"Росатом": Или АЕЦ "Белене", или съд за българите

"Росатом" бил готов да отстъпи пред България, но само след началото на строителството на АЕЦ "Белене".

Главният подизпълнител на АЕЦ "Белене" ЗАО "Атомстройекспорт" (АСЕ)  може да изкупи от Националната електрическа компания на България (НЕК) старото оборудване, но за да се случи това, София трябва да започне строителството на атомната централа, пише днес руския вестник "Комерсант", който обикновено е твърде добре информиран за стратегиите на руската енергетика.

Българските възложители заплашват "Росатом" с иск от 61 милиона евро, но от АСЕ твърдят, че София сама се е отказала да удължи договора за покупка на оборудването. Въпреки това вчера страните започнаха преговори по спорния въпрос, пишат кореспондентът в София Николай Марченко и московските журналисти Владимир Дзагуто и Анна Занина.

По-нататък в статията на "Комерсант" се казва:

"АСЕ, структура на "Росатом", строяща атомни централи в чужбина, може да удовлетвори претенциите на България, свързани с неизкупеното оборудване на станцията, ако строителството на АЕЦ "Белене" все пак започне, твърдят авторите.

Вчера

руската компания заяви, че заедно с представители на "Росатом" е започнала преговори по този въпрос с НЕК.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма на България Трайчо Трайков потвърди вчера пред "Комерсант", че е запознат със съобщението на АСЕ, но не го коментира, "за да не се получи отново говорилня в противоположни посоки".

Според него НЕК възнамерява да публикува своята официална позиция в сряда. (руският вестник пише, че не успял да публикува тази позиция поради късното й оповестяване снощи - бел. ред.)

Става дума за

насрещния иск към АСЕ за 61 милиона евро, който НЕК възнамерява да заведе в Международния арбитраж в Женева.

Българската компания заяви, че АСЕ не е изкупила част от старото оборудване, което е било доставено на София през 80-те години на миналия век, когато СССР и Народна република България направиха първия опит да построят атомната станция в Белене.

Проектът беше спрян в началото на 90-те години. Новият договор между АСЕ и НЕК за изграждането на АЕЦ, сключен през ноември 2006 г., предвижда, че руската страна ще купи това оборудване и ще достави ново.

И вчера, и тази сутрин

НЕК не е съгласна с изводите, направени от руската компания "Атомстройекспорт",

относно изкупуването на старото оборудване на площадката на АЕЦ "Белене".

В съобщенията на НЕК и снощи, и днес се напомнят фактите: Съгласно рамков договор, сключен през 2007 г. от двете компании НЕК продава, а "Атомстройекспорт" придобива оборудването, което се намира в АЕЦ "Белене" и не подлежи на интегриране в новия проект за изграждане за обща стойност 205 000 000 евро.

Към договора е приложен подробен списък на оборудването, уточняват от НЕК.

В рамковия договор се определя срок на действието му до края на 2008 г. като впоследствие срокът е удължен до 31 март 2011 г. с допълнение към документа.

От НЕК съобщават, че в писма от "Атомстройекспорт" до българската компания от юни и юли тази година, както и в прессъобщение от вчера се посочва, че купувачът отказва да изкупи останалото оборудване на стойност приблизително 40 215 000 евро, защото срокът на рамковото споразумение бил изтекъл.

Според НЕК обаче рамковият договор следва да се тълкува като срок, в който трябва да бъде осъществена транзакцията, а след изтичането на този срок "Атомстройекспорт" изпада в забава и носи отговорност.

Уговорката, че останалото оборудване на площадката ще бъде изкупено, се съдържа и в основния договор за АЕЦ "Белене" и е била определяща за избора на "Атомстройекспорт" като изпълнител на проекта, посочват от НЕК.

Както в рамковия договор, така и в основния договор няма нито една уговорка, че е възможно при определени условия да не бъде изкупено цялото оборудване от площадката, подчертават от НЕК. При това положение

отказът на "Атомстройекспорт" представлява неизпълнение на двата договора,

категорични са от българската компания.

НЕК заявява, че ще защитава своите интереси и интересите на българската държава с всички законови средства.

Първото изявление на НЕК за подготовката на иск стана отговор на действията на АСЕ, който ден по-рано сам подаде иск в Парижкия арбитраж, искайки от НЕК да погаси задълженията си на сума 58 милиона евро за работата по подготовката за строителство на централата.

АСЕ вчера призна, че изкупуването на оборудването наистина се е предвиждало в договора от 2006 г. за строителство на АЕЦ "Белене".

Към момента обаче този Рамков договор вече не е в сила, твърдят руснаците.

В АСЕ казват, че неговият срок е изтекъл на 31 декември 2008 г. Първоначално страните са го удължили до 30 юни 2010 г., след това с още девет месеца до края на март 2011 г. Предложението на АСЕ отново да се удължи договора до края на тази година е отклонено от НЕК.

Руските журналисти припомнят, че именно в края на март и началото на април между АСЕ и НЕК се водиха напрегнати преговори за съдбата на договора за изграждане на "Белене". Те приключиха с подписването на допълнение, според което страните се съгласиха да подготвят ЕРС-договор.

Московският вестник представя своя версия за случващото се в българското правителство:

"Това предизвика недоволството на Трайчо Трайков. Той скоро успя да отстрани директора на НЕК Красимир Първанов, който бе съгласувал своите действия не с профилния министър на икономиката и енергетиката, а с отговарящия за енергетиката вицепремиер Симеон Дянков".

Сега АСЕ обвързва съдбата на старото оборудване с началото на строителството на самата станция. Първият вицепрезидент на компанията Владимир Савушкин заяви вчера, че АСЕ е "готов да предложи за разглеждане различни варианти за това оборудване, но само в контекста на реализация на основния проект". Сега, според АСЕ, "за изкупуването няма нито правни, нито фактически основания, защото срокът на действие на договора за изкупуване на оборудването е изтекъл", а ЕРС-договора до момента не е подписан.

Юристи заявяват, че правомерността на исканията на НЕК зависят от условията, записани в договорите между страните.

"В изтеклия Рамков договор са могли да бъдат поставени срокове за изкупуването на оборудването и отговорност за тяхното нарушаване, и тогава българската страна е в правото си да предяви претенции", заяви Олга Романичева, адвокат от юридическата компания "Юков, Хренов и партньори".

Но ако в договора не е имало конкретни срокове, а в договора от 2006 г. условието за изкупуване е било поставено в зависимост от някакъв етап на строителството, тогава според юристката, руската компания действа правомерно.