва да осигурят прилагане на технологията UMTS, позволяваща услуги от трето поколение - по-голяма скорост на мобилния интернет и видеоразговори.

Наддаването ще се проведе на 7 декември. Това е втори опит за влизане на четвърти играч на този пазар, след като преди три години се яви само един кандидат и процедурата бе прекратена.

От 1994 г. в България действа "Мобилтел". Седем години по-късно тръгна "Глобул", а след приватизацията на БТК през 2004 г. бе изградена трета мрежа - "Виваком".

Безработицата в България - рекордно висока, съобщава "Дневник".

Плавно, но постоянно нарастване до рекорд - така може да се опише движението на безработицата в страната ни.

През август нивото й е достигнало 11,7% от икономически активното население, което е най-високото от началото на кризата, показват данните на статистическата служба на Европейския съюз (ЕС) Евростат.

Най-големи съкращения има в строителството, търговията и преработващата промишленост. От числата се вижда, че пазарът на труда у нас продължава да се влошава, а единствено в Гърция безработните се увеличават с по-бързо темпо.

Спрямо август 2010 г. в 16 страни от ЕС безработицата намалява, в 10 нараства, а единствено в Румъния няма промяна. Значителен спад има в Латвия и Литва, въпреки който обаче тя е много висока.

"Пишат калориите върху всеки етикет. Предупреждават за алергени в менюто на кръчмите", съобщава на първата си страница "Монитор".

Така потребителите вече ще виждат в таблици енергийната стойност на продукта. Увеличава се и размерът на буквите върху етикетите.

"Труд" разглежда проблема за броя на българите, които вземат амфетамини - той е нараснал вече два пъти. Между 15 и 34 години се приемат амфетамини два пъти повече от наши сънародници в сравнение с младите в останалите страни в Европа.

По данни на Националния център по наркомании става въпрос за около 35 000 души. А употребата на синтетични наркотици в България през последните 10 г. се е увеличила над четири пъти.

Не намалява и използването на канабис - през 2010 г. 170 000 българи са пушили марихуана, което е 2,7 на сто от населението. Нарастват и смъркащите кокаин - за миналата година те са около 35 000 души, или 0,7%.

"24 часа" цитира кандидата за президент на левицата - Ивайло Калфин, който казва: "Плевнелиев само ще поднася ножиците на Борисов да реже ленти. Най-лошият сценарий е процесите в социалната сфера да станат неудържими и кризата да избие в разрушителна гражданска сила по улиците".   

Кредитирането почти замря, потиска и икономическия растеж, е водещото заглавие на "Класа". Потребителите бързат да изплащат заемите си и не желаят да рискуват с трупане на нови дългове.

Големият проблем на икономиката е потиснатото потребление и нежеланието на хората, от една страна, да се обременят с кредит въпреки активността на банките, а от друга - да теглят от спестяванията си.

Така изпълнителният директор на СиБанк Петър Андронов обясни в интервю за вестника слабия ръст на кредитирането у нас. Според данни на БНБ към края на август кредитите за домакинствата се свили с 0,4% до общо 18,98 млрд. лв., а за бизнеса са нараснали с над 6% до 32,41 млрд. лв.

Печалба от 439 млн. лв. има банковата система в края на август тази година, показват данните на БНБ за състоянието на сектора, публикувани от "Дневник".

Продължава спадът на финансовия резултат, който се наблюдава от началото на кризата у нас. През август той е 5,11% на годишна база.

Запазва се доверието в банковия сектор и отделните кредитни институции, допълват от централната банка.

Израз на това според институцията е продължаващият растеж на привлечените в системата средства. Към края на август те достигат 65,3 млрд. лв.