"Сега": Надига се нова голяма ценова заплаха

Надига се нова голяма ценова заплаха за скромните бюджети на българите, алармира "Сега".

Скъпият хляб се оказва по-малкото зло, очертава се скок в цените на мляко, сирене, масло, кашкавал, месо, кайма, колбаси. Това е водещата новина в днешния печат.

На първа страница "Дума" цитира изказване на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов: Хлябът не е обект на държавна политика, както в годините назад с решение на Политбюро да решим, че цената е 1,30 лв. за килограм.

Те са свободни субекти, има определено движение, което наблюдаваме, но в рамките на стотинки - ако са го продавали по 90 ст., ще го продават 95 ст. - нещо такова.

Цените на пшеницата продължават възходящия си тренд, като в момента са с над 30% повече спрямо миналата година, съобщава по темата "Капитал Daily".

Докато Агенцията по заетостта се хвали с намаляване на безработицата вече трети месец поред, европейската служба за статистика Евростат отчита постоянно увеличение на негативния показател у нас, пише "Сега".

Под заглавие "Невидимата средна класа" "24 часа" анализира последните данни, според които средната класа по света ще се увеличи с 2 млрд. души до 2030 г.

Според Красен Йотов, икономист от "Индъстри уоч" този слой в обществото у нас е концентриран в четири големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас. Това се региони, характеризиращи се с ниска безработица и сравнително стабилни доходи.

Социологът Живко Георгиев допълва: В навечерието на кризата социалната тежест на средната класа беше достигнала 15-18% от населението над 18 години. Онова, което тя загуби от кризата е стабилността на социалния си статус.

По думите на Георгиев в този момент средната класа изпада в състояние на паника, губи тежест и качества. В този смисъл може да очакваме да се превърне в най-радикално и бунтарски настроената социална прослойка.

Междувременно политологът Огнян Минчев констатира: Оцеляха твърде малко през последните четири кризисни години. Българската средна класа е уязвима, малка и в състояние на непрекъснат натиск към емиграция.

Делът на лошите кредити стигна небивал връх. Тази новина е водеща за "Сега" и "Капитал Daily". Почти 17% от отпуснатите от банките заеми са с големи просрочия - над три месеца, показват данните на БНБ за второто тримесечие на 2012 г., посочва "Сега".

Въпреки това печалбата на банковата система расте. Необслужваните заеми вече са 16,86%. Това е нов пик, след като през първото тримесечие бяха достигнали 16,21%.

Ръстът щеше да е още по-жесток, ако не беше раздвижването в кредитирането.

Според статистиката на БНБ обемът на банковото финансиране, макар и слабо, расте.

Според челото на "24 часа" над 1500 обекта в София могат да станат потенциални мишени за терористичен акт.

Сред тях, освен летището, Централна гара, автогарата и метрото са бензиностанции, хидротехнически съоръжения, магистрали и подлези.

"Мишените" влизат в т.нар. критична инфраструктура. На всяка е направена оценка на риска, която ги дели на "ниска", "средна" и "висока".

Мерките за действие при терористичен акт срещу тях са разписани в новия план на Столична община. За първи път обаче той е писан от експерти на общината, полицаи, БАН и др.

"Обмисляме борд за разузнаването" е заглавието над интервю в "24 часа" с Васил Маринов, секретар на държавния глава по отбрана и сигурност. По думите му тази идея се обсъжда в президентската институция.

"Целта е да се намери подходящата организационна форма, която да събира ръководителите на служби да обменят информация, да се организира координацията и взаимодействието между тях, там да се изготвят съвместни оперативни планове за изпълнението на националните цели в областта на сигурността. Това трябва да е координиращ орган", пояснява Маринов.

По повод атентата в Бургас експертът заявява: "Терористичният акт е като пъзел - при нас има две-три парченца, останалите са в други държави при други наши партньори. И когато съберем парченцата, ще имаме и пълната картина".

Древната максима "Познавай врага си" е толкова далеч от нашите спецове по сигурността, колкото и целта да имат оперативни работници и агенти на точното място в точното време.

Данните за структурите на терористичните групи, за убежищата и за кроежите им тук и по света са толкова недостъпни, колкото Луната за вашата баба. Тази критика отправя в своя коментар за "Труд" Анна Заркова към по "пробитата сигурност" в България.

Затегнахме мерките за сигурност след атентата, заявява в интервю за "Труд" бригаден генерал Тодор Коджейков,и. д. началник на Националната служба за охрана.

По думите му това се изразява в засилване на бдителността, увеличаване на техническите средства за сигурност, на уредите за проверка, активизиране на работата на анализаторския екип.

"Там колегите работят с информация от МВР, ДАНС, военна информация и благодарение на техните данни, които получаваме за обстановката в страната, нашите служители правят своите анализи.

Ако пък ние имаме някаква информация за лице, което сме засекли, ние даваме данните на другите служби по компетентност", разяснява Коджейков.

Всички бедни държави имат сериозен проблем със сигурността си, обобщава по темата в интервю за "Новинар" Тихомир Безлов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията.

