Две-три поколения помнят знаменитата кръчма "Пловдив" - култово, както се казва днес, място за пловдивската бохема. "Място, свързано с таланта да се живее и таланта да се създава изкуство", казва журналистката Десислава Шишманова, ръководител на Телевизионния център.
Нейните колеги Златин Бояджиев - сценарист, Виолин Палейков - оператор и Венелин Василев - режисьор са автори на
документалния филм "Бояджана".
Премиерата ще бъде пред някогашната кръчма, в началото на улица "Отец Паисий" зад Джумаята, на самия пъп на града, в събота, 24 април, от 21 ч.
Бояджана е художникът Георги Бояджиев, син на големия български живописец Златю Бояджиев. Той има шумна слава като видна фигура сред пловдивската бохема от края на 50-те години на миналия век до днес.
Във филма, чрез разкази на неговите приятели се търси творческото лице и загадките на този човек, звучи разказът му за изминалото време и мислите му за включване в "модерността" на българската живопис.
Говорят гобленистката Илияна Камбурова-Лячо,художникът Петър Дочев, изкуствоведът Димитър Грозданов, актьорът Стефан Мавродиев. В архивни кадри се явява и незабравимият Димитър Киров.
Веднага след края на филма екипът на БНТ Пловдив очаква зрителите да кажат думата си в отговор на въпроса:
"Да превърнем ли кръчмата "Пловдив" в паметник на артистичната бохема?"
Очакват всеки, които има отношение към славата на Пловдив като артистичен и духовен център, да се включи в дискусията. Позволени са всякакви въпроси и мнения, колкото повече - толкова повече.
Идеята да се предизвика такъв разговор е на автора на филма - Златин Бояджиев, който е син на Бояджана и внук на Златю Бояджиев.
Във филма се споменава не веднъж, че затворената преди 10 години кръчма "Пловдив" е била средище на пловдивската бохема от средата на 60 години.
Има изследвания на изкуствоведи и културолози, които доказват, че това място, изрисувано от 14 страхотно навити художници през 1967 г., е било всъщност Галерията на едно поколение, още младо, още непризнато, но постепенно превърнало се в емблема на съвременното българско изкуство.
Сред авторите на стенописи в кръчмата са Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йони Левиев, Христо Стефанов, Александър Балдев, Здравко Захариев, Петър Драмов-Драмчето, Димитър Павлов-Точката, Георги Бояджиев, Петър Дочев...
В Пловдив има 54 паметника от национално значение - археологически и други... Защо това заведение, което към момента е изгубило основната си функция, да не се превърне в 55-и паметник със същото значение за града? - питат се инициаторите.
Юридическите пречки, които ще възникнат са разбираеми, тъй като помещението сега е частна собственост и в момента е магазин. А стенописите - избелели и повредени - са скрити зад гипскартон "Кнауф".
Идеята е чрез обществено обсъждане да се достигне до един от следните възможни резултати:
1. Кръчмата става отворен музей под егидата на община Пловдив.
2. Кръчмата получава статут на Национален паметник на културата.
3. Кръчмата не е кръчма, а просто си остава магазин за чинии и друга посуда и обществения дебат отшумява...
Днес не е лесно да се проумее защо точно тази кръчма е била такъв център на пъстрия артистичен свят.
Ето откъс от един спомен, на Здравко Гълъбов:
"Лично аз кръчмата "Пловдив" я посещавах от 69-та година. Тогава там сядаха Димитър Киров и около него Наско Сгалевски, Жоро Мустака, Бояджана и други. Отвън минаваха бай Златю или Цанко Лавренов, но те в кръчмата не влизаха.
Димитър Киров беше инициатор за изографисването на тази, нека я наречем култова кръчма за пловдивската бохема. Това беше по времето на бай Сотир Хронев - бивш печатарски работник и изключително добър човек...
Основното в кръчмата си беше шкембето, задушено в масло, както и мешената дреболия. И нямаше случай софиянец интелектуалец да дойде в Пловдив, независимо по какъв повод и да не пристигне в кръчмата.
И нещо много важно. Там никога не се вършеха безобразия..."
Последвайте ни
