Бг гария и Румъния, които се присъединиха заедно към ЕС през 2007 г., все още са разделяни от остарели стереотипи, а връзките между Букурещ и София не само не са задоволителни, но на практика липсват.
Това пише в анализ, озаглавен "Мост, който разделя", италианското издание "Осерваторио Балкани". Ето какво се казва още в статията:
"България и Румъния имат обща история и срещат някои сходни пречки в откриването на правилния път, за да настигнат онези страни, които са давани като пример в новото европейско семейство.
В края на януари, по време на официалното си посещение в Германия, българският премиер Бойко Борисов открито призна, че през 2007 г. страната му не е била готова да се присъедини към ЕС. Румънските политици също говорят сега за неподготвеността на Румъния преди три години.
Борисов помоли германската си колежка Ангела Меркел да не сравнява страната му със съседите й, когато става въпрос за влизане в еврозоната, като ясно намекна за сериозните икономически проблеми на Румъния през миналата година.
От своя страна румънският икономист Илие Шербанеску заяви, че по отношение на еврото България не превъзхожда Румъния в нито една категория.
По думите му българските власти не могат да се похвалят с икономически постижения, тъй като след кризата през 1997 г. и установяването на валутен борд, "всички икономически решения, засягащи България, се вземат от десетима банкери в Цюрих".
Сред общите проблеми на двете страни,
който Западна Европа забелязва, са политическата и икономическа некомпетентност, нехайството към сериозните обществени проблеми, нежеланието за прилагане на ключови реформи, както и широкоразпространената корупция.
В случая на България има още един "бонус": организираната престъпност. Все пак обаче би било глупаво да твърдим, че в Румъния няма.
Европейските доклади не я подчертават като проблем, защото Букурещ, за разлика от София, не напомня на гангстерския рай от 30-те години - Чикаго.
В първата половина на десетилетието Румъния изглежда тази, която дърпа България назад в предприсъединителния процес. Румъния тогава все още се възстановява от тежък икономически колапс, а България вече е преживяла своя оздравителен процес след финансовия и политически срив през 1996 г.
Без методите на преговори и контактите на Симеон Сакскобургготски не само България, но и Румъния нямаше да завърши успешно преговорите за присъединяване към ЕС."
Изданието напомня и за случая от ноември 2004 г, когато румънският журналист Джордже Бухнич бе арестуван от българските власти на Дунав-мост за това, че снимал със скрита камера контрабандна дейност в безмитен магазин.
Вместо напредък на похвални инициативи, като строежа на втори мост
на река Дунав, който да засили и заздрави българско-румънското бизнес сътрудничество, таксите, прилагани на единствения съществуващ мост, отново нажежиха отношенията, подчертава то по повод желанието на румънските власти в Гюргево да запазят "антиевропейските" транзитни такси.
Румънските власти демонстрираха параноята си от времето на Секуритате, като арестуваха българския финансов съветник Стамен Станчев за икономически шпионаж през 2006 г., а по-късно задържаха Петър Зикулов за военен шпионаж и продажба на военни тайни, припомня още италианското издание.
То коментира и решението на Румънската православна църква през пролетта на 2009 г. "да ограничи духовната независимост на българите, живеещи в Румъния, като ги лиши от своя собствена църква със служби на собствения им език и от собствен свещенослужител".
Корените на конфликта между България и Румъния се простират далеч назад в историята - до Крайовската спогодба, Балканските войни или заместването на кирилицата в Румъния с азбука, отразяваща "латинския произход" на румънците, припомня "Осерваторио Балкани".
Въпреки сухопътната граница, връзката между двете страни се символизира от стоманен мост (наричан някога "Моста на братството") над Дунав, изграден през 50-те години с помощта на съветски техници, изпратени от Сталин.
Това е още един стереотип от времето на комунистическата епоха, който отчаяно се нуждае от детрониране, заключава изданието.
Източник:
Иван Аладжов, БГНЕС
