"Дума" и "Сега" за "маскираните бонуси"

В�т �тниците "Дума" и "Сега" остро критикуват приетите вчера от Народното събрание на второ четене поправки в Закона за държавния служител.

С новите текстове се променя системата на заплащане в администрацията. Предвиждат за допълнителни възнаграждения да могат да се заделят до 30% от разходите за заплати и осигуровки в съответното ведомство. Между първо и второ четене депутати от ГЕРБ са внесли нов текст, според който премията на служител за постигнати резултати може да стигне до 80% от основната му заплата за годината, пише "Сега" и коментира: "Въпреки клетвите на Борисов ГЕРБ бетонира големите бонуси".

"Въпреки заканите си да прекратят раздаването на солидни бонуси в държавната администрация, вчера управляващите прокараха текст, според който и занапред във ведомствата ще могат да си раздават до 10 заплати допълнително на човек през годината. Така и петият опит на Бойко Борисов да сложи край на безпринципното раздаване на премии завърши като предишните - без успех въпреки шумните акции", пише "Сега".

"Маскирани бонуси" е заглавието на "Дума". "Мнозинството си прие закон за... бонусите. За същите онези, които предизвикаха бурни скандали и които премиерът Бойко Борисов искаше уж да се връщат. Вместо това, за да няма конфузни ситуации в бъдеще, бонусите просто бяха облечени в законова обвивка.

Според "Дума" "така "незаменимите" чиновници ще могат да се облажат с 22 заплати годишно за сметка на колегите си.

"Управляващите вписаха в закон негласното правило, че това, което не се купува с пари, може да се купи с повече пари. Като лоялността", възмущава се коментаторът в социалистическия вестник.

Партията на Кунева тръгва наесен, отбелязва "Труд". Меглена Кунева в програмната си реч обеща да предложи "европейска политическа новост". Сдружението остава като "морален вот" и всеки може да членува в него. Политическите приоритети са здравеопазването, образованието и реформата на администрацията.

"Партията на Кунева взема 8-12% от гласувалите", съобщава в "24 часа" Юлий Павлов, директор на Центъра за анализи и маркетинг. Според него този резултат означава комфортно присъствие в следващия парламент.

Отчитайки политическите различия между отделните политически сили, социологът смята, че са възможни само две комбинации. Едната е ГЕРБ плюс "България на гражданите" и евентуално "Синята коалиция", ако влезе в парламента. Другата е "всички срещу ГЕРБ" - математически възможна комбинация, но политически нереалистична. Все пак такава опция стои отворена и това поставя Меглена Кунева в положението на балансьор.

"Нова коалиция с Костов е предизвестена смърт за СДС", е озаглавено интервю в "24 часа" с президента (1997-2002 г.) Петър Стоянов. Според него повторна коалиция с ДСБ убива СДС още преди изборите и го оставя без никакви шансове за самостоятелен следкоалиционен живот. В известен смисъл СДС трябва да избира между предизвестената смърт без борба и самостоятелната битка за парламента, където или печелиш, или губиш с чест.

Втората опция изглежда по-рационална и във всички случаи по-вдъхновяваща. При нея има възможност и за бърз градеж, защото не си загубил лицето си. В първия случай дори "Синята коалиция" да влезе в парламента, това вече няма да е СДС - ще бъде поредният нов политически субект, оглавяван от Иван Костов. "Ако СДС избере битката за своето възраждане, аз ще застана с цялата си душа зад тази кауза", заявява Стоянов.

"Незнайна цена на неясно бъдеще", коментира по същата тема в. "Преса". Твърде е вероятно двете сини партии да са преминали точката, след която няма връщане към живия живот. Колкото и някой да иска да върне миналото, възможност за еднообразно възпроизводство copy-paste не съществува.

Затова днес, когато битката между ДСБ, казионното СДС и "СДС-2012" (новото бунтарско течение около Софийската организация на СДС) набира сила, въпросът не е кой социологически маргинал ще надделее, а коя може да е онази формация, онзи екип и личности, които биха могли да възродят каузата и принципите на победилата в началото на прехода демокрация, отбелязва авторът.

"Време е за училище за работодатели", твърди Иван Нейков, бивш министър на труда и социалната политика, председател на Балканския институт по труда и социалната политика. В статия в "Труд" той посочва, че дефицитът на работодателски знания и умения е една от най-тревожните характеристики на националния ни трудов пазар.

Наличието на близо 300 000 работещи фирми и организации от най-различен вид означава, че в българското стопанство има около 300 000 работодатели, които полагат денонощни усилия, за да ръководят поверените им организации и трудови екипи. Откъде дойде тази армия от работодатели - на практика това са 10% от всички заети в страната?

Огромната част от предприятията се ръководят от довчерашни майстори, бригадири и въобще - добри работници. И вероятно тук е заровена основната част от проблема. Всички ние решихме, че добрият професионалист в производството автоматично ще е такъв и в управлението. Но много често знанията и уменията в една или друга производствена дейност, нямат нищо общо с квалификацията, която им е необходима като работодател, пише Нейков.

"След 10 години нашата професия ще е абсолютно различна", прогнозира в интервю за "Класа" генералният директор на БТА Максим Минчев. Изданието посочва, че остават броени дни до откриването в Букурещ на осмото издание на Световната среща на българските медии, чийто организатор е БТА. Темата на форума тази година е "Медиите - между глобалното и регионалното". Над 200 ще бъдат участниците в медийния форум в Румъния, акредитирани са над 80 медии от България и 26 държави.