Как посмъртно Боби Цанков стана журналист

Н�н ни разбирайте погрешно - не мислим, че журналистиката е елитарно занимание и не, не сме завистливи към постиженията на другите ни колеги.

Съжаляваме за убийството на Боби Цанков, защото сме убедени, че конфликтите трябва да се решават по законен път и че правото на живот е неприкосновено.

В часовете след убийството на Боби Цанков медиите се лутаха в това какъв точно е той. "Новинар" писа за радиодетето Цанков (родителите му работят в БНР и той е израснал там); "Стандарт" се луташе между журналист и класическото "скандалния водещ", а "24 часа" предпочете да заложи на по-неутралното "хроникьор на мафията".

Издателят на Цанков Мартин Радославов заяви, че вестник "Уикенд" (където Боби Цанков публикуваше истории със съмнителна достоверност и съдържащи явно неверни факти) ще спре да публикува "криминални" разследвания.

Истината е, че Боби Цанков е преди всичко измамник (с няколко влезли в сила осъдителни присъди), който е работил като радио- и телевизионен водещ, като престоят му в медиите се свързва най-вече с близо 70-те подадени срещу него жалби.

Ето защо е повече от нелепо той да бъде определян като журналист, а публикациите и книгата му - като журналистическо  разследване.

В тази посока препоръчваме коментара на Мартин Карбовски във в. "Стандарт": "Всъщност Цанков умря от името си. Наричаха го скандален журналист, без да е написал нито една статия, без да е направил нито един материал. Работата му беше да се сдушава с притежатели на малки медии и да прави игрите на късмета, за да лови балъци.

"Странното обаче е, че убийството на Цанков беше едва ли не приравнено с посегателство срещу свободното слово от иначе сериозни западни издания.

Така например "Интернешънъл хералд трибюн" го нарече  "изтъкнат български радиожурналист"; По-далеч отива "Уошингтън поуст" (в интерес на истината, цитирайки кореспондента на АП Веселин Тошков), който определя Цанков като "изтъкнат криминален репортер".

Обяснението ни дава Георги Лозанов, цитиран от агенция "Фокус": "Чуждите медии бяха заблудени за убийството на Боби Цанков поне по три причини.

Първо, тъй като сенчестият свят у нас е скрит, чуждите медии са видели само публичната страна на нещата...

Второ, особено в развитите държави, смесването на роля "престъпник-журналист" е немислимо и чуждо на самата представа за професията и не се допуска. Няма кой да го подозира това.

И трето, България поначало няма добра репутация като място, което защитава журналистите и свободата на словото. Ако имахме собствена разследваща журналистика, която да дава резултати, тя ще изчисти името и ще даде стойност и репутация на България, а освен това ще пресече пътя на самозванците, които искат да заместят реалната разследваща журналистика, какъвто е случаят.

Иван Бедров в блога си IvanBedrov.com обобщава кратко и ясно: "За мъртвите - или добро, или нищо. Но и истината е важна. Моля ви, не наричайте Боби Цанков журналист.

Да ядеш и пиеш с топ мафиотите и после да разказваш "сензационни" банкетни новини сигурно е професия. Но не е точно моята.

А Бареков? Той е в Щатите и оттам пише в блога си. Историята му започва ударно: "Докато съм си пиел кротко ром, убили Боби Цанков."

След това бившият водещ няколко пъти се опровергава в това дали Цанков е измислял, или е казвал истината. За да завърши в крайна сметка с думите: "Заради славата или за нещо друго Жоро Стоев и Боби Цанков избраха свободата на словото с нейното непосилно за всеки битие."