Махат шефовете на здравната каса, акцентира "Монитор". Цялото ръководство на здравната каса ще си ходи. Това е заявил пред вестника д-р Лъчезар Иванов, заместник-председател на НС и шеф на парламентарната здравна комисия.
След ожесточен дебат парламентът отхвърли вчера отчета за дейността на ведомството през 2008 г. По време на спора бе изтъкнато, че НЗОК не е изпълнила функцията да осигури равен достъп до здравни услуги.
Д-р Иванов смята, че докладът е напудрен, а всъщност никой не бил доволен от здравеопазването - нито лекарите, нито пациентите.
Удрят спекулата с жилищни имоти, информира "Труд". Човек трябва да притежава жилище повече от 3 години, за да може да го продаде или замени, без сделката да се облага с данък общ доход.
Това реши кабинетът вчера, като прие промени в пет данъчни закона. С промяната ще се намали спекулата с имоти, обясни финансовият министър Симеон Дянков.
Правителството реши от 2010 г. да отмени облекченията за младите семейства (под 35 г.) с деца, които са теглили ипотечни кредити.
Министрите промениха и Закона за местните данъци и такси, като дадоха възможност на общините да вдигат още данък сгради. 232 млн. лева за 2010 г. са очакваните постъпления в бюджета от по-високия акциз на цигарите, който ще бъде 76 евро на 1000 къса. Въвежда се система за продажба на маркирани горива с акциз.
Обявяваме и заемите от познати, пише "24 часа".
Заеми от физически лица над 5000 лева ще се декларират вече пред данъчните. Тази промяна в закона за доходите на физическите лица одобри вчера правителството. Това е част от мерките срещу прането на пари, мотивираха се от финансовото министерство.
Лихвите падат с края на депозитната война, прогнозира пред "Труд" изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин. Той отбелязва, че заради депозитната война банките намалиха рентабилността си.
Лихвените нива прескочиха нормалния предел и сега пазарният механизъм ги връща обратно на резонните равнища. Съществуват условия за известен спад в лихвите по кредити, но чудеса не трябва да се очакват.
По-важният въпрос за всяко домакинство или фирма, решили да ползват кредит, е дали могат да си го позволят точно сега, смята Ягодин.
Всеки трети българин има да връща кредит, а няма работа, коментира "Сега".
Два мозъчни тръста на БАН - икономисти и социолози, уловиха опасна тенденция в затягането на кредитната примка в разгара на кризата. 35% от взелите кредити днес са безработни. 2,9% от клиентите на банките в момента вече не са в състояние да погасяват заемите си, а 16% са на ръба.
Само 44% от населението не се затруднява да си погасява задълженията. Учените от БАН хващат и друг феномен - верижно задлъжняване. Все повече българи изпадат в положението да търсят нов заем, за да смогват да плащат стари задължения.
Лоялността ми към ГЕРБ е 100 процента, заявява в интервю за "Труд" Волен Сидеров, лидер на "Атака".
"Имаме стратегическа цел - да паднат БСП и ДПС, които станаха символ на корупция и лошо управление. Трябва да направим така, че следващите 10 г. те да не помислят за властта.
В името на това подкрепяме ГЕРБ без условия. Това е честно партньрство. Не мисля, че се размиваме в подкрепата си за ГЕРБ.
Но не мисля, че ще се слеем в нещо общо, дори и в далечна перспектива. Това не пречи да мислим общо стратегически."
Имаме си първи частен парламент, казва в интервю за "24 часа" Петър Курумбашев, депутат от левицата.
И посочва конкретни примери: "Тази седмица гледаме законопроект за ползването на земеделските земи, с който ще бъдат облагодетелствани едрите арендатори за сметка на по-малките производители.
Преди това беше законът за едрите концесионери на ловни стопанства. Преди него - поправката за културното наследство, която облагодетелства големите колекционери за сметка на защитата на държавния интерес. Преди това пък имахме поправка за нотариусите.
В тези 3 месеца виждаме как парламентът се ползва изцяло за частна употреба. До този момент няма сериозен и смислен закон, който да защитава хората, засегнати най-силно от кризата."
"Съдията взема по-малко от адвоката. И да не е подкупен?", е озаглавен анализът в "24 часа". Посочва се, че подкупи ще се вземат, докато един съдия получава доста по-малко от средното възнаграждение на адвокат или нотариус със същия стаж.
