Излезе последният брой на "Нюз ъв дъ уърлд"

Последният брой на най-четения британски таблоид "Нюз ъв дъ уърлд" (Newsoftheworld.co.uk) се появи по британските вестникарски будки днес.

Вестникът се закрива заради грандиозен скандал с подслушване на хиляди телефони на знаменитости, кралски особи и роднини на жертви на ужасяващи престъпления, атентати и драми.

"Благодарим ви и довиждане", пише на първата страница на таблоида днес.

След 168 години ние накрая казваме едно тъжно, но и изпълнено с много гордост довиждане

на нашите 7,5 милиона читатели, се казва в редакционна статия във вестника.

В нея се признава, че изданието е допуснало грешки.

"Имаше незаконно подслушване на телефони и вестникът съжалява искрено за това. Това прегрешение ще бъде изкупено, но ние се надяваме, че историята накрая ще ни съди по работата, която сме извършили през всичките тези години", се казва още в статията.

Очаква се по-късно днес в Лондон да пристигне магнатът Рупърт Мърдок, собственик на медийната империя Нюз корпорейшън, чието британско крило Нюз интернешънъл издаваше "Нюз ъв дъ уърлд".

В разгара на скандала вестникът беше изоставен от своите рекламодатели, а плановете на Мърдок да купи британската сателитна телевизия Би Скай Би може да се провалят.

Скандалът засегна и премиера Дейвид Камерън, който беше наел за говорител Анди Коулсън, бивш главен редактор на таблоида и една от централните фигури във водещото се сега разследване за незаконно подслушване на телефоните.

В разгара на скандала се заговори и за

пресъздаването на цялата афера на големия екран или за телевизията

под формата на минисериал, пише в. "Индипендънт".

Все още не се знае на кой режисьор ще бъде поверен филмовият проект, но имената на няколко актриси се споменават вече за главната женска роля - тази на Ребека Брукс, изпълнителната директорка на издателската компания Нюз интернешънъл.

Заради червената грива на Брукс ограничен брой актриси са смятани за подходящи за превъплъщение в персонажа. От тях засега най-често се посочват имената на носителката на Оскар Никол Кидман и на колежката й Джулиан Мур, и двете с естествено червени коси.

Ребека Брукс е започнала кариерата си в пресата като секретарка във в. "Нюз ъв дъ уърлд" през 1989 г. После става журналист и негов зам.-главен редактор. Следва назначение във в. "Сън", после отново завръщане в "Нюз ъв дъ уърлд". По-късно Брукс  минава пак във в. "Сън" и става първата жена главен редактор на изданието.

Преди две години тя напусна "Сън", за да стане изпълнителен директор на Нюз интернешънъл, който издава "Сън" и "Нюз ъв дъ уърлд".

Мнозина смятат Брукс за главната виновница за скандала

с подслушването на телефоните. Самата Брукс отрича.

Нейни колеги обаче си спомнят, че през 1994 г. тя урежда интервю за "Нюз ъв дъ уърлд" с Джеймс Хюит, бившия британски офицер, набеден за любовник на принцеса Даяна.

Тогава тя наема хотелския апартамент, в който ще се прави интервюто и екип, който наблъсква саксиите и шкафовете там с тайни записващи устройства, спомня си нейният бивш шеф Пиърс Морган, който сега е водещ на шоу по Си Ен Ен.

Рупърт Мърдок обаче изрази безрезервната си подкрепа за Брукс. Той заяви, че скандалът, който разтърси из основи медийната му империя и доведе до закриването на таблоида, няма да предизвика промени в мениджърския екип на компанията.

Междувременно разследването на аферата с подслушаните телефони продължава и полицията проверява сведенията, че ръководните кадри на "Нюз ъв дъ уърлд", в това число и Ребека Брукс, са изтрили милиони имейли, които са си разменили помежду си в опит да попречат на Скотланд ярд да си свърши добре работата и да открие кой е поръчал подслушването на телефоните, пише в. "Гардиън".

Решението за закриването на "Нюз ъв дъ уърлд" беше взето изненадващо по-рано тази седмица от Джеймс Мърдок, сина на Рупърт Мърдок, отговарящ за управлението в Европа на медийната империя.

Вестникът се появява за първи път през 1843 г. Още в началото редакторите му залагат на представянето на информациите на по-достъпен за народа език и така привличат много читатели. Изданието започва да разкрива и пиперливи подробности от полицейски разследвания и съдебни дела.

През 1946 г. британският писател Джордж Оруел говори за "Нюз ъв дъ уърлд" в свое есе и го описва като издание, заемащо важно място в живота на британското общество и наложило се като институция.

През 1950 г. продажбите на седмичника достигат невиждани нива. Тиражът му набъбва на 8,4 млн. екземпляра и редакторите му твърдят, че той е най-продаваният в света.

Уинстън Чърчил и други видни личности са публикували статии във вестника.

През 1969 г. "Нюз ъв дъ уърлд" е купен от Рупърт Мърдок.

Вестникът възприема формата на таблоид през 1984 г., когато продажбите намаляват.

В последно време тиражът на "Нюз ъв дъ уърлд" беше близо 3 млн. екземпляра. Изданието е популярно с подробните си разследвания, но и със сензационните си разкрития за звезди и короновани персони, както и с информациите си за сексуални и политически скандали.

През 1963 г. именно "Нюз ъв дъ уърлд" унищожава кариерата на министъра на отбраната Джон Профумо, като разкрива негова предполагаема връзка с проститутка. Заради скандала той е принуден да подаде оставка.

През 2010 г. бившата кралска снаха Сара Фъргюсън беше заловена от изданието да иска подкуп в замяна на уреждане на среща с бившия й съпруг принц Андрю.

Тази година изданието разкри огромна афера за уговорени мачове в пакистанския шампионат по крикет.

Вестникът обаче се отличи и с някои фалшиви сензационни новини, които имаха понякога катастрофален резултат. В началото на този век, например, изданието набеди няколко лица за педофили и гневни британци атакуваха къщите им.

В последно време таблоидът дължи най-сензационните си разкрития на журналиста Мазер Махмуд, известен с прякора Мнимия шейх заради това, че се дегизира като богат арабин, за да се среща със знаменитости и да научава техните съкровени тайни.

От една седмица Великобритания е потресена от разкрития, че изданието е плащало на детективи, за да проникнат в гласовите пощи на мобилните телефони на роднини на жертви на убийства, на близките на жертвите от атентатите в Лондон от 7 юли 2005 г. и на семействата на военни, убити в Афганистан и Ирак.