Компрометиращо ли е, че премиерът е бил вербуван? Засега няма такива данни, но има съмнения, които могат да бъдат опровергани само с оповестяването на всички документи. Всичко зависи от това на какво основание е станало вербуването. Принципно службите привличат информатори по няколко начина. Единият е да използват готовността им да помагат на "добрите". Самият Борисов изтъкна, че винаги е бил готов да сътрудничи на службите.
Другият възможен вариант за вербуване е на компроматна основа, а третият е да му се предложи сделка - да се опъне чадър над дейността му в замяна на информация. Защо тази информация излиза сега?
Възможните обяснения са две. Едното е информацията да е изнесена от служител на службите, който искрено и дълбоко вярва в правото на гражданите да са информирани. Другата възможност е някой от противниците на Борисов с контакти в службите да използва информацията, за да го атакува..."
В интервю за Анна Заркова от "Труд" ген. Кирил Радев, бивш шеф на НСБОП, заявява: "Аз съм категоричен: Бойко Борисов никога не е бил нито информатор, нито сътрудник! Мога да кажа това, тъй като съм съвременник на събитията. Ако Борисов е бил сътрудник, за това щеше да има документи, които аз би трябвало да съм виждал, защото съм правил ревизия на целия агентурен апарат. Отделен въпрос е, че човек може да бъде наречен "информатор" без негово знание и съгласие."
Според коментар в "Преса" приказките за смъртта на престъпността в България са силно преувеличени. Защото битката с мафията се води с доклади и изявления по телевизиите, пише авторът.
И напомня, че самият Златомир Иванов-Баретата в зората на демокрацията служи в най-елитното поделение на МВР - Спецотряда за борба с тероризма. И тук следва един резонен въпрос - защо държавата позволи Баретата, т. нар. Братя Галеви, Георги Николов-Мечката (убит през 1995 г.) и Пламен Михайлов-Кимбата (застрелян същата година) от елитни командоси да се превърнат в престъпници ? Въпреки че същата държава е инвестирала в тяхното обучение милиони левове. Или пък „фабриката за убийства", арестуваната група от 7 бивши барети начело с Николай Добрев-Бай Добри през 2002 г.?
Това са едни добре подготвени хора, които не трябваше да бъдат оставени на улицата.Произвеждаме барети за улицата, което е страшно. Тези хора са подбирани при невероятна конкуренция, може би един на сто, т.е. те са качествени. След това са обучени, и то в най-новите технологии и методи, запознават се добре с престъпния свят, а след това, като станат на 35-40 г., остават изолирани, на улицата. Някои от тях дори намразиха държавата си".
Пет европейски банки са внесли иск за обявяване в несъстоятелност на "БДЖ Холдинг" в Лондонския арбитражен съд, съобщи снощи БНТ. Според "Преса" информацията е потвърдена от Министерството на транспорта, но оттам са отказали подробности. Причината е, че превозвачът е натрупал просрочия по кредит за 120 милиона евро, който е изтеглен по време на тройната коалиция. Кредитът е бил договорен с банков синдикат, в който влизат четири чуждестранни и една българска банки. Около 15% от общата сума на кредита са отпуснати от българска банка, която миналата седмица подаде документи за участие в приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", която се очаква да приключи през март тази година. Според експерти от ж.п. бранша внасянето на иска говори за изострена конкуренция за раздържавяването на товарните превози. Други обаче смятат, че с това се цели забавяне на приватизацията и дори намаляване на цената.
В интервю за "24 часа" депутатът от БСП Кирил Добрев твърди: "Големият въпрос е, че след като близо милион и половина души участваха в първия демократичен референдум, сега темата се връща за решаване от институцията с най-нисък рейтинг. Смятам, че в името на демокрацията този парламент не трябва да се произнася повече по тази тема. Да бъде оставен за следващия, когато там ще бъдат изпратени хора с повече доверие."
Добрев заявява, че словосъчетанието "морална победа" искрено го взривява. Според него
в БСП са изгубили много от гражданската енергия заради прекалената партизация на кампанията. "Кампанията масово вървеше по познатия формат "срещи с актива", т.е. хора, които са убедени. Агитирахме себе си. Говорителите ни бяха основно партийни лица. Този подход работи само при твърдото ядро.
