Георги Господинов: Една муха

Е�а �а муха кацна тези дни по всички медии. Една мъртва муха всъщност. Една убита муха по-точно. Муха, убита от президент.

Не мога да стоя безучастен при смъртта на една муха. Връзката ни е литературна, обичам я като герой, който прехвърча тук-там из някои истории. Всъщност появява се още в Стария завет, после Лукиан й пише „Похвално слово", и все така прелита между доста корици по-нататък.

Обама също е герой, разбира се, и той донякъде литературен. Та сблъсъкът между тези двама герои в ефир стана исторически. Мухата имаше своите 15 секунди слава, преди да влезе завинаги в историята. Посмъртно, както обикновено се влиза там.

Ако живеехме в друго време и не телеграфните агенции, а Омир разказваше тази история, тя вероятно би започнала така:

Обама в мига на "убийството"
О, Мухо, възпей оня гибелен гняв на Обама...

Какво се случи. Докато американският президент дава интервю, една муха влиза в ефир, кръжи около него, той замахва добронамерено с ръка, тя продължава да кръжи безстрашно. После каца на ръката му, Обама се концентрира и с един удар я „неутрализира".

Усмихва се, похвалва удара си и дори посочва жертвата на операторите. Жертвата веднага влиза в кадър, просната възнак на килима в Белия дом, в целия си ръст.

Известно е, че мухите обитават тази земя доста преди нас. Така че би следвало да разполагат с известни права. В известен смисъл са имали повече еволюционно време и е възможно да са построили една далеч по-бляскава демокрация.

Ами ако това не е била обикновена домашна муха (Муска доместика), а президентската особа на мухите, дошла на официално посещение? Тогава убийството става политическо.

Никога не знаеш кой точно ти е кацнал

Какво толкова, просто една муха, казва здравият човешки разум, специализиран от хилядолетия в убийства на мухи. И не само. Разум, който може да оправдае всичко. Ама и тя душа носи, казва друг глас, гласът на баба ми.

Май оставам на страната на мухата в този сблъсък, на губещата страна, разбира се, където е мястото на всички, занимаващи се с писане и други обречени работи.

Гаф ли е убийството на една муха в ефир, или автентична реакция, добре сработил рефлекс? Коментарите във форумите са най-различни. Как може да е новина, възмущават се едните.

Президентът не се поколеба да използва сила, радват се други.

Изцапа ръцете си с кръв, се чува от един блог към "Гардиан". Ами ако е била натъпкана с електроника, пита друг форум.

Да му мисли Иран, казва четвърти. Това си е предупреждение към Северна Корея, виждат знаци пети и шести.

Ирония и сериозност се смесват. Коментарите не пропускат да се пошегуват на гърба на бедната муха.

България не прави разлика между мухата и слона

Разбира се, убийството на една муха няма да промени света - виж, ако беше пеперуда... Макар че след мистериозното чезнене на пчелите, човек никога не знае. Екологията в дълбочина не е просто загриженост за бетоните по плажовете и алтернативни енергийни източници, а преразглеждане на антропоцентричния егоцентризъм, замисляне над вселенския обществен договор с всичко живо и неживо около нас. Това в екологичен план.

А в български политически план, който обичайно е далеч от екологията? Тук един наш президент „неутрализира" не муха, а див планински козел, защитен от Червената книга, ама какво толкова.

По-интересното е, че от доста време сме престанали да различаваме мухата от слона. Онова, което тук поради свикване и безразличие виждаме като муха, на други места виждат като слон. Друго тегло, други мерки, друга чувствителност.

Национална особеност на българската публичност е, че за три дни може от слона на тежък корупционен скандал да направи невинно бръмчаща муха. А после със същата лекота да снабди тази муха с имунитет и да я превърне в депутат. Бръммм, леко жужене и слонът (скандалът) отлита.