България е в заглавия на международните медии през последните дни, но не поради щастливи причини. От 45 дни всеки ден се провеждат протести срещу правителството, на които присъстват десетки хиляди, пише бившият финансови министър Симеон Дянков в "Уолстрийт джърнъл".
Миналата седмица протестиращите обсадиха Парламента, докато той все още заседаваше, блокирайки вътре министри и депутати в безсънна нощ.
Полицията опита напразно да пробие блокадата, ранявайки някои протестиращи, но успя само да подсили техните редици.
Демонстрациите до момента са най-дълго продължилите от зората на демокрацията в България.
Външен човек вероятно ще каже, че антиправителствените протести не са нещо необичайно в днешна Европа. Само погледнете Гърция, Португалия или Испания. Но протестите в България
не са някаква градинска разновидност на този сорт
Финансите на България са наред - по данни на "Евростат" за 2012 г. страната има второто най-ниско съотношение на дълг и БВП в ЕС (17%) и четвъртия най-нисък бюджетен дефицит (0,6%).
В България затягането на коланите е нещо от миналото. Минималната заплата е повишена с 30% през последните две години. Пенсиите от април са увеличени с 10%.Защо тогава българите са излезли по улиците?
Те искат България да стане нормална държава
И им е омръзнало да се чувстват като второкласни европейци, пише Дянков.
51% от българите заявяват, че не се чувстват граждани на ЕС, сочи изследване на "Евробарометър", публикувано миналата седмица.
С големи очаквания България се присъедини към ЕС през 2007 г. Хората се надяваха, че с помощта на Брюксел доходите и инвестициите ще нараснат, ще бъдат построени пътища, бюрокрацията ще бъде модернизирана и последните следи от комунизма ще изчезнат завинаги. Накратко, че България ще стане нормална страна, в която човек ще може да гледа децата си.
Но не се случи така
Инвестициите се увеличиха и с това се повишиха доходите, не толкова колкото се надяваха хората, а умерено. От началото на прехода към демокрация продължителността на живота нарасна със седем години благодарение на удвояването на бюджета за здравеопазване и бързото намаляване на пушенето.
Парите от Брюксел наистина доведоха до строеж на нова инфраструктура, особено по време на управлението на предишното правителство, оглавявано от Бойко Борисов.
Но следите от комунистическата ера все още са навсякъде в България. Те не позволяват установяването на нормалност.
Ще видим колко дълго ще се задържи настоящото правителство, оглавявано от премиера Пламен Орешарски. Изглежда, че то няма да има дълъг живот. Но който и да дойде на власт след това,
ще се изправи пред същите проблеми
Българските политици трябва да извършат три смели реформи, за да спечелят уважението на своите избиратели.
Първата е реформиране на държавните служби за сигурност, включително ограничаването на участието на нейни бивши членове в обществения живот.
Докато след разпадането на СССР други източноевропейски страни бързо разформироваха тайната си полиция от времето на комунизма, нито едно правителство не пожела или не успя да направи това в България.
Правителството на Борисов забрани на бивши членове на тайната полиция да изпълняват дипломатическа служба, но по-широките усилия бяха възпрепятствани в Парламента или в съдилищата.
В резултат на това членовете на тайната полиция от времето на комунизма все още
оказват значително влияние в българските медии, финансов сектор и дори в Парламента,
където председателят на ДПС Лютви Местан е бивш служител на тайната полиция.
Много известни криминални босове преди това са били служители на държавните служби за сигурност. Познанията и контактите, които имат, днес им помагат да влияят на част от политическия елит и на някои институции, които трябва да подкрепят обществения ред, като разузнавателната служба, канцеларията на главния прокурор, Върховния административен съд и Конституционния съд.
Втората е енергийна реформа. Много политици използваха енергийния сектор като източник на незаконно политическо и лично финансиране. Това е остатък от съветската ера, когато Кремъл доставяше на България евтин петрол и газ в замяна на подчинение.
Българските власти продаваха част от петрола на пазарни цени и прибираха в джоба си разликата.
Вариации на подобни практики все още съществуват
Българското правителство трябва да либерализира сектора, доминиран от лошо управлявани държавни предприятия. Излизането на борсата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), сега държавно чудовище, ще донесе така необходимата прозрачност и също така ще намали корупцията.
Третата е реформата във висшето образование.
Неотдавнашно изследване на образователното министерство показа, че 52% от завършилите средното си образование тази пролет са кандидатствали в университет в чужбина.
Един на всеки шестима завършили средно училище миналата година се е записал в чужд университет. Мнозинството от тези ученици вероятно ще продължат кариерата си извън България. Това създава
огромен натиск върху вътрешния пазар на труда, в който се наблюдава бързо застаряване
По-добра система за финансиране на образователните институции би могла да помогне за подобряване на стандартите.
По пилотна програма, започнала през 2011 г., факултетите, чиито възпитаници се справят по-добре на пазара на труда, получават по-голяма финансова помощ от правителството. Тази програма може да бъде разширена, за да отпуска на университетите все повече пари от бюджета.
Съпротивата обаче е огромна, тъй като много от 53-те университета в България ще трябва да се адаптират бързо или да изгубят студенти. В България вече има най-малко студенти на университет в сравнение с където и да било в ЕС.
Тези три реформи - ограничаването на ролята на службите за сигурност в обществения живот, реформирането на енергийния сектор и на висшето образование, вървят ръка за ръка.
Ресурсите, които сега се пилеят за службите за сигурност и в енергийния сектор, могат да бъдат пренасочени към подобряването на образованието, които в замяна на това ще допринесе за по-добре информирани избиратели на бъдещи избори.
Това ще накара българските политици наистина да се притесняват, завършва статията си в "Уолстрийт джърнъл" Симеон Дянков.