"Те не могат да инвестират големи средства в нея и съответно от там започват и проблемите. Бедните страни не могат да имат скъпи агентурни мрежи, не могат да имат добре трениран състав за сигурност, както и технически средства за преодоляване на проблема с тероризма.

Така че навсякъде в тази част на Балканите сигурността е много сериозен проблем. Друг е въпросът дали положението се влошава или подобрява. Това е сериозният въпрос.

Другият много сериозен проблем е, че страната ни е отворена. Ако има население над 7 милиона и ако има 8 млн. туристи или транзитно преминаващи, очевидно страната е много отворена.

Режимът на влизане на чужди граждани в България не може да се спазва и от там идва бедата", анализира Безлов.

В интервю за "Преса" Николай Цонев, бивш министър на отбраната, прави равносметка:

"При ГЕРБ за първи път в историята на армията тя е с по-малък бюджет от полицията. За тези три години Министерство на отбраната е получило с близо 2 млрд. лв. по-малко спрямо тригодишния бюджет от минали години.

Което показва две неща: незачитане на системата за сигурност и че парите за отбрана отидоха в магистрали".

Мобилните оператори вече могат да вдигат цените, като включат в тарифите си и ръста на инфлацията, съобщава под глава "Преса". Клаузата, записана с дребен шрифт в договорите, е в сила от март тази година.

Пред "Монитор" Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, информира: "Приоритет е магистрала "Хемус", както и четирилентовите скоростни пътища, един от които е този до Видин.

Важно е до 2020 г. да стане готов и най-тежкият лот 3 от "Струма" между Благоевград и Сандански, който минава през Кресненското дефиле и там ще се строи тунел.

Приоритет ни е и проходът Шипка. Изпълнението на останалите проекти, като например за скоростния път Русе - Шумен, ще зависи от наличните средства".

По думите на Павлова реализацията на големите пътни проекти върви по план.

"Двата нови лота на "Тракия" вече са факт и положителният ефект от това вече са почувствали всички пътуващи към Бургас. Вече до Ямбол се пътува по магистрала, бързо и най-вече безопасно.

В момента работим усилено частта от последния лот да бъде готова догодина през пролетта. Откровено казано, строителят на тази отсечка дава обещания за това, но не ги изпълнява", споделя Павлова.

Пред "Стандарт" министърът на здравеопазването Десислава Атанасова разкрива подробности около преговорите с фармацевтичния бранш за цените на лекарствата.

Няма да отстъпя по отношение на намаляването на надценката, категорична е Атанасова. "В публичното пространство бяха изразени и становища, свързани с процентното съотношение между цената на генеричния и оригиналния продукт.

Обмисляме възможността цената на генеричния продукт да бъде не 65%, както е предложено, а 80% от цената на оригинала. Основанията ни за тази промяна са направените разчети, които показаха, че при този процент те влизат в позитивния лекарствен списък", подчертава още Атанасова.

По време на преговорите фармацевтите протестираха. "Проблемът, който поставиха протестиращите, беше единствено планираното намаляване с 2% на търговските надценки върху цените на лекарствата в аптеките. Този проблем беше представен пред обществото под един по-различен ъгъл, а именно, че намаляването на надценките в търговията на дребно ще доведе аптеките до фалит и така достъпът на хората до лекарства ще бъде затруднен.

Факт е обаче, че и в момента, при сегашните проценти на надценките, в 39 общини в страната или няма разкрити аптеки, или пък ако има аптеки - те не работят по договор с НЗОК.

С други думи - и при сегашните надценки в отделни райони аптеки няма. Проблемът е от години, известен ни е и планираме редица мерки за подобряване достъпа на пациентите до лекарства", аргументира се министърът.

Атанасова уточнява, че с управителя на здравната каса Пламен Цеков се обсъждат варианти, при които аптеките в неблагоприятни райони да бъдат финансирани допълнително.

Националната агенция за приходите започва съвместна акция със здравната каса срещу българите, които имат добри доходи, но все "забравят" да си платят здравните вноски.

За това са се договорили управителят на Националната здравноосигурителна каса Пламен Цеков и шефът на данъчните Красимир Стефанов, съобщава на първа страница "Труд".

Данъчните ще проверяват с какви приходи и имоти разполагат неосигурените и на само ще си търсят вноските, но ще и глобяват. По закон санкциите са от 500 до 1000 лв.

Планираното преместване на Агенция "Митници" от София в Русе вече трета седмица създава напрежение сред служителите на институцията. Тази идея ще разруши нещо, градено 133 години. Историята не помни такова преселение, коментира в интервю за "24 часа" Иван Кучмов, началник-секретар в агенцията.

Местенето само ще затрудни работата на институцията. "Контактуваме ежедневно с офицери за свръзка от ЕС, ГДБОП и други служби и ведомства. Как да я правим тази връзка - по телефона? По факса? Или ще се пътува всеки ден от Русе до София?

Всеки ден, по 7-8 души да се командироват до столицата са 400 000 лв. на година. А до Брюксел през кое летище ще се пътува?

Защо тези пари да отиват в друг авиопревозвач, а не в български? Уж дребни неща, а сметката набъбва", пресмята Кучмов.