Президентският вот зависи от задкулисни договорки, а за Бойко Борисов те означават пазарлък предимно с ДПС, както беше и на парламентарните избори през 2009 г., коментира "Сега".
Ранната номинация на Волен Сидеров за кандидат-президент е капан за Борисов, защото се цели в неговата електорална ниша. Без ДПС герберите имат шанс само ако издигнат общ кандидат с другите десни партии и "Атака".
Очевидно това няма да стане, килимчето пред Доган ще е пълно, а той ще гледа кой какво му носи на тепсия. Вчера се появиха информации, че Доган май мислел да издигне самостоятелна кандидатура на ДПС - което означава само едно, вдига си цената.
Ако Борисов стане президент, ще убие ГЕРБ, е озаглавено интервюто в "24 часа" с Огнян Герджиков, член на Политическия съвет на НДСВ. Според него пред Бойко Борисов има много сериозна дилема - ако иска неговата рожба ГЕРБ да има бъдеще, може би не трябва да я оставя.
Ако иска обаче да се реализира докрай политически, трябва да стане президент. Според Герджиков ако политическата класа е достатъчно зряла и мъдра, тя трябва да се обедини около фигурата на Симеон Сакскобургготски за президент.
Политическите ни ежби обаче не могат да доведат до такъв консенсус. Затова той изобщо не иска да се кандидатира. НДСВ застава зад Меглена Кунева и ще търси широка коалиция за нейната подкрепа.
СДС ще трябва да избира между шест номинации за евентуален кандидат-президент, отбелязва "Новинар". Името, на което ръководството на партията ще се спре, ще бъде предложено за обсъждане на ДСБ, за да бъде подкрепено и от формацията на Иван Костов на предстоящите президентски избори.
Освен широко лансираната номинация на бившия външен министър и настоящ евродепутат Надежда Нейнски за кандидат-президенти могат да бъдат предложени Румен Христов - настоящ зам.-председател на СДС, Димо Гяуров - народен представител и бивш шеф на Националната разузнавателна служба, Найден Зеленогорски - кмет на Плевен трети мандат, Ваньо Шарков - народен представител в няколко парламента, и Петър Стоянов.
Лидерът на ДСБ Иван Костов прогнозира, че е възможно след следващите парламентарни избори да има коалиция между ГЕРБ и БСП, съобщава "Сега".
Според Костов двете партии ще разиграят формално съперничество преди вота, но след това е твърде вероятно да съставят заедно правителство, както постъпи НДСВ в предишния мандат.
Костов заяви още, че премиерът Бойко Борисов вече се договаря с всички, за да изкара докрай мандата си. Затова не е случайно, че атаките към кабинета стихнали през последните месеци.
Лидерът на ДСБ смята, че Борисов е направил отстъпки на Алексей Петров, президента Георги Първанов и Русия. И следващата стъпка е сближаване на позициите с БСП.
Интелектуалци ще стават учители - идеята представя в интервю за "Труд" министърът на образованието, младежта и науката проф. Сергей Игнатов. Той уверява, че има заявен интерес от млади хора към учителската професия.
"Участваме в програми за подбор на студенти, които да бъдат привлечени в системата с по-добри заплати. Хора, които ще отидат да преподават в по-кризисни райони. За да се издигне авторитетът на учителската професия, искаме да възстановим традицията, при която български интелектуалци с удоволствие биха посветили времето си да преподават", обяснява министърът.
Външно министерство отлага решаването на проблема с отстраняването на посланиците ни с принадлежност към бившата Държавна сигурност за след президентските избори. Говорителят на МВнР Весела Чернева обясни вчера пред "Сега", че всички дипломати от списъка на Комисията по досиетата ще се върнат в България до края на годината, т.е. след вота.
Вътрешният министър Цветан Цветанов бе по-конкретен - той намекна на кръгла маса, посветена на предаването на архива на ДС от МВР на Комисията по досиетата, че след спечелването на президентските избори ГЕРБ ще пристъпи и към въпроса за посланиците с агентурно минало.
Който и да е следващият президент, реално той ще встъпи в длъжност след 21 януари 2012 г., което означава, че проблемът ще получи някакво решение след тази дата.
Електронната карта ще спре манипулацията на личните данни, казва в интервю за "Монитор" Венета Шопова, председател на Комисията за защита на личните данни. Комисията е засипана от сигнали на кметства и общини заради постъпили при тях искания за споразумения за достъп до националната база данни на населението.
Все повече субекти - и физически, и юридически, искат достъп от ГРАО, която има най-пълната информация за всеки от нас. Адрес, имена, братя, сестри, всичко се съдържа в тази база данни. Законът в момента позволява сключването на подобни споразумения срещу заплащане.
Сега е съгласуван проект за промяна на Закона за гражданската регистрация, за да отпадне тази правна възможност. Шопова припомня, че всеки от нас може да отправи искане до ГРАО и да попита кой е имал достъп до личните му данни, кога и с каква цел.
Заради 0,0038 лв. очаквано намаление в цената на един литър дизел правителството застана на страната на "Лукойл" срещу всички останали участници в пазара на горива, акцентира "Пари".
Представители на два бранша се обявиха против решенията на правителството за регулиране цените на горивата. Подписаният между правителството и "Лукойл" едномесечен мораториум върху цената на бензина и дизела предизвика опасения на останалите вериги бензиностанции в страната, че ще бъдат поставени в нелоялна конкуренция.
А решението да бъде премахнат биокомпонентът от горивата до края на годината ще постави под въпрос цял сектор, какъвто е този за производството на биогорива.
Броят на българите, които живеят в бедност ще намалее с 260 хил. души - или с 24%, до 2020 г., пише "Труд". Това е една от петте национални цели, които правителството си поставя в изпълнение на стратегията "Европа 2020".
Други цели са постигане на 76% заетост сред населението на възраст от 20 до 64 години, увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници до 16% от брутното потребление, ръст на инвестициите в иновации от 0,53 до 1,5% от БВП.
"Дума" помества две мнения за присъединяването ни към Пакта за еврото.
Георги Кадиев, общински съветник от БСП и бивш заместник-финасов министър: "Това е грешка. България финансово не е готова да се присъедини към този пакт, защото той предполага тежки финансови ангажименти на държавата, които в един момент ще трябва да изпълняваме.
Ние се надяваме, че ще имаме само ползи, защото гледаме на него като на крачка за влизане в еврозоната, но той ще ни донесе много тежки финансови задължения. В него има клауза, че държавите, които се присъединяват, ще работят за уеднаквяване на данъчната основа. Ако имаме някакви конкурентни предимства в България, то това са данъците".
Проф. Чавдар Николов, деканът на Стопанския факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски": "Тази стъпка е абсолютно правилна, което е едно изключение за икономическата политика на правителството. България, дори с цената на някакъв членски внос, който ще се изисква, си осигурява една стабилност и предвидимост във финансовата сфера. Това е и гаранция за валутния борд, за стабилността на икономиката, за някакви буфери срещу кризи, съучастие във вземането на решения за бъдещето на еврозоната, макар че все още ни е рано да ставаме член".
Пакт евро: бедните плащаме за богатите, коментира в "24 часа" икономистът Георги Ангелов.
Страните извън еврозоната не бяха поканени на обсъждането на Пакта за еврото. Той не отразява по никакъв начин интересите на тези страни. Нещо повече, той вреди на възможностите за постигане на висок икономически растеж от бедните страни. Подписвайки Пакта за еврото, показваме, че подкрепяме безрезервно всичко, че сме раболепни и сервилни.
