Под заглавие "Политическа подбуда" руският в. "Независимая газета" публикува обширна статия, посветена на проекта "Белене", в която се твърди, че отказът е станал под натиск на САЩ.
Според руското издание не е можело да се говори за технически или финансови проблеми, свързани с изграждането на централата.
Подчертава се, че "Росатом" е предложил на България най-съвременния проект за атомна централа, основаващ се на руския проект АЕЦ 92, получил европейски сертификат през 2007 г.
"Росатом" не само е успял да привлече за инвестиции финландския концерн "Фортум" и френската компания "Алтран", но и е предложил схема за финансиране и собственост на АЕЦ Белене, която да е удобна за българската страна, твърди вестникът.
В статията се припомня, че действията на българската страна относно отказа от АЕЦ Белене могат да бъдат разбрани, като се обърне внимание на това кой западен политик е поздравил първи България с решението да се откаже от Белене.
Припомня се, че това е бил американският държавен секретар Хилъри Клинтън на срещата за Сирия в Истанбул.
Относно изявленията на президента Плевнелиев за италианския в. "Кориере дела сера" и редица български медии, че сега България ще стане по-малко зависима от Русия в сферата на енергетиката, "Независимая газета" посочва, че през последните години темата за енергозависимостта от Русия се е превърнала във "фетиш" за много западни политици и техните ревностни твърдения в тази насока започват да напомнят на най-лошите моменти от епохата на Студената война, отбелязва вестникът.
"Независимая газета" споменава и вече посочената от други руски издания сума до 1 милиард евро за неустойки по проекта, като се припомня, че тази сума е на базата на оценки на някои експерти.
В статията се изброяват предимствата на проекта "Белене", като покриване на все по-увеличаващите се нужди на България от електроенергия, ниската цена на произвежданата в атомни централи енергия, намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата с 7-10 милиона тона годишно, създаване на условия за износ на енергия за съседни страни, както и това, че до 30% от оборудването за централата е щяло да се произвежда в български заводи, което в условията на спад на световната икономика и на кризата в ЕС не е маловажно за България.
