"Сега": Бунт ли е агресията на децата

Бунт ли е агресията на децата, коментира "Сега". Агресията на малките не е протест, а форма на конформизъм, желание да се впишат в обществената норма, според която правото на силата е над силата на правото.

Те следват просто установените правила. Децата инстинктивно избират страната на биячите пред тази на битите. Телевизията, а нерядко и родителите, им внушават, че силата е превъзходство, а скандалът - слава.

Насилието стана част от телевизионната индустрия за деца и се превърна в норма.

Четири часа Дянков обяснява на ЕС, че не даваме пари за закъсалите членки, съобщава "24 часа".

България няма да дава допълнително пари, за да спасява финансово недисциплинираните държави, заяви вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Над 4 часа той бе в конферентна връзка с колегите си от ЕС по европейския стабилизационен механизъм и увеличаването на вноските за МВФ.

"Отказахме да се включим в допълнителните вноски. Заемаме тази позиция, защото МВФ не изигра добра роля в последните 3 г. за преодоляване на кризата. Не сме съгласни и с принципа дисциплинирани държави като България да дават пари на недисциплинираните", обясни Дянков.

Не е честно да плащаме за дългове в еврозоната, казва в интервю за "Труд" Димитър Главчев, заместник-председател на ПГ на ГЕРБ. Според него обсъжданите мерки срещу кризата в еврозоната са за засилване на центростремителните сили в ЕС за сметка на центробежните.

Факт е, че със засилване на солидарността има момент на отстъпване на суверенитет, което се разбира от почти всички страни членки. Но чак да плащаме за липсата на финансова дисциплина на други на други държави, звучи по-скоро като наказание за това, че ние сме спазвали правилата.

Освен това идеята в ЕС е плащанията по Европейския финансов механизъм да са към МВФ. А България е изчистила задълженията си към фонда през 2007 г., остават само механизмите за мониторинг на финансовите ни показатели, обяснява Главчев.

"Труд" търси мненията на двама политолози правилна ли е позицията на България да не участва с пари в плана за спасяване на закъсалите държави в еврозоната.

Според Румяна Коларова българската логика съдържа не само рационален аргумент - че този, който е нарушил правилата, трябва да заплати за покриване на щетите от неспазването им, но и морален - не може да поощряваш лошия, а да наказваш добрия. От европейска гледна точка обаче тази логика и аргументация е неразбираема.

По думите на Борис Попиванов формално погледната, новата европейска инициатива в сегашния вид е благоприятна за България.

Наредихме се сред тези, които движат промените в еврозоната, без да сме част от нея, и то по критерии, които за първи път ние можем да изпълним, а за по-важни от нас ще е доста трудно.

Идеята държави от източноевропейския фланг на ЕС да участват в начинанието може да бъде критикувана като опит за частично прехвърляне на финансови отговорности, но поражда предпоставки за атакуване на все по-влиятелната теза за "Европа на две скорости". Тази теза е нашият основен противник.

Опасно е и не бива да се допуска разделението на ЕС на две скорости, отбелязва "Дума". Такъв е дългосрочният интерес на България, защото при този подход има опасност да бъдем периферна държава.

Това заяви председателят на БСП Сергей Станишев по повод предложенията след заседанието на Европейския съвет от 9 декември. Те не решават, а отлагат решаването на дълговата криза, е позицията на БСП.

Това, което пазарите и гражданите на Европа очакваха, беше ясна позиция, задълбочени и мащабни мерки, гарантиращи стабилността на еврозоната и бъдещето на европейската валута, категоричен е лидерът на БСП.

Няма да допуснем Европа на две скорости, заявява в интервю за "Класа" Андрей Ковачев, член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Ако все пак се стигне до нещо подобно, то ще е на доброволни начала. В момента на практика виждаме нещо подобно - от едната страна са 26 страни членки, а от другата - Великобритания. Но това е абсолютно доброволно.

Управляващите поставиха своеобразен рекорд - Законът за обществените поръчки (ЗОП) ще бъде ремонтиран само месец след като последните поправки бяха одобрени от парламента, пише "Сега".

Тогава по предложение на правителството депутатите свалиха драстично праговете за задължително провеждане на обществени поръчки. Сега, пак по предложение на министрите, те ще бъдат повишени. Това се случва на фона на зачестилите критики от страна на бизнеса, че непрестанните промени на правилата в България стресират местните фирми и отблъскват чуждестранните инвеститори.

Проектът за нови поправки в ЗОП предвижда праговете да се повишат с 10-15%. Това означава, че държавните ведомства и общините ще са длъжни да провеждат процедура по ЗОП, ако искат да възложат строителни работи за над 264 000 лв.

Който играе с властта - печели, който не играе - не печели, коментира "Сега". И тази година членовете на Българската стопанска камара дадоха своето мнение за бизнес климата през последните 12 месеца и илюстрираха с конкретни примери разочарованието си. Присъдата на бизнеса е ясна - всеки втори работодател смята, че през последната година престъпността, корупцията и сивата икономика са превзели нови територии.

Сянката на корупцията покрива най-плътно обществените поръчки в строителството и енергетиката. Бизнесът е силно притеснен и от феномена "кражба на цяла фирма" - било чрез натиск за продажба, било чрез фалшификация на документи, било чрез "лобистки нормативен акт", който забранява на дадена компания да упражнява дейността си и така дава пазара на друга.

Малките и средни предприятия буквално са смазани от административния натиск. Според 68% от компаниите бюрократичното бреме се е увеличило през последната година. Според проучването на БСК две трети от предприемачите у нас смятат, че мерките на управляващите за овладяване на рецесията са неуспешни. Песимизмът започва да се превръща в перманентно състояние на българския бизнесмен.

В какво успя левицата през 2011-а, коментира "Монитор". Не в много. На първо място социалистите най-после осъзнаха истината в изстраданата реплика на Петър Стоянов отпреди 5 години "заедно можем по-малко".

Заедно с левите земеделци, социалдемократи и всички малки партии БСП може да постигне по-малко. Просто защото тези формации отдавна са се превърнали в кухи абревиатури. Дали ще се освободи от тях обаче, е въпрос, който ще трябва да се решава през следващата година.

На второ място в приемането на факта, че махалото на управлението не се връща задължително при БСП, след като е било вдясно. И докато през 2001-ва звучаха почти като обидени, че Симеон Сакскобургготски им е отнел полагащия им се успех след провала на Иван Костов, в края на 2011-а точно от устата на лидера Сергей Станишев се чу предупреждението, че дори и ГЕРБ да се провали, това не означава автоматично печалба за БСП.

На трето място - малко парадоксално - БСП успя чрез загуба на изборите. Успя да осъзнае, че поне за 4 години избирателят й е дал място в ъгъла, където елитът й да осмисля грешките си и да решава проблемите си.