Редовното плащане на заплати става все по-голям проблем, акцентира "Сега". Редовното изплащане на заплати се превръща във все по-голям проблем за фирмите, показват данните на инспекцията по труда.
Нарушенията в областта на заплащането на труда нарастват от 24 875 през 2010 г. до 31 518 през 2011 г. През 2011 г. изплатените след намеса на трудовите инспектори забавени възнаграждения са над 70,6 млн. лв., докато през 2010 г. те бяха малко над 47,2 млн. лв.
"От данните е видно, че предприятията изпитват все по-големи затруднения да изплащат трудовите възнаграждения на работещите, и го правят едва след намесата на контролните органи", посочват от инспекцията.
От бизнеса обясняват задълбочаващата се тенденция да се бавят или да не се плащат с месеци заплати с голямата междуфирмена задлъжнялост.
"Намаление на ДДС - кога, как, с колко", е анализът на финансиста Емил Хърсев в "24 часа". Поводът е изявлението на вицепремиера Симеон Дянков, че през май ще се реши дали може още от тази година да се направи стъпка по намаляването на ДДС.
Хърсев обяснява: "Намаляваш ДДС-то на 18% и в този момент всеки започва да фактурира на 18%, обаче от другата страна в пасива му - разходите за материали или за извършените услуги, се признават на 20%.
Много по-голяма част от ДДС започва да се възстановява, отколкото се начислява за внасяне. Това означава, че след въвеждането на намалението първите два месеца рязко падат постъпленията от ДДС."
Според Хърсев най-разумно е свалянето на ДДС да започне с половин процент. Намаляването да става не на база прогнози, а на стабилен фискален резултат, препоръчва финансистът.
Въвеждаме матура по рисуване и музика, обявява в интервю за "Монитор" проф. Сергей Игнатов, министър на образованието.
Той посочва, че проектът на Закон за предучилищното и училищното обучение предвижда новите предмети да се уредят с няколко държавни образователни стандарта - за общообразователната подготовка, за профилираната подготовка и за придобиване на професионална квалификация.
Държавният образователен стандарт за учебния план пък ще определи броя часове за изучаване на отделните предмети по видове училища и по класове. Това, което може да се каже към момента, е, че радикални промени не се предвиждат от гледна точка на наименования на учебните предмети и разпределението им по класове.
Имат ли алтернатива старческите домове, коментира "Монитор". В по-голямата си част те са стари постройки, често отдалечени от общинските центрове в забутани селца.
Някои от частните пък са разположени в бивши малки хотели или стари хижи, където условията не са подходящи, а персоналът се отнася с нехайство към лежащо болните.
Съмнително е в условията на криза общините да инвестират в строежа на нови домове за стари хора или пък частните да изместят държавните и общинските. За да може възрастният човек да поддържа стандарта, който е имал като работещ, може би държавата трябва да помисли за въвеждането на някаква осигурителна вноска за старини, която да се трупа в личната сметка на работника или служителя.
Така той след години няма да е толкова зависим от държавата и близките си, а ще може да разчита на собствени средства.
За да стане това обаче, трябва да минат поне 30-40 години на натрупване на средства в личната партида на работника.Трансплантации няма да има, докато Правителствена болница е тяхното лице, коментира "Сега". Трансплантациите са дейност, която зависи колкото от адекватната държавна политика, толкова и от общественото мнение. Когато се появят и най-малки съмнения за злоупотреби и неетични практики, броят на желаещите да дарят органите на починалите си близки моментално спада.
Спада и броят на съгласните да се подложат на трансплантация, въпреки че от новия орган зависи животът им. Точно затова трябва веднъж завинаги да се даде ясен и обективен отговор на въпроса какво точно се случва в Правителствена болница.
От години трансплантациите са проверявани, а резултатите от проверките постоянно си противоречат. Един одит казва, че има нарушения и не се спазват задължителните стандарти, следващият постановява, че пропуските са отстранени.
Следва друга проверка, която дори приключва със становище, че трансплантациите трябва да спрат, а след това проверяващите не смеят да защитят констатациите си.
Началниците - здравният министър Стефан Константинов и министър-председателят Бойко Борисов, на чието пряко подчинение е Правителствена болница, мълчат.