Националната кампания за събиране на подписи беше много отворена. Ние бяхме по улиците, убеждавахме случайно преминаващите хора и това даде своя резултат - 45% казваха, че ще гласуват на референдума. След старта на кампанията за референдума, след включването на партийното говорене, побъркването на хората с цифри, прашни кашони и милиарди левове, резултатът е ясен - половината се отказаха да гласуват", казва Добрев.
В кореспонденция от Париж "Труд" разказва за телевизионен репортаж , в който работливи, непретенциозни и много ниско платени португалци, поляци и българи са обявени за "новите каторжници на строителния бизнес". Разследването на френската топ репортерка Линда Бендали разкрило една от многото почти легални далавери в строителния бизнес във Франция. В порочната схема попадат и редица бедни българи от родопски села.
Петър Николов коментира в "Труд" дългогодишната идея за намаляване броя на народните представители: "България е средноевропейска държава (нито много голяма, нито много малка). В такъв тип държави по принцип се живее културно, тихо и приятно. В тях министрите ходят с колело на работа, държавният глава (дори ако е крал) има една скромна резиденция, а депутатите с нищо не се различават от нормалните граждани. В този тип държави обичайният брой членове на законодателния орган варира между 100-150-200 и, забележете, никой не ги мрази.
След 3 г. се навършва четвърт век от приемането на днешната българска конституция. За партиите това е и много, и малко. Във всеки случай обаче е достатъчно обществото да проведе дебати къде са недъзите на този основен закон. И в случай че установи, че чрез ограничаване на депутатските кресла и привилегиите ще се постигне най-важното условие за функционирането на една държава - публична легитимност на нейните управници и институции, да наложи такава промяна. Със или въпреки съдействието на партиите."
В "Стандарт" Кеворк Кеворкян под заглавие "Вулвоинтервю" пише за сръбската репортерка Бранка, която "несъмнено откри светли хоризонти пред новата журналистика".
"Това, пише Кеворкян, е една сръбска палавница, която наскоро отиде да интервюира
премиера на страната си без гащи. И веднага стана световна звезда.А пък Си Ен Ен направо я произведе герой, понеже сръбското правителство забранило излъчването на интервюто..."
Под заглавие "Недосегаем ли е Р.Овч.!?" "Монитор" пише: "Когато стане напечено, бившият енергиен министър от червеното правителство Румен Овчаров обича да се измъква с шегички или с персонални нападки срещу този, който разкрива неговите далавери. Но не ги опровергава. А и няма как, особено когато става дума за документи.
В
случая от декласифицирани съдебни производства става ясно, че Р.Овч. и
небезизвестният Красимир Георгиев, собственик на печално прочулата се
консултантска фирма "Фронтиер", са дърпали конците на енергийната мафия и
са прибирали лъвския пай от сключените благодарение на тях сделки. Само
за една от тях държавата е била ощетена с 90 млн. лв... Магистрати веднъж вече пропуснаха покрай ушите си тези далавери, но
днес ситуацията е друга - новият главен прокурор със сигурност ще се
заеме с тях. Крайно време е Р.Овч. и неговите протежета да разберат, че
не са недосегаеми."
Според публикация в "Сега" преминалият вяло ядрен референдума е успял да роди множество парадокси, които ЦИК не може да обясни. Станало ясно, че подписите на гласувалите в цялата страна надвишават с 10 000 броя на бюлетините.
"Досега подобно драстично разминаване не се е случвало на нито едни избори при далеч по-висока избирателна активност. ЦИК обясни случая с небрежната работа в някои секционни комисии. Това обаче поставя още по-силно под въпрос честността на предстоящите парламентарни избори.По данни на ЦИК в списъците за гласуване са се подписали 1 415 183 избиратели, а в урните има 1 405 463 плика, т.е. подписите са с 9720 повече. Което означава, че близо 10 000 българи са се подписали, че са гласували, но техните гласове липсват.
Това е най-драстичното разминаване между подписи и бюлетини досега. На парламентарните избори през 2005 г. са отчетени 29 бюлетини повече от подписите за цялата страна. През 2001 г. подписите са със 154 повече. Сериозно разминаване има през 2009 г. - над 20 хил., но тогава разликата се дължеше на факта, че се гласуваше за мажоритарни кандидати и за пропорционални листи и много бюлетини бяха обявени за невалидни.
Опитвайки се да замаже гафа, ЦИК не само не
отрече пред "Сега" този факт, но и посочи данни за обратната тенденция -
повече подписи, отколкото бюлетини", се казва в статията.
