Ако с някой българин се беше случило същото, разказите на президента Първанов за събитията от 4 февруари 1997 г. вероятно ще му създадат една такава представа:
Страната е блокирана от някакви хора, насъскани от някакви злодеи от някаква опозиция. Те създават безредици и пречат на едни добри управляващи да управляват още по-добре. В един момент става страшно, но
точно тогава се появяват двама храбри мъже
Николай Добрев и Георги Първанов спасяват гражданския мир, а подлите представители на опозицията посипват главите си с пепел.
13 години по-късно Първанов, вече президент, дори великодушно им прощава. И съвсем скромно предлага датата да влезе в учебниците по история и да бъде обявена за Ден на помирението...
Ако попаднете на такъв човек, непременно го посъветвайте да не лапа мухите и му разкажете една друга история:
През 1995 - 1997 г. България се управляваше от министър-председател на име Жан Виденов. Резултатът от това управление се свежда до една дума: катастрофа.
Виденов беше лицето на катастрофата, но силите, които работеха тя да се случи, бяха и са в БСП. Самият Първанов по онова време работеше като зам.-председател на същия Виденов, а
на 4 февруари 1997 г. беше начело на партията
от близо два месеца.
Точно през тези два месеца България живееше в хаос. По магазините нямаше нищо, а с парите, които сутринта стигаха за кофичка кисело мляко, вечерта можеше да се купи бисквита. Въпреки това БСП никак не искаше да се разделя с властта. Нещо повече - държеше да прави второ правителство и проектокабинетът дори беше готов.
През 2002 г., току-що встъпил в първия си президентски мандат, "героят" Първанов разсекрети стенограмата от заседанието на Консултативния съвет по националната сигурност (КСНС), на което се взима решението БСП да върне мандата за това второ правителство.
Ето защо за целите на вашия разказ може да послужи и откъс от доклада на ген. Георги Ламбов (тогава главен секретар на МВР), който чудесно илюстрира какво се случва в страната на "историческата" дата 4 февруари:
"В столицата и в редица други градове (обстановката - б.а.) продължава да е сложна в резултат на провежданите протестни и стачни действия и изразилите се на много места прояви на гражданско неподчинение.
Към 7.30 ч. на територията на столицата стачкуващите студенти са блокирали основните възлови кръстовища на входно-изходните магистрали.
Към 13.00 ч. от студенти и граждани са блокирани 21 възлови кръстовища в града, като периодично през тях се допускат коли на МВР, Бърза медицинска помощ и граждани за участие в протестните митинги и шествия. В нощта на 3 срещу 4 февруари продължава да са блокирани кръстовищата пред Софийския университет и на Орлов мост.
Продължават блокадните действия на международния път София - Скопие в района на Кюстендил, на главния път Е-79 в районите на Дупница, Сандански, Кресна, както и жп линията София - Кулата в районите на Дупница и Петрич.
Втори ден продължава блокадата на околния път за ГКПП Кулата в района на Струмяна, община Благоевград.
С различна по време продължителност живи вериги, автомобили и други средства бяха блокирани входно-изходните магистрали, кръстовища, отделни пътни и жп участъци в Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Ловеч, Велико Търново, Монтана, Видин, Русе, Добрич, Кърджали, Перник, Ямбол, Пазарджик, Благоевград, Стара Загора, Гълъбово, КПП Дунав мост, КПП Калотина, КПП Станке Лисичково и Отоманци.
От 16.00 ч. на 3 февруари с леки коли и автобуси е блокиран пътят от Бургас за София. По същото време е изградена и блокада на пътя Дупница - Самоков.
Очаква се възникване на затруднения при обезпечаване на населението с хляб и хлебни изделия."
Така, с други думи, изглежда България в онзи студен зимен ден, когато лидерът на социалистите Георги Първанов и Николай Добрев - вътрешен министър в оставка, натоварен със задачата да състави и оглави втория кабинет на провалилата се БСП,
най-сетне връщат мандата
Три дни по-късно пред Висшия съвет на социалистическата партия самият Първанов описва събитията, довели до 4 февруари, така: "Българите масово обедняха. Това породи чувство за безнадеждност и остро социално напрежение. Стачните действия се разраснаха и създадоха заплаха от спиране на възлови обекти и парализиране на цели отрасли от националната икономика...
"Ето защо в задачата се пита: можеха ли Първанов и Добрев (лека му пръст) да направят нещо друго? Ако не бяха върнали мандата, дали този втори кабинет щеше да се справи с положението и с цената на какво?
За каква храброст и за какво помирение говори днес президентът, когато единствената заслуга на БСП беше, че
призна катастрофата, която сама произведе
вместо да изпрати танковете?
Днес Първанов заема героични пози, но както става ясно от разсекретената преди осем години стенограма, някъде около 16 часа на 4 февруари той продължава да настоява за съставянето на второ правителство.
"Ние имаме готовност да представим, както вече беше обявено в печата, състава на новия кабинет на Демократичната левица... Ако ние днес върнем мандата и се отиде форсирано към незабавни предсрочни избори, означава да не свършим цялата тази работа, която стои пред нас."
Около 18 ч. пак Първанов заявява: "След приключване на Консултативния съвет ние с г-н Добрев ще Ви информираме за изпълнението на мандата и вероятно ще бъде взето съответното решение."
Отново от стенограмата става ясно и друго: връщането на мандата не само не е героичен, но не е и доброволен акт. Истината е, че в края на един извънредно тежък разговор на КСНС Първанов и Добрев най-сетне отстъпват, признавайки, че това е единственото възможно решение.
Същият Добрев обаче (чиято канонизация от години върви с пълна пара) само две седмици по-рано, на 21 януари, казва на закрито заседание на Министерския съвет, председателствано от премиера в оставка Жан Виденов:
"Всички са в готовност. Мисля, че утре или в понеделник ще отидем с юристи при Павлов (Димитър Павлов, министър на отбраната - б.р.), за да видим как може да се ползва при такива масови погроми войската. Или взаимодействие с войската - това го позволява Законът за МВР..."
Е, до "взаимодействие" с танковете все пак не се стигна. "Лявото невинаги убива." Но то наистина "винаги лъже" - факт, който президентът Първанов потвърждава както с
циничния опит да си присвоява дати
за които не само няма заслуги, а дължи извинение, така и с неприличното си предложение да се помирим по същество с лъжата.
"Фалшифицирането на миналото е методът, който лявото използва, претендирайки, че твори бъдеще", казва още Давила. И точно това прави нашият президент.
С тази разлика обаче, че твори единствено своето бъдеще, а фалшифицирането му се получава успешно благодарение на един важен съучастник - безкритичната към подигравките с истината публика, която напълно заслужава да се пренаписват нагло и историята, и собственият й живот.
Източник: dnevnik.bg
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
