Уебпоколението

Т�с са първите, хлътнали в мрежата още от деца: юношите са луди по интернет, но сърфират без предпазни ограждения.

Какво е действителното положение, се опитва да очертае френското списание Sciences Humaines (scienceshumaines.com) в голямото си досие (тук фрагмент от него, представен от сп. ЛИК) за революцията в три-четири букви (www, url, http, html...) - отварянето преди двайсет години на world wide wеb, световната мрежа.

Шест години:

това е средната възраст, на която децата започват да сърфират в интернет. Във Фран­ция сърфират редовно 77% от възра­стовата група 6-17 години и 96% от 15-17-годишните.

37% прекарват по два часа дневно пред екрана, 27% - три часа, 21% - четири часа и 7% - над четири часа. Изглежда, мрежата е подяла времето, прекарвано в мина­лото пред телевизора.

Но какво правят в мрежата?

На първо място, бъбрят. Във Франция 45% чатят на провала, момчетата почти наравно с момичетата. А адре­сите, които ги привличат, издават грижата им за социализация и забавле­ние.

При англоговорещите на първите места идват You Tube, Google, Facebook, на пето място е Му Space, голям е интересът към сексуалността (sex и porn са на четвърто и шесто място).

Впрочем 57% теглят (но едва всеки пети плаща за това...) и 52% играят. По средата между игра и социална мрежа, виртуалните светове реги­стрират 39% допълнителни записва­ния през пролетта на 2009, главно де­ца и юноши.

Дори и да е трудно да се отделят просто записалите се от ре­довните използватели, светът Poptropica трябва да е спечелил по света 76 милиона деца от 5 до 10 години, а Habbo - 135 милиона 10-15-годишни.

Интересът към дигиталните свето­ве, изглежда, намалява с възрастта, защото версията за възрастни на Second Life привлича „само" 19 милиона верноподаници.

Според анкетите за 30-50% от юношите воденето на блог е съвсем естествена дейност. Обик­новено блоговете не блестят с ориги­налност (за да бъдат четени, за пред­почитане са сюжети от общ интерес като училищния живот или модните певци).

Целта често е не толкова да се изповядаш, колкото да се поставиш на сцената, за да привлечеш максимум благосклонни коментари. Има и таки­ва, които под измислени имена се представят в различна светлина, под­държайки няколко блога...

И тук гра­ницата между игра и социализация из­глежда доста размита. Колкото до микроблогинга в Twitter, данните са още противоречиви, но изглежда, че юношите след период на скептицизъм също го възприемат.

Тази ненаситност към мрежа­та може ли да се окаже вредна за юношите?

 Най-често споменава­ният възможен проблем е сблъскване­то със сексуалните хищници: всеки пети вече бил срещан в мрежата от тип със съмнителни намерения. Мо­мичетата като цяло по-малко се до­веряват на непознати от момчета­та, но и са по-изложени на опасни пре­живявания.

Ала според американски доклад в 90% от случаите предложе­нието идвало от връстник, който не мислел непременно за преминаване към действие, а всичко се ограничава­ло до разговори от разстояние, по­средством уебкам.

Срещата на живо, изглежда, наистина не ги привлича особено, защото според френско проучване от четирима юноши три­ма не познават физически своите контакти от социалните мрежи. Ед­на трета не познават половината, а 10% не познават... никого!

И нека не бързаме да си представяме невинни агънца, изложени в обсега на манипула­тори. Във форумите или чрез фик­тивни блогове 20% от юношите вече са си играли на котка и мишка, пред­ставяйки се за някой друг.

Освен това според проучване всеки пети американец на възраст от 13 до 19 години е пускал в мрежата поне веднъж снимка или видео, където е ча­стично или напълно гол. Като 15% до­ри са ги изпратили на непознати...

Тенденцията нараства с възрастта: всеки трети младеж (от 20 до 26 го­дини), изглежда, се е отдавал на таки­ва игрички. Ексхибиционистки изку­шени са предимно младежите..., а мо­мичетата гледат.

Но статистики­те вероятно ще се взривят с новия феномен dedipix: изпращането на сек­си снимка става обичайна монета в замяна на добър коментар или връзка към собствения блог. Колкото по-предизвикателно е клишето, толкова по-сочни са коментарите...

В по-голяма степен, отколкото при чата, поддържането на блог излага на по-неясни, но по-многобройни непри­ятности. Наред с евентуални непри­лични предложения има рискове и за самочувствието: стига един блог да предизвиква малко или недоброжелателни и уязвяващи коментари, и ня­кой неуверен в себе си юноша ще по­вярва, че наистина не струва нищо.

Опасно се развива cyberbullying (stopcyberbullying.org) вари­ант на налитането за саморазправа върху някого през междучасията. Животът на някого, нарочен за изкупителна жертва, става невъзможен от дъжда обидни мейли или разпро­странението на унижаващи го доку­менти в социалната му мрежа.

И дру­га, но в крайна сметка доста относи­телна опасност: 40% от 16-18-годишните били склонни да се научат да пи­ратстват, за да изкарат лесни пари. Но само 3% биха направили крачката без колебание...

Трудно е да се уточни дали юно­шите, опиянени от възможностите за комуникация, игра, открития, предоставяни от мрежата, не осъ­знават обратната страна на медала, или нехаят.

Представяме си, че ро­дителите са разтревожени,

но статистическите данни ни карат да се запитаме дали наистина е та­ка.

Резултатите от проучванията не се покриват между различните страни, но що се отнася до фран­ция, всеки втори родител наистина смята, че децата им не са изложени на никаква опасност, а 8 от 10 ги ми­слят за достатъчно отговорни, за да не си предоставят личните данни ей така.

92% не им обясняват, че не всичко е истина в мрежата, а две трети просто не засягат темата пред своите деца. Общо взето, три четвърти от родителите оставят децата си да сърфират сами, без да знаят върху какви сайтове. А две трети познават слабо, дори изобщо не познават контактите на децата си в социалните мрежи.

Колкото до родителите на блогъри, почти всеки втори е в неведение за съществува­нето на блога.

Почти 100% от френските роди­тели познават софтуерите за роди­телски контрол, но само 40-50% от семействата са снабдени с тях. А и тези устройства си имат граници: смятани са за ефикасни до 70% срещу педопорнографските сайтове и до 50% срещу сайтовете, които подка­нят към употребата на наркотици.