Държавният резерв от горива се оказа съмнително малък, отбелязва "Сега".
Въпреки платените десетки милиони левове през последните 4 години за осигуряване на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти резервът от горива се оказва недостатъчен.
Единственият вид гориво, при който изискването за минимални запаси е изпълнено, е бензинът. Към средата на 2011 г. осигурените от държавата количества са достатъчни да покрият потребление за 31 дни.
При дизела запасите стигат само за 21 дни, а за да осигури недостига от 9 дни, държавата следва да закупи допълнително около 42 000 тона.
Запасите от керосин са още по-малки - за 18 дни, недостигът възлиза на около 2400 тона. Миналата седмица правителството освободи 1800 тона керосин, достатъчни за около 10 дни, и взе решение за отпускане при необходимост на количества за още 10 дни.
Това би изчерпало напълно наличните запаси на държавния резерв. Запаси от мазут пък изобщо няма.
Всички печелят от случая с "Лукойл", заяви вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, цитиран от "Труд".
Според него държавата спечелила, тъй като показала, че трябва да се изпълняват законите. Печелел и целият бранш в сектора на горивата, след като станало ясно, че и най-големите фирми вече ще си плащат данъците и законът е за всички.
"Лукойл Нефтохим" спечели на първа инстанция съдебния спор с митниците за отнетите си лицензи.
Към момента рафинерията работи, без да е монтирала измервателните уреди, което са направили всички останали фирми в бранша.
"Нищо в държавата не спря да работи. Важна е силата на закона, а не законът на силата", казва в интервю за "24 часа" министърът на икономиката Трайчо Трайков по повод случващото се с "Лукойл".
По думите му пазарът е показал, че там, където функционира, може да запълни всякакъв дефицит и не може да се срути от отсъствието на един или друг участник.
Всеки иска предприятие от мащаба на рафинерията да работи. Но никой не може да живее с чувството, че е над закона и да държи държавата в шах.
Трайков посочва, че националният проект в енергетиката е успешното удължаване на лиценза на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй".
В интервю за "24 часа" политологът Огнян Минчев разкрива интересен детайл в битието на "Лукойл".
Компанията е една от емблемите на доминирания от Русия примитивен олигархичен капитализъм в България. Работниците членуват в руски профсъюз.
Само по себе си това е прецедент за една европейска страна. Още повече че става дума за руска корпорация, която не се радва на особени профсъюзни права в собствената си родина.
В контекста на кризата с отнемането на лиценза на "Лукойл" този руски профсъюз може с лекота да манипулира българските работници в рафинерията с цел оказване на допълнителен натиск върху българското правителство.
Един от същностните проблеми на дебата по казуса "Нефтохим" е, че в повечето случаи не се предлагат решения, пише "Новинар". Коментарите най-често варират в крайности - от някакъв тип назидателно злорадство до самоотвержено адвокатстване, а това, което обикновено липсва, е дълбочина на анализа.
Чуваме предимно откъслечни политически коментари от по 2-3 изречения, зад които не стоят факти и аргументи, но за сметка на това наливат масло в огъня.
Сигурно е, че държавата ще спечели в случая, защото в крайна сметка контролът върху "Нефтохим" ще бъде засилен. Сега остава да бъде постигнат компромис преди възникване на същинска криза, преди реализиране на загуби и пропуснати ползи за бюджета и преди хората да са се върнали от отпуск и да са осъзнали, че пак те ще трябва да платят сметката от поредния безсмислен политически сблъсък.
Скандалът с "Лукойл" тепърва ще се разраства, смята "168 часа". Десетина компании, принудени да поставят измервателни уреди, ще си търсят не по-малко от 5 млн. обезщетения, защото за разлика от гиганта "Лукойл" са изпълнили условията за контрол на правителството.
Основната теза на фирмите е, че те са инвестирали в тези уреди по около 1 млн. лева, а ефект за бюджета от това няма.
Изборният кодекс трябва да се направи по-глупакоустойчив, коментира "Сега". Авторът припомня, че Изборният кодекс въвежда правила на поведение за 30 дни преди вота, т.е. от 23 септември нататък.
Но какво друго прави в момента премиерът Бойко Борисов, освен да агитира за ГЕРБ? Никъде в законодателството обаче няма регламент кога той действа като премиер и кога като партиен лидер. И дали като обещава пътища, детски градини, площадки, чешми и какво ли не, агитира или съвестно си изпълнява задълженията като държавник?
