Медии ли са блоговете?

Медии ли са блоговете?

Иво Инджев (ivo.bg)
Позиция Да

Дали един блог е медия или не зависи от неговото качество. Критериите за качеството са на първо място блогът да е цитиран от други медии и да се посещава.

Към тях, разбира се, спадат и журналистическите стандарти - в противен случай блогът няма да бъде четен. Кой посетител би влязъл да чете нещо, което го подвежда?

Спазването на стандартите е част от двустранния процес читател-автор. Авторът трябва да заслужи доверието на своите читатели. Ако качеството на текста е такова каквото трябва да бъде, ако авторът привлича интерес със сериозността на своите текстове, а не с някакви бомбастични измислици или други примамки, тогава не виждам проблем в това блогът да бъде обявен за медия.

В много случаи той дори се оказва по-добрата медия - по простата причина, че в него има стопроцентова свобода.

На първо място блоговете са алтернатива. Алтернатива са, защото има ниша и е очевидно, че запълват една празнота в българската публичност заради липсата на свобода на говоренето. Често в българската журналистика отсъстват цели теми в редакционната част, разследванията и най-вече в публицистиката заради съобразяването с т.нар. корпоративен интерес.

Ако трябва да направя още едно обобщение, блоговете са вид публицистика. И тук попада и въпросът за субективността на блоговете и журналистическия стандарт за отразяване на всички гледни точки.

В публицистиката е важно личното мнение на автора - то може да е погрешно, задължително е дори да не се споделя от всички.

Една от болестите на българската журналистика е, че има много кандидати да се харесат на всички и ако може, с един текст да не настъпят ничии интереси - под предлог, че отразяват всички гледни точки. Има едно задължително "но" някъде по средата на всеки текст, само за да докажем колко сме неутрални.

Всъщност истинската публицистика е авторска позиция, която се извоюва с години. Не може да се събудиш днес и да грабнеш веднага доверието на публиката. Често публицистите биват критикувани за това, че са пристрастни.

Да, гледната точка е пристрастна. Но хората имат избор и сами решават какво да четат. И точно блогвете предоставят тази възможност в най-чистия й вид.

Публицистиката в България се оказа едно доста неблагодарно занимание заради влиянието на корпоративните интереси. И това беше забелязано от публиката, която наказва медиите, които я лишават от възможността да се запонае с гледната точка на автора.

... Самата дискусия около изборния кодекс и евентуалната регулация на онлайн медиите показва, че властта признава, че има влиятелни медии в интернет. В момента властта търси благовиден предлог да "респектира" единствения сектор от медийното пространство, който се изплъзва от официозен натиск (ако не и контрол в много случаи).

Блоговете отдавна са спечелили голямо влияние в други страни, например в САЩ. С авторитетите там се съобразяват. У нас, доколкото авторитетите ги има, ги смятат за досадни мухи и едва сега вадят мухобийката. Но са закъснели по отношение на напъните да сплашват свободното писане в интернет.

Медии ли са блоговете?

Боян Юруков (yurukov.net/blog)
Позиция Не

За да отговорим на въпрос "Медии ли са блоговете?", първо трябва да си изясним какво са медиите. В основата си, "медия" е средство за разпространение на информация.

В контекста, в който водим дебата обаче, медия е организация, която събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост. Нещо типично за този модел е, че информацията се разпръсва - било то аналогово (вестници, списания) или дигитално (радио, телевизия). Във всички случаи потокът на информация е еднопосочен.

Защо тази дефиниция е важна? Модерно е да наричаме блоговете и социалните мрежи "новите медии", което е нищо повече от опит да обясним нещо ново и непознато със стари термини. При блоговете комуникацията е многопосочна, защото, макар да се публикуват статии и новини, културата на общуване е много по-отворена и динамична.

В Блогосферата (блогърсия аналог на "медийното пространство"), мнозинството от блоговете са на личности, които изказват собствено мнение, споделят го и го обсъждат с другите.

Целта не е да се информират останалите за определена новина, а да се започне дискусия и да се споделят ресурси (снимки, видео, цитати).

Макар и повечето медии в наши дни да са си направили сайтове, където читателите/ зрителите им да могат да коментират, отношението им спрямо посетителите, собствеността на информация и дори начина на работа се различават много от съответните при блогърите.

Блогърите не са журналисти и то не заради качеството на публикациите, липсата на заплащане или признание, а заради липсата на изисквания към отделния блогър. Всеки може да започне блог и това се гарантира от безбройните свободни платформи и ресурси в мрежата. Никой няма да очаква качество, бройка статии на седмица, спазване на крайни срокове или отразяване на точно определена тема.

Един блогър може да спре блога си за 3 месеца и после да напише няколко много силни статии. В интернет популярността се печели и се губи бързо и съвсем неизвестни блогове могат да привлекат огромно внимание в рамките на часове.

... В основата на предложението за промяна на изборния кодекс стои идеята за пресичане на "компроматите" в интернет пространството. Философският въпрос обаче надхвърля изборите и търси отговор на това дали всяко изказване на дадена личност в интернет е медийно такова, щом може да достигне до хиляди. Така основното човешко право на свобода на изказ получава анекс гласящ: "... освен, ако някой може да те чуе".

Единственото, което бих добавил е, че самите блогъри понякога искаме да ни сравняват с журналистите, за да получим признание за това, което правим. Фактът обаче, че автори в мрежата имат някакво влияние и съвкупността от такива може да достигне стотици хиляди в България с посланията си, далеч не означава, че ние сме журналисти и това, което правим е медия.

То е нещо много повече и с времето ще промени начина на работа дори на традиционните медии. По същия начин както печатната книга е изместила литургиите и народните легенди като източник на информация и знания.

Пълните текстове на мненията на Иво Инджев и Боян Юруков прочетете в capital.bg/interaktiv/debati/.