- По-добро ли ни е лидерството сега?
- Политическото лидерство не може драматично да надскочи културата, в която функционира, но поне стана по-активно и малко по-отговорно. Преди няколко седмици лидерството на Борисов премина успешно голямата проверка с казуса "Белене". Той взе трудно решение, за което вероятно ще плати политическа цена, наместо да натовари нацията с плащане на безумната цена от 25 млрд. лева за този грандомански проект. Иска се мъжество за такова решение и премиерът заслужава похвала.
- Изненадва ли ви, че за разлика от своите предшественици Борисов задържа висок рейтинг вече трета година? Как го постига?
- От една страна, чрез директната комуникация. Например отива и казва на металурзите: "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме", и това работи, харесва се на простите хора, които са мнозинство, макар че предизвиква потрес сред образованите. Но в крайна сметка лидерите трябва да бъдат оценявани по делата, а не по говоренето и затова трябва да се следи какво прави правителството. Ако се абстрахираме от простотиите на Борисов, ще видим, че правителството се опитва да прави добри неща и донякъде успява.
- Едни критикуват Борисов, че сменя министрите си като носни кърпи, други го хвалят, че щом види негатив, веднага иска оставка. Принципът проба -грешка не издава ли несигурност?
- Издава отчайваща липса на подготвени хора, но кадровата катастрофа в България е повсеместна тъкмо поради културата на имитация и безотговорност. Налага се хората, включително министрите, да се учат в движение, това е положението. Нашата роля е да ги подкрепяме и критикуваме, когато е необходимо, а не да ги презираме.
- Проба-грешка обаче е и принцип на всеки наш избор. Цяло чудо е да видим някой да се задържи на върха за втори мандат. Защо?
- Ученето чрез проба и грешка е неизбежно, когато си изправен пред напълно нова ситуаци, за която няма готов алгоритъм. Щат-не щат, политиците разчитат на интуицията си и, разбира се, грешат, важното е да се учат от грешките си.
- На какво се научи Борисов?
- Научи се на известна смиреност, макар че има още много да се желае в това отношение. Научи се да се вслушва в интуицията си и в здравия си разум на човек, расъл на улицата, да не се доверява лесно на външни авторитети. Изглежда, е развил онази особена, бих казал травматична, чувствителност за привидностите на живота, която наричат streetwise - мъдростта на улицата.
Колкото и да дудне по адрес на нефелния човешки материал, при него идентификацията с обикновените хора е по-силна, отколкото при всеки от предшествениците му, а това е минималното условие за добро лидерство.
Сърди им се, хока ги, но по един първичен начин се чувства свързан с тях, те го знаят и затова му прощават арогантността и неуспехите. Колкото повече Борисов узрява и осъзнава, че успешното лидерство в български условия изисква себепохарчване, толкова повече излъчва умора.
И как не, като цялата ни култура функционира инфантилно! Вземете новопостроената магистрала до Бургас - нагънала се и станала на бабуни поради тежките зимни условия! И върховният авторитет в държавата трябва да мине през бабуните и да ги оглади като един морален валяк, защото на строителите, видите ли, не им хрумнало да направят трасето качествено, че да издържа на сняг и на дъжд.
Или провалът в Катар - две министерства не са в състояние едно събитие да организират като хората, а министри се оправдават и обвиняват един друг като ученици, хванати да пушат в тоалетната. И трябва да дойде строгият баща и да отсъди кой крив и кой прав. Така с аргументи като "Падна сняг и ни се разтури работата" или "Той е виновен, не бях аз" прехвърляме цялата отговорност на главатарите, после се оттегляме и гледаме как се провалят.
В толкова незряла среда лидерите се чувстват все по-самотни и обречени. Ако приемем, че Борисов търпи морално развитие, колкото по-голяма зрялост постигне, толкова по-далечен и чужд ще бъде за инфантилната тълпа. И толкова по-вероятно е подкрепата за него да се свие и да бъде наказан затова, че се е развил.
- Как ще приключи лидерската битка между Георги Първанов и Сергей Станишев?
- Амбицията на Първанов да си върне лидерството в БСП може да има разрушителни последици за партията. Но това има все по-малко значение. Аз се уморих да чакам БСП, наследник на терористичната организация БКП, да еволюира в модерна социалдемократическа или социаллиберална партия. Явно нещо блокира развитието на тази организация. А това е жалко, защото страната отчаяно се нуждае от смислена лява политика. В крайна сметка развоят на лидерския конфликт ще зависи от зрелостта на партийните организации и на делегатите, които те излъчат на конгреса.
- Каква политическа роля би могла да изиграе Меглена Кунева в бъдеще и какъв лидерски модел може да донесе тя?
- Тя е културен и шлифован човек, дялан камък, както се казва. Отлично функционира в подредена и предсказуема среда, каквато е брюкселската администрация. Предстои да видим как ще се справи в дезорганизирана среда с висока турбулентност като българската...
Цялото интервю на Харалан Александров четете в 24chasa.bg.
Източник: 24chasa.bg
Последвайте ни
