- Никой няма полза от подобни скандали освен замесените в него, които явно са готови на всичко, за да бъдат забелязани от омърлушения си електорат.
Волен Сидеров инициира този скандал, а Янев беше по-скоро в дефанзивна позиция, но не му отстъпи по нищо в простащината и арогантността - двамата хем се съревновават на този фронт, хем чудесно си партнират в политическата клоунада.
- Не е ли много балкански начинът, по който се случва, диагноза на какво е той?
- Поведението на участниците издава примитивно мачистко отношение към хомосексуалността. А диагнозата на политическата класа е липса на визия, политическо въображение и лидерство. Тази импотентност се компенсира чрез креслива и фуклива показност, която ужасно е омръзнала на публиката.
Явно са решили да разнообразят репертоара с хомосексуални закачки, за да привлекат внимание към жалкия си фарс.
- Новото управление дойде с много голяма подкрепа, промени ли се нещо в България за тези пет месеца?
- ГЕРБ дойде на власт не само с подкрепа, а с много надежди. Промяната у нас всъщност е, че България сега е по-бедна, в по-голяма безизходица, по-уплашена и по-разтревожена, отколкото преди пет месеца. Икономиката е в по-лошо състояние.
Отговорността не е само на това управление. Но все повече проличава безпомощността му да подреди хаоса.
- Какво ни липсва тогава?
- Ще го кажа образно - липсва ни институционалната трансмисия, която прави връзката между политическото лидерство и реалния живот. Институциите са се разпаднали до степен, че няма връзка между кормилото и ходовата част на автомобила. И правителството, което е на кормилото, го върти отчаяно, но не успява да овладее машината.
Накъде лети колата, един Бог знае. Ние трябва да спрем, да препостроим нашата социална машинария, което като минимум означава нова конституция. Това значи да накараме институциите да работят, за да твърдим, че може да се управлява.
Иначе няма никакво значение кой ще седи на кормилото освен факта, че този шофьор го гледаме по телевизията. Но как да спреш насред кризата? Затова Борисов юнашки върти кормилото с надеждата някъде нещо да зацепи и силно натиска клаксона, та всички да забележат, че още държи волана, и да бягат от пътя.
- От известно време живеем като в екшън филм - обири, отвличания, престъпления...
- Страната ни отдавна живее в криминална обстановка. Това не е от вчера. Нямаме и причини да смятаме, че ще се разреши с няколко успешни акции на МВР.
Но, слава Богу, че те се случиха. Ние много отдавна сме в режим на овластена престъпност. Сега и мафиите огладняха като всички, освирепяха и го удариха на кърски грабеж.
- Подкрепата за Борисов и кабинета се задържа дълго време висока, това не е ли ресурс за политиката му?
- Единственият ресурс сега е публичната подкрепа. Дано той не се изчерпи бързо. Защото в историята са известни случаи, когато обществото се срива с много висока подкрепа за "шофьора", всички се затриват, пеейки възторжени песни.
Дано се окажа лош пророк. Но жалката картинка в парламента ерозира имиджа на това управление. Не може едно либерално правителство да се крепи на подкрепата на хора като Волен Сидеров.
- Заложник ли е Борисов на Сидеров?
- Съвсем скоро ще стане заложник на някой. Не зная дали ще е на Сидеров, Костов или друг. Но най-вече Борисов е заложник на свръхочакванията, които сам създаде, и на които сега е трудно да отговори.
- Вирусът на парламентарното роене пак е на мода, ето групата на РЗС в НС се разпадна. Кога ще ни отмине тази болест?
- Това е част от цялостния процес на дезинтеграция и разпад. Хората в парламента са основно три типа.
Едните са стегнатата парламентарна група на ГЕРБ, която се характеризира с дисциплинираност, предсказуемост и безличност.
Вторият тип са политически гамени с ярка физиономия като Волен Сидеров и Яне Янев.
Най-сетне има и немалко политически номади от типа на нашумелия Тагарински, за които има значение единствено да останат в играта на всяка цена, да оцелеят и да се закачат за победителите.
- Управляващата партия още на петия месец бе напусната от един от съюзниците си РЗС. А историята сочи, че няма по-опасен противник от бившия съюзник.
- Така е и РЗС е опасна за ГЕРБ в този смисъл. Страстите в парламента са извън контрол и това отразява безпътицата на обществото в криза - нараства тревогата, объркването, безцелното щуране из пространството.
И оттук нататък инстинктът за самооцеляване ще диктува политическия живот.
