Ген. Драгомир Димитров ще оглави Националната разузнавателна служба (НРС). Той ще поеме поста от освободения от длъжността ген. Кирчо Киров, съобщава вестник "Дневник".
Изданието се позовава на правителствени източници.
Димитров е кадрови разузнавач. През 2002 г. за кратко пое ръководството на полицията във Велико Търново, а по-късно се връща отново в разузнаването.
"Президентът като граждански богочовек", коментира "Труд". Образът на Росен Плевнелиев от предизборната кампания продължава и до днес.
Месеци наред една и съща дългосвиреща плоча от декларативни мечти за България 2020 и себезаклинания в принципност. Този образ вече е напълно изчерпан и трябва да бъде изхвърлен.
Гражданският президент е народоизбран богочовек. Той е гражданин, който няма управленски функции, но може да отстоява граждански позиции пред институциите и обществото. Който не мълчи при хроничен полицейски произвол и при перманентна война между изпълнителната и съдебната власт. Който казва истините, които всички знаят, но не чуват, и сочи пътищата, които всички търсят, но не виждат.
Да те пазят до посиняване, коментира "Стандарт". Не ми е нужна сигурност, маскирана зад имена като "Дупетата", "Лихварите", "Шейховете" и каквито там други имена измислят креативните спецове на МВР на често кокошкарски операции, пише авторът.
Когато тежко въоръжени ченгета затварят кварталната заложна къща, все едно вътре в нея се извършва най-малко терористичен акт, това може само да ме плаши. Защото усещам, че вече не става дума за сигурност. А за насаждане на чувство за страх.
Тъжното е, че в момента полицията наистина има нужда от нашата подкрепа, както и ние от нейната. Защото в епохата на мутризация, която ни залива, тя би трябвало да е нашият шанс. Да ни дава сигурността, която напоследък губим осезаемо. Да чувства, че й вярваме. Но явно не знае как да си го поиска. С бой не става.
Със синдикални декларации също. А когато народ и ченгета се изправят озверели едни срещу други от двете страни на барикадата, идва времето на бандюгите.
"Стандарт" дава място и на друга гледна точка: "Защо не ръмжим срещу бандитите?" Трябва да се разберем какво искаме от властта. Когато няма справедливост, вием до Бога и смятаме, че това е по-лошо от полицейска държава.
Когато ченге бутне някого, крещим до дъното на ада, че държавата е полицейска. В страната на айдуците полицията няма как да пипа с ръкавици, е позицията на автора.
"Нормално е да се очаква някаква позиция на държавния глава по отношение на множеството случаи на полицейско насилие в рамките на този мандат. Той трябва да каже как този проблем трябва да бъде преодолян.
Включително стои въпросът дали той ще свика консултативния съвет по национална сигурност на тема, свързана с полицейското насилие", предлага в интервю за "Новинар" Емануил Йорданов, бивш вътрешен министър.
Според него Цветан Цветанов подклажда полицейското насилие с неуважението към закона. Той е първият български вътрешен министър, който си позволява от трибуната на парламента да наруши конституцията.
Обвини няколко лекари от Горна Оряховица, че са убийци. Към този момент няма повдигнати обвинения. Почти всяка седмица по няколко пъти обвинява съдиите, че са защитници на организираната престъпност.
Поведението на Цветанов е безобразно. В крайна сметка той е човек, който има изключително ниска правна грамотност. Той не познава законите, казва Йорданов.
"Идат съдбовни избори за адвокатурата", е заглавието в "Труд", което обединява позициите на двама адвокати. Христо Христов обяснява, че конфликтът в Софийската адвокатска колегия (САК) е тръгнал от един дребен факт - в колегията са започнали масови дисциплинарни производства за неплатен членски внос.
"Неплащането на членски внос беше използвано и при провеждане на изборите, защото тези, които не са го внесли, не могат нито да гласуват, нито да бъдат избирани.
Така на избори в колегията обикновено около 1100-1300 души са лишени от участие. Всичко това доведе до ескалация на напрежението", посочва Христов.
Адвокат Бойко Ботев допълва, че на общите събрания от около 5000 адвокати в София се явяват максимум 500 души. Те обаче генерират по 1000-1200 гласа. Защото имат право да гласуват с пълномощно за още трима колеги. Това дава абсолютна врата за манипулации.
"Който го интересува бъдещето на колегията, нека да дойде да гласува в събота и в неделя. В противен случай ние сами не си помагаме", казва Ботев.
Сблъсъкът между Сергей Станишев и Георги Първанов няма да роди нов лидер на БСП, коментира "Сега".
