Авторитетният икономист подчертава, че въпреки орязаните разходи и надутите приходи следващият бюджет ще бъде също дефицитен, защото липсва воля за истински реформи в бюджетната и социалната сфера.
Вместо качествени преобразувания в бюджетната и социалната сфера се връщаме назад. Поради което натрупаните противоречия ще се усилват и ще пораждат нови трудности, сътресения и конфликти, твърди професорът.
Политиците и синдикалните лидери, които отхвърлят пазарно ориентираната здравноосигурителна система, си служат с груби спекулации и лъжи, пише професор Петров.
Ето част от неговия коментар:
"Няколко са решенията, които управляващите все още могат да вземат, за да се реформира бюджетната сфера и да се предотврати нейния колапс.
Първото решение е
да продължи преходът към нова пенсионна система,
основана на личния интерес и личната отговорност.
Началото на този преход беше поставено с Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 2000 г. Наред с държавния пенсионен фонд беше въведено допълнително задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване по индивидуални сметки в частни пенсионни фондове (втори и трети стълб на пенсионната реформа).
Вноските по допълнителното задължително осигуряване (общо и професионално) трябваше да се увеличават всяка година с един процентен пункт за сметка на съответно намаление на осигуровките в държавния пенсионен фонд.
Което означава, че в перспектива допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) по лични сметки на работещите ще замени държавния пенсионен фонд. Той ще се свие и от него ще се плащат само пенсиите на недееспособните и социално слабите граждани, а в преходния период - и на осигурените по стария закон лица.
За съжаление, след като вноските във фонда за ДЗПО достигнаха 5%,
реформата беше блокирана от правителствата на НДСВ и БСП.
Управляващите от ГЕРБ, обещали либерални реформи, имаха възможността да внесат поправки в КСО, с които вноската във фонда за ДЗПО се увеличава с по 1 процентен пункт всяка следваща година, докато достигне 10% от осигурителния доход, а съотношение между дела на работодателите и работниците падне до 50:50. А титулярите на личните пенсионни сметки (ЛПС) придобият всички права и отговорности по тях.
Въвеждането на такава пенсионна система ще има изключително благоприятен ефект за гражданите и фиска:
- Един млад човек, който сега започва работа с 600 лв. месечна заплата, ще разполага след 40 години с фонд по личната си сметка 154 000 лв. при 7% средна реална възвръщаемост. Той може да ги вземе накуп или да получава доживотна пенсия от 641 лв. месечно при среден срок на преживяване след пенсионирането 20 г. и неизменни цени и заплати.
- Ако средната реална заплата през трудовия стаж нараства с 2% годишно, след 40 години тя ще достигне 1325 лв., а средната реална пенсия ще бъде 1417 лева. Изгодата от капитализацията на спестяванията за пенсии по лични сметки е огромна.
След изтичане на преходния период осигурителната тежест ще спадне от сегашните 21% (16% за държавния пенсионен фонд и 5% за допълнителното задължително осигуряване) на 10%, плащани поравно от работника и работодателя.
Укриването на доходи и невнасянето на осигуровките ще стане невъзможно, защото никой няма да се съгласи да си намали пенсията, лишавайки се от вноската на работодателя и от данъчните облекчения за своята вноска.
- Конкуриращите се частни пенсионни фондове ще влагат натрупаните по личните сметки пари в диверсифицирани портфейли от акции и облигации. В икономиката ще се влее значителен финансов ресурс.
Възраженията срещу такава пенсионна система се основават главно на предположението, че спестяванията по ЛПС са изложени на твърде висок специфичен и пазарен (системен) риск.
Практиката, в това число и българската, показва, че
рискът е сведен до минимум от законодателството.
Пазарният риск е наистина неотстраним, но солидните пенсионни фондове поддържат необходимите резерви и ликвидност, за да оцелеят при цикличните кризи. Опитът показа, че държавните пенсионни системи са още по-уязвими при кризи от частните.
Другото основно възражение е, че преходът от държавното пенсионно осигуряване към личните пенсионни сметки не може да стане, защото липсват средства за паралелното функциониране на двете системи.
Необходимите допълнителни средства ще дойдат от рязкото увеличаване на работещите, които плащат осигуровки и данъци върху фактически получаваните възнаграждения...
----------------------------------------------
Цялата статия на проф. Георги Петров, в която той анализира и нуждата от лични медицински сметки, необходимата приватизация на болници и добрите идеи на управляващите за реформата в образованието, четете на trud.bg
Източник: trud.bg
Последвайте ни