- Как да си обясним пластиката на десните. Ето, Иван Костов преживява нов медиен ренесанс, какво се случва с политическия му образ?
- Той се опитва да се трансформира в политически ментор и гуру, понеже вече не може да е герой и народен любимец. Печелившият му ход е да седи отзад и да дава акъл, да наставлява палавите ученици, които не се справят добре, защото не го слушат. Бих се изненадал, ако Костов не извлече политически дивиденти от кризата.
- Защо?- Той има опит с кризисния мениджмънт. Колкото повече се скапват нещата, колкото се сриват институциите, толкова повече ще разцъфва мрачната експертна харизма на Костов. Трябва да се признае, че за разлика от много други хора в парламента той има реална управленска експертиза.
- "Синята коалиция" не подкрепя ли ГЕРБ по фарисейски? Не се ли възползват сините от това, че ГЕРБ всъщност вършат работата, която те не успяха да свършат срещу левите?
- Какво значи "Синя коалиция"? Тя е толкова обезличена, толкова й липсва идентичност, смислен дневен ред... Това, което те могат да направят, докато удължават агонията, е да смучат някакъв политически ресурс от други болни организми.
Вече имаме доста по-сочен политически организъм, какъвто е този на ГЕРБ. И тези тъжни сини вампири дебнат сгода да забодат съсухрените си хоботи в сочното му тяло и да изпомпат, каквото могат.
- А БСП? Проблемът при нея май не е този, че е ударена силно от ГЕРБ, а че е разделена? Войната вътре е доста по-страшна от войната вън.
- БСП просто отсъства от терена, слава Богу, защото на никой не му е интересна. Сега е времето столетната партия да разчисти вътре авгиевите си обори, ако иска да я бъде.
Днес тя не е нито в кондиция, нито е желана, нито пък някой иска да я чува. Т.е. тя няма морален ресурс да бъде опозиция и затова е най-добре да реши важните си въпроси за лидерството и за морала.
- Какво смени посоката на мислене на Ахмед Доган? На конференцията на ДПС преди седмица той успя да внуши на своите - щом партията им е в опозиция, то това е дар от Всевишния и едва ли не спасение от политическа смърт.
- Електоратът на Доган никога не е бил в управлението, той винаги си е бил на село. Там горе са били само Доган и елитът на ДПС.
Ахмед Доган винаги е съумявал да държи избирателите си в зависимо и главозамаяно състояние, въпреки политическите превратности, и затова е обект на люта завист от страна на останалите лидери.
- Ще се стигне ли до етническо напрежение, ако се проведе референдум за новините на турски език по БНТ? "Атака" и ГЕРБ дават сигнали, че могат да предизвикат такова допитване.
- С този референдум, който предлага Сидеров, се прави неоценима услуга на Доган. Сокола на свой ред ще намери начин да му върне жеста, както преди изборите даде рамо на Борисов с изцепката си в село Кочан, че той е човекът, който разпределя парите в държавата.
Солидарността между политическите главатари е неотменим закон, главното условие за тяхното колективно оцеляване в режим на перманентна криза.
Този тип жестове са като ритуалните поклони на аристокрацията, която се забавлява в своите дворци, тънейки в разкош, докато плебсът бедства.
- Ако се проведе допитването, това ще е първият път, в който българин и турчин ще отидат да гласуват един срещу друг. И кой ще загуби?
- От това ще загубят и българите, и турците. Ще загуби и Европейският съюз, че такова нещо се случва на неговата територия. Ще спечелят лидерите популисти от турска и от българска страна. Ще се стигне до нарастващо отчуждение, но едва ли до конфликт.
Българският народ няма ресурс в момента да инвестира в такава дивотия - да се конфронтира и мрази с турците, и обратното. Хората са много изтощени.
- На чия сметка ще бъдат записани евентуалните последствия?
- На политиците, които са го инициирали и позволили, и на онези, които са ги избрали. И за пореден път ще стане ясно, че отсъства онази зрялост, с която могат да бъдат удържани на конституционно ниво основни права и свободи. Защото това е смисълът на цивилизацията.
Поради което представителната демокрация е за предпочитане пред пряката. След като представителната демокрация бе погазена и дискредитирана в продължение на 20 години, сега популистите са се заели да опорочат и пряката демокрация.
Ние се научихме да оцеляваме с фасадна представителна демокрация, но искам да предупредя, че експериментите с пряката демокрация са далеч по-опасни.
Източник: "Труд"
Последвайте ни