Един много добър адвокат с над 10-15 години стаж изкарва между 10 и 15 хил. лева месечно, макар че му се налага да работи често над 12 ч. на ден.
Върховните съдии по предположение трябва да са най-добрите съдии или поне така трябва да стане. При това положение и брутните заплати, и пенсиите им трябва да се увеличат и да станат съизмерими с възнагражденията на много добрите адвокати.
Без корекции в доходите на съдиите въпросът с корупцията в съдебната система в България трудно би се решил.
Жалба на сините направи Михайлов и Риза депутати, съобщава "Земя". Рушен Риза от ДПС и д-р Михаил Михайлов от Синята коалиция положиха клетва като депутати вчера.
Така бе изпълнено решението на Централната избирателна комисия за избора им, след като Конституционният съд се произнесе по жалбата на Синята коалиция. Магистратите обявиха избора на Венцислав Върбанов и Бюрхан Абазов за незаконосъобразен.
Осветлиха Алексей Петров, съобщава "Труд".
Бившият съветник в ДАНС Алексей Петров е бил щатен служител на Държавна сигурност. Това стана ясно вчера от решение на комисията по досиетата за осветяване на агентите в ръководството на Националния осигурителен институт.
Петров е проверен като бивш член на надзорния съвет на НОИ. Комисията установява, че той е служил в Шесто управление на ДС в отдел "Тероризъм".
Условията за правене на бизнес у нас все по-лоши, отбелязва "Труд". Това е основният извод от изследване на НЦИОМ, в което са анкетирани 430 мениджъри и собственици на фирми, участвали в Пловдивския панаир между 28 септември и 2 октомври.
В сравнение с миналата година песимистите, които смятат, че да се прави бизнес у нас става все по-трудно, са се увеличили три пъти (от 24 на 68%).
Близо 1/3 от анкетираните (31%) преценяват състоянието на фирмите си като много лошо. Най-сериозните проблеми, които те изтъкват, са: липсата на достатъчно пазари (38%), нелоялната конкуренция (30%) и липсата на капитал (15%).
За 11% от бизнесмените кредитите са "невъзможни".
Кабинетът спешно иска дивиденти от държавните фирми, пише "Сега". Притиснато от липсата на пари, правителството задължи 6 държавни дружества да внесат по определен график в бюджета близо 64 млн. лева основен или допълнителен дивидент от дейността си за 2008 г.
Средствата ще се разпределят предимно за здравеопазване и социални дейности, каза след заседанието на МС вчера финансовият министър Симеон Дянков.
Държавата започва и спешна проверка за финансовото състояние на около 300 търговски дружества, в които е мажоритарен акционер.
Въз основа на докладите ще се реши къде ще има промени в бордовете, а шефовете, които са изразходвали неправомерно средства, ще бъдат незабавно отстранени и ще бъдат изправени пред Темида.
Железниците пред фалит, съобщава "24 часа".
БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура" са фактически пред фалит. Така определи наследството от предишното правителство транспортният министър Александър Цветков.
От субсидията за последните два месеца на 2008 г. са изхарчени 9 млн. лева, а за януари били 25 млн. Това било умишлено заложена бомба от предишното правителство.
14 млн. евро дълг пък ще се опита БДЖ да си прибере от сръбските и македонските железници. С 60% ще бъде намален ръководният персонал на БДЖ.
В интервю за "Стандарт" министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков отбелязва, че трябва много бързо да се подготви преструктуриране на дружеството, така че то да стане адекватно на кризисните икономически условия.
Това трябва да стане до дни, защото в БДЖ има ненужно мултиплициране на административни структури.
Смъртта на БДЖ не е силно преувеличена, коментира "Труд". За спасение на БДЖ вече е късно, пише авторът. Сега у нас ситуацията с влаковете е толкова забатачена, че безболезнен изход няма.
Само краткосрочните задължения на БДЖ в момента са за 150 млн. лева, а загубата за т.г. се очаква да достигне 45 млн. лева. Железниците ни отдавна загубиха битката с автобусния транспорт.
Най-накрая БДЖ трябва да загърби псевдосоциалните си функции и да заработи на пазарен принцип. Влаковете да се движат дотам, докъдето има търсене и пазар на услугата.
