Д оверието в българските медии продължава да спада, сочи проучване за обществените нагласи, представено днес от фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация".
"Едва един на осем българи вярва в реалната свобода на медиите", коментира резултатите Кристиан Шпар, ръководител на Медийната програма Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".
Проучването за обществените нагласи към медиите е осъществено през декември м.г. чрез запитване сред 1000 българи, а за медийния мониторинг в периода от януари до декември 2015 г. агенция "Маркет Линкс" е анализирала повече от 40 000 новини от три телевизии, три онлайн медии и три вестника.
Според изследването 65 процента от гражданите не смятат медиите за независими. Едва 12 на сто вярват убедено в свободното отразяване на събития.
В България няма системен натиск върху критичните журналисти, но присъстват различни видове влияние от политически фигури, медийни собственици и рекламни фирми. Несигурни трудови отношения и автоцензура ограничават медийната свобода, каза Шпар.
Проучването показва още, че телевизията остава предпочитан източник на информация за политическите събития, а онлайн медиите стават все по-предпочитани.
Две трети от българите намират дейността на политиците по информиране на обществото за слаба или много слаба.
През 2015 г. премиерът Бойко Борисов е най-споменаваната личност в политическото медийно отразяване, посочи изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, който представи годишния медиен мониторинг за 2015 г. на двете фондации.
Борисов успява да увеличи своята популярност и е споменат в 23 процента от анализираните статии и новинарски предавания.
Президентът Росен Плевнелиев е на второ място. Позициите от 3 до 5 през 2015 г. за най-споменавани политици се заемат от Радан Кънев, Румяна Бъчварова и Христо Иванов.
Предишната година това са били Сергей Станишев, Пламен Орешарски и Лютви Местан.
Сред всички водещи политици най-позитивно в медиите през 2015 г. се гледа на Борисов и Плевнелиев. Медийният рейтинг на премиера е 3.1, което означава, че той се споменава три пъти повече в позитивна светлина, отколкото в негативна.
През 2014 г. медийният образ на Борисов и Плевнелиев е бил представен по-скоро в критична светлина, отбелязва мониторингът. Негативно от медиите през 2015 г. са отразени Волен Сидеров, Лютви Местан и Михаил Миков. Орлин Спасов отбеляза, че като цяло партиите са отразявани по-малко, тъй като медиите се концентрират върху политиците.
Според анализа европейската криза с бежанците е представена в българските медии предимно неутрално.
Позицията на президента Росен Плевнелиев към бежанците е представена като предимно позитивна. Медиите отразяват като силно критично отношението на Българската православна църква, както и на представители на полицията и вътрешното министерство.
Картината на състоянието на медиите в България през 2015 г. остана все така мрачна, може би дори и по-мрачна от преди, обобщи Орлин Спасов.
По думите му и през миналата година не са инициирани отдавна нужните промени за подобряване на средата.
Критиката към медиите постепенно започна да се възприема като естествен фон или шум, който няма капацитета да доведе до задействане на институциите и не смущава работата на медиите.
Партиите сякаш останаха по-заинтересовани от липсата на промени и запазване на доста удобното за тях статукво, коментира Спасов. Като друг основен медиен проблем през 2015 г. той открои възход на езика на омразата в медиите.
криза, която тихо расте" />