Дори формално партията да има ново лице след 48-ия конгрес, когато се очаква Сергей Станишев да потвърди позицията си на шеф на Партията на европейските социалисти, то ще е ново, но с големи кавички.
Малцина социалисти са оптимисти, че Станишев и Първанов културно ще се разберат за трети човек на най-високия пост, защото противоречията между тях рискуват да разцепят партията. Но никой не отваря дума по най-важния въпрос - накъде ще върви БСП?
Анализатори почти единодушно вещаят срив на партията заради конфликта между двамата най-влиятелни мъже. Още повече че кулминацията ще е в година, решаваща за парламентарните избори през 2013-а.
Година, когато БСП трябва да се концентрира върху набирането на подкрепа за вота, но фокусът ще бъде изместен към вътрешнопартийните скандали.
"Колко ще ни боли от скока на петрола", е озаглавен анализът в "24 часа" на Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Повод е петролното ембарго, което Европейският съюз наложи върху Иран.
Ако целта е държавата да спре ядрената си програма, тази цел едва ли ще бъде постигната. От цялата история ще спечелят някои рафинерии и някои прекупвачи. Но всички, които ползват енергия от петрол, ще поемат върху себе си цената на това неефективно решение.
Ганев прогнозира, че предстои епизод, в който инфлацията на горивата в България се вдига по-бързо. По-високата инфлация е добра новина за бюджета, защото ДДС се начислява върху по-скъпи стоки.
Притеснението е заради общата стопанска динамика и заради това, че докато всички се надяват да дойде момент на по-сериозно възстановяване на икономиката, ще има удар точно върху способността й да се възстановява.
Големите инвестиции идват в края на годината, посочва в интервю за "Сега" изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов.
Според последните данни - към ноември 2011 г., имаме малко над 740 млн. евро привлечени инвестиции - с около 50% по-малко от година по-рано, когато е имало малко над 1,4 млрд. евро.
"Очаквам резултатите за 2011 г. да се коригират нагоре. Още повече че ноември и декември са силни месеци за инвестиции - през 2010 г. от общо 1,6 млрд. евро почти 1/3 - около 500 млн. евро, са регистрирани именно в края на годината", припомня Стефанов.
През 2011 г. най-много от проектите, по които е работено, са свързани с аутсорсинг - информационни технологии, счетоводство и др. Сферите, свързани с производство, също са перспективни. България е добро място за сериозна индустрия, защото цената на енергията е една от най-ниските в Европа.
"Искаме да насърчим създаването на работни места, като възстановим на инвеститора 50% от платените осигурителни вноски за 2-3 години или пък 60-70% само за първата година", допълва Стефанов.
Имотът ще спаси бъдещия пенсионер от бедност, смята Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика.
В интервю за "24 часа" той отчита, че за разлика от сегашните бъдещите пенсионери вече няма да гледат на пенсията си като на единствен доход.
С прехода много имоти бяха върнати, младите имат съвършено друго отношение към жилището, към имота. Те много по-добре ще управляват имуществото си, така че да им носи не само разходи, но и приходи.
Нейков лансира идеята да се въведе различен трудов кодекс за малките и големите фирми. В България вече 93% от всички предприятия са с по-малко от 10 работници. Пълна илюзия е да смятаме, че едно микропредприятие може да прилага законодателството в същия мащаб като БДЖ, "Лукойл", ТЕЦ "Марица-изток", смята Нейков.
ГЕРБ видя в ромите локомотив за икономиката ни, коментира "Сега". Ето как на едно декемврийско заседание министърът на икономиката Трайчо Трайков видя стопанските перспективи на страната през призмата на ромските проблеми:
"Оказа се, че във възрастовата група до девет години ромите са 20 на сто от населението. Във възрастовата група над 80 години са почти нула процента. От друга страна, изключително е малък процентът на хората, които завършват висше образование.
Много е малък процентът на завършващите средно и много малък - на основно образование. Изключително малък процент са хора с работа от икономически активното население. Много често, когато си говорим за локомотив на икономиката, забравяме, че имаме един голям резерв".
Така с няколко изречения ромите от проблем се превърнаха в резерв и локомотив на икономиката ни. Ако някои страни имат природни богатства, други залагат на иновациите, а трети виждат бъдещето в по-тясно междудържавно сътрудничество, то ние явно преоткриваме своята конкурентоспособност чрез ромите.
Милиарди са инвестирани в интеграцията на малцинството, резултат няма, а правителството си разказва шегички, заключава авторът.