Първанов разделя и отслабва БСП, казва в интервю за "Труд" Сергей Станишев, лидер на БСП и председател на Партията на европейските социалисти. Той заявява: "Аз съм политикът, който е изразявал най-ясна опозиционна линия към ГЕРБ. Никой в БСП не може да се състезава с мен в това отношение. Това е ключово за идентичността на БСП."
Станишев изброява три неща, по които БСП трябва да води война с политиката на ГЕРБ. Това са: антидемократичният характер на това управление; скандалният, фалшифициран начин на правене на избори; БСП като партия трябва да докаже, че е антитеза на този олигархичен и монополистичен модел на управление на икономиката.
Кой дефокусира сърдитите червени старчета, коментира "Сега". Двубоят между двамата лидери на БСП - бивш и настоящ, се ожесточи през последните дни. Соцактивът е поставен в шизофренното положение да избира между двете си "най-успешни" лица - Георги Първанов и Сергей Станишев.
Лица, понеже особена разлика в идеите няма. За тях въобще не се отваря дума. Мераклиите за места в листите догодина сигурно сън не ги хваща. Ако заложат на Първанов, а той вземе, че загуби двубоя, ги пиши бегали. Ако ли пък засвидетелстват лоялност към лидера, а спечели съперникът му, местата им също се овакантяват.
Същевременно от тях се очаква да направят избора си "на зелено". Още по-ошашавени от паралелните гастроли на соцпървенците са традиционните избиратели на левицата. Сърдитите червени старчета са направо дефокусирани.
Меглена Кунева обяви, че напуска НДСВ и даде да се разберe, че сдружението й "България на гражданите" най-вероятно ще прерасне в партия, съобщава "Труд".
"Излизайки от партията, аз не излизам от политиката", подчерта тя. Кунева обясни раздялата си с НДСВ с това, че хората, които се чувстват представени от нея сега, са различни от подкрепящите жълтата партия.
По думите й вече има над 10 000 заявления за членство в сдружението й, а екипът й получава на ден стотици имейли, писма, телефонни обаждания и съобщения във Facebook.
"Меглена Кунева е по-корава от много политически бабаити" - оценката е на Даниел Вълчев, един от учредителите на сдружение "България на гражданите".
В интервю за "24 часа" той потвърждава, че сдружението вероятно ще се превърне в партия. Това е единственият начин за участие в парламентарни избори.
"Ние смятаме, че партиите не се създават, за да обслужват политическите амбиции на няколко души. Затова първо обикаляме страната, за да проверим дали има енергия за такъв проект. Ние искаме проектът ни да бъде стабилен и дългосрочен, а не бързо да прецъфти. Много важно е да привлечем нови лица", посочва Вълчев.
"Не говори за нови заеми, за да ти ги дадат по-евтино", съветва в коментар за "Труд" Георги Стоев, управляващ съдружник на "Индъстри уоч".
Той предупреждава, че сме в началото на година, която ще бъде по-трудна от предните. По план и тази година правителството ще реализира бюджетен дефицит.
Планираното може да се окаже различно от възможното. Правителството трябва да има политическа готовност за свиване на разходите, т.е. ясна позиция и кураж пред синдикати и други организирани гласове за по-големи разходи.
Това е трудна ситуация за фиска, но не непременно негативна от макроикономическа гледна точка. Тя може да бъде използвана за важни решения, отлагани досега, като съкращаване на ненужни държавни разходи и приватизация на неефективно използвани държавни активи.
Емисията за нов дълг може да бъде рутинна алтернатива за министъра на финансите, но не бива да е водеща. Дори иронично погледнато, колкото по-малко показваш, че разчиташ на нови заеми, толкова по-лесно и евтино ще можеш да вземеш заеми.
Трябва да има сценарии за оцеляване и при рецесия, смята Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". В интервю за "Класа" той отчита, че за първи път от две години у нас има спад на индустрията през януари т.г., което е показател, че нещата не се подобряват.
България, както и останалите страните в ЕС, е засегната от проблемите в еврозоната. Доскоро имаше огромен риск еврозоната да се разпадне и нито една страна не остана незасегната.
Въпросът е, че ние и вътрешно не даваме стимули на икономиката от гледна точка на реформи и подобряване на бизнес средата, за да привлечем инвестиции.
Така докато външните фактори са негативни, не успяхме "да запалим" вътрешните фактори на растежа и в момента сме на свободно плаване.
