"Сега": Мразим китайците, колкото ромите

К итайците вече са редом до ромите като най-недолюбван етнос от българите, съобщава "Сега". Това показва изследване на "Отворено общество" за предразсъдъците към етнически и расови малцинства у нас, направено през май 2012 г.

Макар да са съвсем малко на брой у нас (едва 749 според националното преброяване от февруари т.г.), китайците са сред най-нежеланите за съседи и съграждани. Българите са склонни да живеят в един град с представители на двата етноса, но не и да ги приемат в семейството си.

Нагласите на българите към ромската етническа група са най-устойчиви през годините. В положителна посока се развиват възприятията ни за турците, като промяната е особено видима през последната година, отбелязват изследователите. Турците като цяло са и най-добре приетият етнос - 62% от българите са съгласни да са съседи с тях, а за близо 69% няма никакъв проблем да живеят в един и същ град или село.

Като цяло изследователите отбелязват, че стереотипите ни към турците са се смекчили през последните 4 години.

"Дума" твърди, че премиерът Борисов противопоставя лекарите и учителите на полицаите и военните и взема управленско решение на базата на обществените настроения и нагласи. Разделяй своите поданици, за да се страхуват от теб и да не загубиш първенството си дълго време. Разделяй враговете си, за да не се обединят срещу теб. Когато се изчерпят "плюсовете" и "минусите" в обществото, управляващите ще изправят един срещу друг тези, които до вчера са били заедно. Защото властта добре знае, че може да се справи с учителите, учените, лекарите, полицаите, военните, миньорите, металурзите, таксиметровите шофьори и т.н., само когато ги насъска един срещу друг.

"На кого е този кмет?" е озаглавен коментар във в. "Труд". Повод е изявлението на премиера Борисов: "Моето отношение към кметовете се променя само в последния месец преди изборите. Дотогава всички са мои. И на всички помагаме много."

По принцип няма логика централната власт да подкрепя кметове от други партии, особено когато те са начело на знакови общини. Ако градоначалник от БСП, ДПС или СДС се справя отлично, то той е рекламно лице на собствената си партия и когато дойдат парламентарните избори, е очевидно, че неговите успехи ще прелеят симпатии към собствената му партия. В политиката няма понятие "мир", има интереси.

Неслучайно през 1997 г. беше създадено Национално сдружение на общините. Една от мисиите на това сдружение е да бъде коректив на централната власт, общините да противодействат на натиска на правителството, което и да е то. Така че кметовете със сигурност не са на премиера.

Най-нежеланите коалиции в следващия парламент са между ГЕРБ и БСП и нова тройна коалиция на БСП, ДПС и Меглена Кунева твърди в.  "Сега". Това са вариантите, които събират най-малко подкрепа (2%) в изследване на електоралните нагласи, направено от "Отворено общество" в началото на май.

Ако изборите бяха сега, едва четири партии ще влязат в следващото Народно събрание - ГЕРБ (47,2%), БСП (35,8%), партията на Кунева (11,3%) и ДПС (5,7%). Нито една обаче няма да събере мнозинство, за да управлява сама. Най-предпочитаният вариант е ГЕРБ да се коалира с някоя от малките десни партии (8,1% от пълнолетното население биха подкрепили това), или с партията на Кунева (4,4% подкрепа).

На трето място е широката дясна коалиция между ГЕРБ, "България на гражданите" и по-малките десни партии (3,2% от гласоподавателите).

"Цел номер 1 на БСП - без нов мандат за ГЕРБ", обявява за пореден път в интервю за "Труд" председателят на БСП Сергей Станишев. Очаквам преди всичко хората да не подкрепят ГЕРБ, казва той. "Влезте във форумите в интернет, чуйте какво говорят хората по улиците и пазарите - недоволството и гневът се засилват! Защото се създадоха два свята - виртуален, в който живее ГЕРБ и в който всичко е прекрасно. И реален - на мизерията и безработицата, на липсата на конкуренция в икономиката, на монополните играчи, свързани с управляващите. Моделът на ГЕРБ е задънена улица в еволюцията на България", заключава Станишев.

"Касата ще поеме и скъпи импланти", казва в интервю за "Стандарт" управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков. "Ще променим механизма, по който ще заплащаме скъпоструващите медицински изделия, уверява той.

В момента покриваме всичко в инвазивната кардиология - клапи, протези, стентове. От години касата заплаща и една сума за тазобедрени стави - 1080 лв. През 2013 г. обаче ще заплащаме тазобедрените стави на 100% и пациентите няма да доплащат нищо. Предвиждаме сделката за медицинските изделия вече да не се осъществява между доставчика и лечебното заведение, а между доставчиците и НЗОК. Ще направим триъгълник - лечебното заведение ще поръчва съответното медицинско изделие при доставчика, медицинският екип ще го поставя на пациента, след това лечебното заведение ще се отчита на здравната каса. И НЗОК ще се разплаща с доставчиците.

В ортопедията за първи път ще обезпечим безплатни раменни и лакетни стави. Ще осигурим различни импланти в неврохирургията, съдовата, кардио и инвазивна хирургия", обяснява Цеков.

"Без европарите икономиката би се възстановила по-бавно", казва в интервю за "Сега" Ралица Ганева, макро- и микроикономически анализатор. Тя отбелязва, че икономиката ни е много свита в момента, инвестиционните потоци са на нива, които изобщо не могат да се сравняват с това, което беше преди пет години например. Затова парите, които идват по линия на структурните фондове, играят решаваща роля за българската икономика.

И Европа, и България са в криза, а възстановяването е скромно, така че без тези пари ние щяхме да сме много по-зле и много по-затруднени с намирането на изход. В този смисъл парите от Брюксел ни дават тласък към възстановяване - нещо, което без тях би отнело много повече време.

Според Ганева държавата трябва да намери начин, по който да направи еврофондовете по-интересни за бизнеса. Това може да стане, като се облекчи финансирането на малките и средните предприятия - да се намери начин те да стигат до тези пари при по-добри условия.

"Дългът изчезва с давност? По-добре, отколкото с фалит", е озаглавен анализ в "24 часа"на проф. Иван Т. Тодоров. Той посочва, че в бъдещия законопроект за абсолютна давност само за граждани се предвижда десетгодишна абсолютна давност за задълженията към банки и към монополисти - за ток, за вода, за парно, за телефони - без мобилните. С въвеждането на такава давност се слага край на едни безкрайни и скъпи съдебни и изпълнителни производства.

В момента има заведени над 410 000 дела пред съдия-изпълнители за задължения към банки и монополисти. Практиката показва, че след десетата година не се събират много пари. Освен това слагането на краен срок стимулира кредитора да си търси навреме задълженията към него. В България въвеждането на абсолютната давност е за предпочитане пред въвеждането на фалита на граждани в близките 3-4 г. Фалитът е скъпа процедура, а България е една от най-бедните страни в ЕС.