В Изборния кодекс можеше да се запише кратък и ясен текст, който забранява на властта да рекламира публично завършени и готови обекти на инфраструктурата или в комуналната сфера примерно шест месеца преди датата на изборите. Или от датата на насрочването им.
С това няма да пострада държавният или общинският интерес, но ще се спре спекулацията, че обекти, построени с европейски или национални средства, се използват за партийна агитация.
Сезирам Конституционния съд, ако такса смет не се промени, заявява в интервю за "Труд" омбудсманът на републиката Константин Пенчев.
Наскоро Софийският административен съд потвърди, че изчисляването й в столицата не е незаконно. Пенчев обяснява, че решението на съда е закономерно, защото проблемът с тази такса има 22-годишна давност.
В началото тя се определяше от държавата, после от общините, но при все един и същ недъг - за база се използва цената на имота. И това е абсолютно несправедливо и няма разумен човек в държавата, който би заявил, че този подход е правилен.
Аз самата също смятам, че трябва да се търси по-справедлив начин за определяне на такса смет, коментира в интервю за "Класа" кметът на София Йорданка Фандъкова.
Въпросът е, че трябва да имаме много ясен анализ, много ясни изчисления, за да стъпим на реална основа. Проблемът е, че София е много голям град и всеки район има различни особености.
При сегашната ситуация на все още нерегистрирани напълно етажни собствености има невъзможност да се контролира броят на живеещите и на точното количество на генерирания отпадък.
Затова ние възложихме още преди няколко месеца да се направи цялостен анализ на ситуацията в София и на всички европейски практики, за да се намери нов начин за изчисляване на такса смет, но без това да доведе до същественото й увеличение.
Трябва да има социална справедливост, за да не натоварваме гражданите, допълва Фандъкова.
За индексация на абсолютно всички пенсии се обяви вчера президентът Георги Първанов, информира "Дума". Държавният глава официално пусна указ за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет от НС, но с много критики.
Две години пенсиите не са увеличавани и индексирани. Вместо да получат адекватна грижа и закрила от държавата, пенсионерите са принудени да плащат високата цена на кризата и да понасят неспособността на управляващите да се справят с нея, констатира държавният глава.
Президентът е убеден, че мнозинството от самотно живеещите възрастни следва да бъдат подпомогнати приоритетно, а предизборно се увеличават доходите само на част от тях.
Но има и други групи пенсионери, които са крайно нуждаещи се и изнемогват в условията на криза, поради което неминуемо ще възникне остро напрежение и противопоставяне между самите пенсионери.
Съвет по български език към правителството ще следи за чистотата на книжовния български език в институциите и обществените прояви, пише на първа страница "Труд".
Това предвижда законопроект за българския език, внесен от председателя на парламентарната комисия по образование Огнян Стоичков ("Атака"). Неотдавана проект внесе и Любен Корнезов от БСП. Стоичков предлага глоба до 1500 лв. за неправилна българска реч или за чужд език в документи и писма на институциите.
В интервю за "Стандарт" образователният министър Сергей Игнатов коментира приетата Националната стратегия за развитие на научните изследвания. Той отбелязва, че законодателят се съгласи, че България трябва да има приоритети и за тяхното осъществяване е необходима концентрация на финансовия и интелектуален ресурс на страната.
Въвежда се нов модел на финансиране - вместо даване на пари на калпак тръгва моделът на програмно-конкурсното финансиране. Приоритет е развитието на изследванията в университетите.
В тях се осъществява освен правенето на наука и възпроизводството на интелектуалния потенциал на страната. Което не означава, че БАН и други научни организации отиват на втори план.
Приоритетно ще се финансират съвместни проекти между университетските структури и тези на академията.
"Изстрели напосоки в сивото", е озаглавен анализът в "24 часа". Посочва се, че идеите на финансовото министерство за измерване на сивата икономика са добре дошли.
Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика един от основните мотиви за навлизане на икономиката в сивия сектор е неплащането на осигуровките.
Проблемът там се крие в лошата осигурителна система - както пенсионната, така и здравното осигуряване, и липсата на стимули в самите осигурени да плащат осигуровките.
Очевидно е, че дори да се издължават, те нямат никаква гаранция, че когато след години се пенсионират, ще получат достоен доход. В момента няма обвързаност между това, което се плаща, и това, което се получава на изхода на системата.
За да се преодолее и да се намали сивият сектор в плащането на осигуровки, на т.нар. данъци върху труда, трябва да се помисли върху една по-фундаментална реформа на осигурителните системи.
