Мотивите, с които Върховният административен съд (ВАС) е подкрепил
решението, че няма конфликт на интереси в консултантските договори за 1
млн. евро на Ахмед Доган с дъщерното на "Минстрой холдинг" дружество
"Институт за строителство и минно дело", биха могли да бъдат определени
като пореден връх на правния формализъм.
А иначе през последните години
този съд последователно много упорито налага модела на формално
правораздаване, пише в. "Дневник" в редакционен коментар.
"Твърденията, че народният представител е могъл
да влияе върху вземането на политически решения като мандатоносител към
относимия период и лидер на политическа партия, са извън правните
съображения и не доказват реална възможност на проверяваното лице да
повлияе, използувайки властта си, за да придобие съответна облага", пише
в решението на петчленния състав.
В мотивите си петимата съдии
заявяват, че искат "писмени доказателства", тоест едва ли не договор за
корупция, за да признаят наличие на конфликт на интереси.
С
преходните и заключителните разпоредби на Закона за предотвратяване на
конфликт на интереси обаче всички лица на публични длъжности са били
задължени да декларират частните си интереси за година назад от
влизането в сила на закона на 1 януари 2009 г.
Част от плащанията по
четирите "хидроложки" договора на Доган са извършени след тази дата, но
ВАС е решил, че няма как заради тях да се даде обратна сила на закона и
Доган да бъде задължен да декларира зависимост.
Впрочем на същите
формални основания съдът е могъл да вземе и точно обратното решение.
Както би казало радио Ереван - зависи кой пита.
Случаят с Доган е
приключен и вече не подлежи на обжалване. Но остава въпросът правосъдие
ли са бълваните предвидими решения, които приличат на написани от робот
с доста лесна програма.
И от тази гледна точка - дали на данъкоплатците
не би следвало да им се спестят солените разходи за издръжка на
магистратите?
Източник:
БГНЕС
