Те се появиха в ситуация на остър конфликт между вицепремиера Цветан Цветанов и изобщо на цялото правителство със съдебната власт. Имаше желание на изпълнителната власт да подчини съдебната, което беше доста ярко демонстрирано в редица изказвания на Цветанов още в началото на мандата на правителството.
Това създаде нагласа на подозрителност към всякакви действия на изпълнителната власт по отношение на съдебната. И нямаше как да не се появи подозрението, че този съд има мисия да бъде джобен съд на изпълнителната власт. Да изпълнява поръчките й, включително политическите.
На този съд предстои да докаже, че е независим и безпристрастен.
"Ще докажа, че не съм взел и 1 лев от ГЕРБ", заявява в интервю за "24 часа" независимият депутат Кирил Гумнеров. Той твърди, че никой от другите депутати, напуснали „Атака", не е получавал пари от ГЕРБ. Според него има резон, ако парите се дават за парламентарна дейност или за политическото бъдеще на отцепилите се от „Атака", от ДПС или РЗС.
Ако те решат, че ще правят алтернативна структура, няма откъде да вземат пари. „Нормално е такива като нас да вървят в посока на нов проект. И е нормално част от тези субсидии да отидат за това, а не да се харчат за щяло и нещяло", смята Гумнеров.
По думите му, ако има какъвто и да е трансфер на пари, ще останат следи. И при първата ревизия на Сметната палата те ще излязат на светло.
А коментаторът на в."Сега" Петьо Цеков по същата тема твърди, че "ГЕРБ не само купува депутати срещу 17 бона на месец, но и вече нагло обявява, че субсидира парламента и осигурява доходите на депутатите" .
Според автора не може държавната субсидия да се връща в "дълбокия джоб на депутатите, които са предали партиите си".
В статията се твърди, че "държавната субсидия не се дава на парламентарна група, не се дава на трета партия - посредник, а още по-малко - на депутат. Държавната субсидия няма нищо общо с работата на парламента. Идеята й бе, че така ще се ограничи политическата корупция. Както често става у нас - резултатът е точно обратният. Алъш-веришът със субсидията се превърна в благодатна среда за политическа корупция", пише Цеков.
Социолог и политолози коментират пред "24 часа" защо Андрей Иванов сдаде поста на председател на Столичния общински съвет.
Васил Тончев, социолог: "Конкретният повод за оставката на Иванов са неефективни действия на общината да си върне правата върху Общинска банка, които се приписват на него... След като доверието в Андрей Иванов е изгубено, очевидно трябва да слезе от политическата сцена."
Огнян Минчев, политолог: "Като цяло Столичната община много трудно се освобождава от модела "Софиянски", който накратко може да бъде определен като "грабеж чрез консенсус". Когато има консенсус върху злоупотребите с власт, корупция се доказва трудно, по-скоро е невъзможно да се докаже."
Димитър Аврамов, политолог: "Не е достатъчно, че премиерът Бойко Борисов призна за проблеми в работата на Иванов. Името му беше намесено в корупционни скандали. Сега е моментът или да му изчистят името, или ако има скандални неща около работата му, те да излязат наяве. Не може просто да слагаш и да махаш хора, това не работи добре в една демокрация."
"Труд" коментира, че смяната на председателя на СОС и на редица провинциални лидери на ГЕРБ, разбъркването на колодата от страна на Бойко Борисов е съвсем очаквано и естествено. "Кадри, които са били във властта, без да я консумират действително, са винаги проблем в управляващите мнозинства.
Също в "Труд" Мартин Димитров от СДС твърди, че "България не трябва да участва в механизма за подпомагане на трети страни в Европа. Ако разумните започнат да помагат на неразумните, ще се създаде опасен прецедент неразумните да станат повече."
Всички сме равни пред кризата, под това заглавие "Монитор" коментира данни от изследване на институт "Отворено общество". За никого не е тайна, че ромите живеят по-зле от останалата част на населението на България. Имат значително по-ниски доходи, живеят в по-малки жилища, с по-лоша инфраструктура и имат по-малък достъп до публични услуги в близост до дома им. в София. Ромите са значително по-засегнати от прекъсване на социалните помощи и пенсии от средното за страната.
Неправилно би било обаче да се тълкува, че е налице някакво дискриминационно отношение в публичните институции. Изследването показва, че делът на ромите, които разчитат на социална пенсия например, е приблизително пет пъти по-голям от средния за страната и това обяснява по-големия дял на засегнатите по този показател.
Гаранцията за изход от положението, в което се поставят ромите, е по-доброто образование.
Последвайте ни
