Дават 10 години живот на панелките в София, съобщава "Дума".
Панелните блокове в София са в окаяно състояние, много от тях скоро ще се превърнат в гета, а до 10 г. ще рухнат, ако не се санират. Това предупреждение отправиха вчера столичният зам.-кмет Иван Сотиров и общинският съветник Атанас Черешаров.
Прогнозата и на двамата е, че по-заможните софиянци ще предпочитат вече затворените жилищни комплекси, а в панелките ще останат да живеят по-бедните хора и тези с най-нисък социален статус.
В същото време Сотиров обясни как именно бедните не правят никакви усилия, за да поддържат жилищата си и това щяло да доведе до още по-бързо рушене на панелките.
За "Монитор" проф. Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София, казва:
"Все още ни липсва културата да живеем здравословно. Преувеличено е, че лекарите ни бягат в чужбина. Нямаме достатъчно кандидати за анестезиолози, неонатолози, патоанатоми, съдебна медицина, очертава се дефицит и на педиатри. Проблемът е, че университетското ръководство се занимава единствено с учебната дейност.
Лечебната е приоритет на университетските болници, които са абсолютно независими от ректорското ръководство. Те са акционерни дружества. Това изкуствено отделяне от нас стана преди десетина години и част от проблемите идват именно от него.
Ние, българите, ядем най-солените храни в Европейския съюз. Храним се с осолени ястия, но и с прекалено осолени колбаси, дори хляб.
Традиционните туршии са крайно нездравословни заради солта, която вдига кръвното налягане, а то е рисков фактор за атеросклероза, инсулти и инфаркти", заключава професорът.
Пред "Труд" Йордан Войнов, директор на Българската агенция по безопасност на храните, заявява:
"Пререгистрираме всички магазини. Ще има три категории търговски обекти. Стартират проверки на ресторанти по морето."
Енергийни гиганти с интерес да инвестират в България, информира "Класа".
"Газ дьо Франс" смята да вложи 100 млн. евро в преработка на биомаса. Компанията смята да изгради четири централи в български градове, съобщи министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, след като откри Седмицата на гората.
"Уестингхаус" отново предлага у нас ядрените си реактори. Шефовете на американската компания искат да обсъдят развитието на ядрената енергетика в България с премиера Бойко Борисов и енергийния министър Трайчо Трайков. Това стана ясно, след като вчера Трайков се срещна с американския посланик Джеймс Уорлик.
Междувременно българската и руската страна продължават да преговарят по подписването на ново допълнение към договора за строежа на АЕЦ "Белене".
В интервю за вестника Негово Превъзходителство Макото Ито, посланик на Япония в България, казва: "Япония не може да се откаже от атомните си централи. Идеите за инвестиции в България остават същите, ако условията са подходящи".
Пикът на лошите кредити в портфейлите на банките у нас ще бъде достигнат до няколко месеца, като след това делът им ще започне да спада, пише "Сега".
Тази прогноза представи вчера по време на форума "Банки, инвестиции, пари" главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов.
Заемите с просрочие над 90 дни са 11,9%, или 6,4 млрд. лв. от общо отпуснатите кредити. От тази сума 4,7 млрд. лв. са безнадеждни задължения, т.е. вноските по тях са просрочени повече от шест месеца, сочи последната статистика на БНБ, която е към 31 декември 2010 г.
"Скоростта на нарастване на т. нар. лоши и преструктурирани кредити се забавя. Този процес се води най-вече от потребителските кредити", заяви Павлов.
Според данните на БНБ най-тежко е положението с просрочията на фирмените заеми. Кредитирането постепенно се отпушва, стана ясно още по време на форума.
Двигател отново са кредитите за домакинствата и в по-малка степен - за бизнеса. Кристофор Павлов очаква спестяванията на българина през тази година да нараснат по-малко в сравнение с миналата заради забавения ръст на доходите и по-ниските лихви.
"Пари" коментира умерения оптимизъм на банкерите за 2011 г. Икономиката започва бавно да се възстановява, но върхът на лошите кредити предстои, прогнозира вестникът.
"Дневник" твърди: Повишаването на минималната заплата ще натовари в много по-голяма степен частния бизнес, отколкото държавния бюджет, показват данните на официалната статистика.
През миналата година наетите срещу месечно възнаграждение от 240 лв. са били 122 000. Близо 85% от тях са в частни фирми. Повишаването на минималното възнаграждение с 30 лв. от средата на годината, за каквото настоява социалният министър Тотю Младенов, ще вдигне разходите за техните заплати с близо 18,5 млн. лв. до края на 2011 г.
Освен това ще набъбнат и плащанията за осигуровки. За това перо фирмите ще трябва да отделят допълнително над 3,3 млн. лв. до края на годината, въпреки че тези средства не са предвидени в техните бюджети.
